Решение № 4944 от 03.07.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3960/2019
- Вид
- Решение № 4944
- Подписан
- 03.07.2019
- В сила
- 03.07.2019
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА АТАНАСОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 213, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 266, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 267 · Кодекс на труда
- чл. 268, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 2, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 350 · Кодекс на труда
- чл. 350, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 6, ал. 3 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IVБ въззивен състав, в публичното заседание, проведено на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 3960 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 23330/25.01.2019г., постановено по гр.д. № 14380/2017г. по описа на СРС, 138ми състав, „С.т.с.“ ЕООД е осъдено да заплати на В.Р.Д. на основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата от 3213.09 лева, представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 11.04.2016г. до 04.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.03.2017г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 3213.09 лева до пълния предявен размер от 4990 лева и за периода от 05.11.2016г. до 09.03.2017г. Софийски градски съд с решението си е отхвърлил предявеният от В.Р.Д. срещу „С.т.с.“ ЕООД иск с правно основание чл. 350, ал.
1, вр. 357, ал. 1 от КТ за предаване на трудовата книжка на ищеца, както и предявеният насрещен иск от „С.т.с.“ ЕООД срещу В.Р.Д. с правно основание чл.
220, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 470 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор.
Със същото решение съдът се е произнесъл и по претендираните от страните разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 693.44 лева, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „С.т.с.“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на СРС 128.52 лева – държавна такса и 131.15 лева – разноски за вещо лице.
В срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от В.Р.Д. е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 05.11.2016г. до 09.03.2017г. и иск с правно основание чл.350, ал. 1, вр чл. 357, ал. 1 от КТ за оформяне и предаване на трудовата книжка. В жалбата се излагат съображения, че Софийски районен съд правилно е приел, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, но неправилно бил счил, че не било доказано престирането от страна на ищеца на труд през периода от 05.11.2016г. до 09.03.2017г. Твърди се, че по делото не се спори, че последният работен ден на ищеца е бил 04.11.2016г., но се подчертава, че неявяването на работа до 09.03.2017г. се дължи на недопускането му до работа от страна на работодателя. Жалбоподателят счита, че насрещната страна с конклудентни действия потвърждава твърдението, че работникът не е бил допускан до работа, доколкото работодателят не е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради неявяването му на работа, нито е предприел действия за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В жалбата се излагат и аргументи относно основателността на предявения иск по чл. 350 от КТ, като се поддържа, че следва да се съобразят представените по делото доказателства, а именно писма от Инспекцията по труда. Поддържа се, че ищецът многократно е отправял молби до ответника за оформяне и връщане на трудовата книжка. Предвид изложеното се моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен в посочената част, като вместо него бъде постановен друг, с който предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира се присъждането и на сторените по делото разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от ответната страна – „С.т.с.“ ЕООД.
По отношение на предявения от страна на „С.т.с.“
ЕООД срещу В.Р.Д. насрещен иск, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата от 3213.09 лева, решението на Софийски районен съд е влязло в сила, поради което в тази част същото не е предмет на въззивното производство.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо, но отчасти неправилно. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 350, ал.1 от КТ, вр. с чл. 357, ал. 1 от КТ.
Страните по делото не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение страните. Тези факти се установяват и от представения към исковата молба и неоспорен от ответника трудов договор № 019/11.04.2016г., сключен между „С.т.с.“ ЕООД и В.Р.Д., съгласно който ищецът е назначен на длъжност „Техник, електрически системи“ на осемчасов работен ден, с договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 470 лева. За доказване наличието на трудово правоотношение между страните е представена и справка с изх. 022388163152315/11.04.2016г. за изпратено уведомление по чл. 62, ал. 2 от КТ, издадена от НАП, от която е видна, че работодателят е уведомил надлежните органи за наличието на сключен трудов договор с ищеца.
Пред Софийски районен съд е представен и препис от книга – инструктаж по безопасност и здраве при работа (ежедневен инструктаж), от която е видно, че последният ден, в който ищецът е присъствал на работа и е полагал труд, нещо което въззивникът не оспорва, е именно 04.11.2016г.
С подадената искова молба въззивникът изрично е направил волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 09.03.2017г., поради неплащане на трудовото му възнаграждение.
По делото от страна на ответника е представено писмено споразумение № 00001/01.11.2016г. за прекратяване на трудово договор № 019/11.04.2016г., в което е посочено, че страните се съгласяват трудовото правоотношение между тях да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. Същото носи подписа единствено на работодателя, но не и на работника. Именно въз основа на това неподписано от ищеца споразумение от работодателя е издадена и заповед № 001/01.11.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение на В.Д. по взаимно съгласие, и е изготвено уведомление до НАП за прекратяване на трудовия договор между ищеца и ответника с посочена дата за прекратяване 01.11.2016г.
