Решение № 1175 от 13.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330103007 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против С. К. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес в *******************************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 1 016,42 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода за периода от 16.10.2020 г. до 16.10.2022 г., досежно имот, находящ се в село ****************, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 145,17 лв., дължима за периода от 31.01.2021 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2022 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 15731/2022 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът излага твърдения, че за процесния период са предоставени ВиК услуги на ответника в процесния имот в размери, посочени от ищеца. Твърди се, че ВиК услугите се предоставят при публично известени общи условия.

Сочи се, че в процесния имот за процесния период е осъществяван отчет по наличните водомери и са полагани подписи при отчетите от представители на потребителя.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги, тъй като е собственик на имота.

1

В процесния обект няма отведена канална вода поради липсата на изградена канализация.

Сочи, че има издадена Заповед № 16213/23.05.2022 г. за прекъсване на ВиК услугите, като същата се твърди да е изпълнена и услугите са прекъснати на 23.05.2022 г.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който счита исковата молба за неоснователна. Твърди се, че ответникът е заплатил задълженията си частично. Изразява несъгласие, че за периода от 10.07.2020 г. до 12.08.2020 г. са начислени 674 куб.м. вода.

Наведени са доводи, че на 09.06.2022 г. е преустановено водоподаването в имота и ответникът от тази дата напред във времето не е потребител на ВиК услуги. Признава, че дължи плащане на сумата от 26.95 лв. за периода от 12.05.2022 до 09.06.2022 г.

С Определение № 12652 от 13.10.2024 г. по настоящото дело съдът е прекратил делото и е обезсили заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С Определение № 3349 от 29.11.2024 г. по ВЧГД № 3104/2024 г. по описа на ОС – Пловдив определението на районния съд за прекратяване на делото е отменено, като отмяната е влязла в сила на 29.11.2024 г., и настоящият съдебен състав е продължил процесуалните действия.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

С доклада по делото съдът е разпредели в тежест на всяка от страните да докаже изгодните за себе си факти и обстоятелства, а именно – ищецът да докаже съществуването на договора (тоест, това, че ответникът е собственик или ползвател на водоснабдения имот на годно правно основание), доставката на водата като количество и стойност; а ответникът доказва своите възражения, в частност това за плащане.

Ищецът има правен интерес от подаване на исковата молба предвид постъпилото възражение по чл. 414 от ГПК против заповедта за изпълнение, издадена по ЧГД.

Като безспорно е отделено между страните, че ответникът е собственик на процесния имот. Същият има и качеството на потребител на ВиК услуги.

На 01.11.2019 г. е връчено на ответника Известие за нередовен водомер № ********* от представител на ищцовото дружество, в което е посочено, че водомер с фабричен № ****** и показание 507 куб.м. има видими външни повреди. Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ впоследствие на 18.11.2019 г. е монтиран друг водомер с фабричен № *********, който е пломбиран на 13.12.2019 г.

Има издадена Заповед № 16213/23.05.2022 г. за прекъсване на ВиК услугите, като същата е връчена на 09.06.2022 г. на представител на ответника – неговия син К. К.. Установява се, че на 09.06.2022 г. са прекъснати ВиК 2 услугите, предоставяни в имота на ответника. Това обстоятелство не се оспорва от ответника.

Съгласно приложената карнета по делото се установява, че същата е подписана от ответника или лице, което е отворило вратата на инкасатора, като е извършван визуален отчет по параметрите на водомера. Подписи има за месеците февруари и март 2021 г., както и за януари, март, май и юни 2022 г.

Следователно няма спор за това колко е начисленото количество вода, а спорът е концентриран върху това, че не се дължи толкова голям размер на задължението.

Заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, дава сведения за следното: за краткия период от 33 дни, за който е начислен големият разход вода, се установява, че през водомера безпроблемно може да премине търсеното от ищеца количество вода, че дори и повече; водомер с фабричен № ********* отговаря на изискванията на Закона за измерванията и към момента на експертизата също е в метрологична годност. Съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ като компетентно изготвено, пълно и обосновано, като му дава вяра. Съдът приема, че ищецът е предоставил ВиК услуги в процесния имот за процесния период.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, в това число и приложенията към експертизата, се установява, че размерът на задълженията на ответника за периода от 09.07.2020 г. до 30.09.2022 г. е 1 044,42 лв. главница и 145,17 лв. мораторна лихва за забава преди подаване на исковата молба. Ответникът е заплатил преди завеждане на делото 28 лв., които не са предмет на делото. В хода на процеса на 06.11.2023 г. ответникът е заплатил сума в размер на 29,54 лв., която сума е признато от ищеца като получена съгласно изявлението на юрисконсулта в открито съдебно заседание, провело се на 22.01.2024 г. Следователно от претенцията за главница следва да се приспадне 26,95 лв. и от претенцията за законна лихва за забава следва да се приспадне 2,59 лв., които са заплатени от ответника след завеждане на делото. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза като обосновано и достоверно.

Настъпил е падежът на задълженията за главницата съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищеца, а именно след изтичането на 30 дни от датата на фактурата.

Изложеното води до извода, че искът за главница е частично основателен.

След като е налице главно задължение, което е парично, съдът намира, че за същото се дължи законна лихва за забава. Нейният размер се доказва от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, поради което съдът приема, че искът за мораторната лихва за забава преди подаване на заявлението също е частично основателен.

В обобщение, съдът приема, че задълженията на ответника за главница за процесния период 16.10.2020 г. до 16.10.2022 г. възлизат на 989,47 лв.

(1 016,42 лв. – 26,95 лв.), а задълженията за мораторна лихва за процесния период от 31.01.2021 г. до 30.09.2022 г. възлизат на 142,58 лв. (145,17 лв. – 2,59 лв.).

Съдът намира, че главницата за процесния период представлява сбор от две фактури, издадени на 16.10.2020 г. и на 16.06.2022 г. Възражението на 3 ответника за неправилно посочен период на дължимост на главницата съдът намира за неоснователно, в това число и във връзка с прекъсване на ВиК услугите в процесния имот. От една страна, установява се кога ищецът е начислил задълженията за главница и няма основание за отхвърляне на исковата претенцията за определен период ведно с размер. От друга страна, установеното, че за по-дълъг период ответникът има определени задължения, които са начислени за по-кратък период, ползва ответника, понеже за установения от съда в диспозитива на решението период не би могло да се начислят допълнителни задължения от ищеца на ответника.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищецът. Ищецът е направил разноски в размер на 100 лв. за държавна такса за исковото и заповедното производства, 180 лв. за депозит за съдебно-техническа експертиза и 170 лв. за депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по двете производства.

Размерът на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт на страната се определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в границите, посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществените процесуални действия от ищеца и липсата на противоречива съдебна практика по правния спор, съдът намира, че за осъщественото процесуално представителство по заповедното производство юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв. съгласно чл. 26 от НЗПП, а за исковото производство – в размер на 250 лв. съгласно чл. 25, ал.

1 от НЗПП.

Тъй като причината за отхвърляне на исковете пропорционално за главница и мораторна лихва преди исковата молба лежи у ответника – а именно плащане в хода на процеса, то ответникът няма право на разноски, понеже същият е станал причина за завеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че С. К.

К., ЕГН: **********, с настоящ адрес в *******************************, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. Шести септември № 250, главница в размер на 989,47 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода за периода от 16.10.2020 г. до 16.10.2022 г., досежно имот, находящ се в община *********** ****************, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 142,58 лв., дължима за периода от 31.01.2021 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2022 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 15731/2022 г. по описа на РС – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата 4 над 989,47 лв. до пълния предявен размер от 1 016,42 лв. и иска за законна лихва за забава върху главницата за горницата над 142,58 лв. до пълния предявен размер от 145,17 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. К. К., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670 сумата в размер на 750 лв. – сторени разноски в производствата.

Банкова сметка, по която може да бъдат заплатени задълженията:**************************.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5