Страните по делото не спорят, че трудовата книжка на В.Д. е била предадена от него на работодателя за оформяна. За да бъде установено връщането на същата, от страна на ответника са ангажирани като доказателства единствено товарителници за изпращане на пратка от „С.т.с.“
ЕООД до В.Р.Д., с адрес гр.София, кв. Младост – 1, 28, вх. 1, ет. 6, ап. 12, с посочени дати на изпращане 26.04.2017г. и 17.05.2017г. и 5 броя разписки за неуспешно предаване на 27.04.2017г. – поради отсъствие, 28.04.2017г. – поради отсъствие, 03.05.2017г. – поради отсъствие, пратка от 18.05.2017г. поради отсъствие и 19.05.2017г. – поради отсъствие.
Пред Софийски районен съд е приета и допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което размерът на начисленото, но незаплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца е 2820 лева за периода от 11.04.2016г. до 30.10.2016г., а за периода от 11.04.2016г. до 09.03.2017г. – 4828.18 лева.
Вещото лице е констатирало, че има положен подпис от името на ищеца в разчетно-платежна ведомост за м.04.2016г. за получена сума в размер на 257.89 лева.
Настоящият състав изцяло кредитира приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като съобразява, че заключението е изготвено въз основа на наличните по делото доказателства от експерт, притежаващ необходимите специални знания и професионална квалификация.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ:
За да бъде уважен предявения осъдителен иск по чл. 128, т. 2 от КТ, следва да бъде установено наличието на следните факти при условие на кумулативност, а именно 1./ валидно трудово правоотношение между страните по делото през процесния период с договорено възнаграждение в претендирания размер 2./ полагане на труд от страна на ищеца при ответното дружество в процесния период и 3./ неизпълнение от страна на работодателя на задължението му за заплащане на дължимо трудово възнаграждение.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и с оглед доводите изложени във въззивната жалба може да се заключи, че наличието на трудово правоотношение между страните по делото в периода от 11.04.2016г. до 09.03.2017г. е безспорно. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на по-ранна дата по взаимно съгласие, в каквато насока са твърденията му в отговора на исковата молба. Основанието за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие по чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ предполага, че и двете страни по трудовото правоотношение еднакво желаят неговото прекратяване при наличие на свободно воля, която съгласно константната съдебна практика следва да е ясно, категорично и безусловно заявена. (в този смисъл решение № 69/20.04.2012г. по гр.д.№ 898/2011г., ІІІ г.о., решение № 186/15.02.2005г. по гр.д.№ 3502/2002г. на ВКС, ІІІ г.о.) Това е така, защото при взаимното съгласие по смисъла на чл.
325, ал. 1, т.1 от КТ трудовоправното отношение се прекратява в резултат на изразена по посочения в закона ред съгласувана между страните обща воля за прекратяване на трудовоправната връзка. Страната, към която е отправено предложението следва да го приеме и да се съобрази с него, такова каквото то е направено. В настоящия случай от страна на работодателя, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК, не са представени доказателства за наличието на ясно изразена воля от страна на служителя-ищец по делото, въз основа на които да се установи изразено от негова страна съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. Приложеното към отговора на исковата молба споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение от 01.11.2016г. носи подписа единствено на работодателя, но не и на работника, т.е липсва съгласие на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание. Следователно не е доказано наличието на ясно изразена воля от служителя за желание трудовото му правоотношение с ответника да бъде прекратено именно по взаимно съгласие. С оглед на това настоящият състав приема, че с издадената от работодателя заповед № 00001/01.11.2016г. за прекратяване на трудово договор трудовото правоотношение не е било прекратено, тъй като самата заповед има единствено констативно действие. Конститутивно действие в такъв случай има постигането на съгласие между страните за прекратяване на правоотношение, наличието на което не е доказано по делото.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на друго основание до 09.03.2017г. В исковата молба по настоящото дело е релевирано изявление от служителя отправено до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение между тях на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ. Писменото изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ отправено до работодателя от служителя води автоматично до прекратяване на трудовия договор.
Именно поради това в този случай намира приложение нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, съгласно която трудовото правоотношение се счита за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на трудовия договор. Предвид изложеното въззивният състав споделя изводите на Софийски районен съд, че няма пречка изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде обективирано и в искова молба, като от значение е същото да е достигнало до работодателя, като в настоящия случай волеизявлението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение е достигнало до работодателя на 13.09.2017г., когато му е бил връчен препис от исковата молба. Предвид изложеното, въззивният състав приема за установено, че през исковия период 11.04.2016г. – 09.03.2017г. между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение.
Разпечатката съдържа 40 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a871c72b-b408-417a-9956-25010af49bb5