Решение № 973 от 13.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.ов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000500694 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 138 от 09.12.2022 г. по т.д. № 90/2022 г. на Окръжен съд - София, е осъдено на основание чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с чл.497, ал.1, т.2 КЗ, СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК130764706 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, да заплати на И. Ц. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул.

“***“ №* , сумата 90000,00 лв. (деветдесет хиляди лева), частично предявен от 200 000,00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени при ПТП на 07.11.2020г. телесни увреждания, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 07.04.2021г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен иска за остатъка до пълния предявен размер от 100 000 лв. и за периода от 07.01.2021г до 06.04.2021г. лихва за забава, като неоснователен. На основание чл. 511, ал. 1, т.1 от КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ, е осъдено СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК130764706 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, да заплати на И. Ц. П., с ЕГН**********, с адрес: гр.***, ул.

“***“ №* , сумата 7150,00 (седем хиляди сто и петдесет) лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за лечение, вследствие на ПТП от 07.11.2020г, ведно със законна лихва върху сумата от 07.04.2021 г., като е отхвърлен иска за остатъка до пълния предявен период като неоснователен. С решението съдът е осъдил на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, да заплати на адв.Н. Н. Д. гр.София ул.“Христо Белчев“ №2 четвърти полуетаж, офис 4, сумата от 7850лв. (седем хиляди осемстотин и петдесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

1

Осъдил е на основание чл.78 ал.3 ГПК, И. Ц. П., да заплати на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, сумата от 889,97лв. (осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете. На основание чл.78 ал.6 ГПК СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ е осъдено да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.София бул. „Витоша“ №2 сумата от 4486лв. (четири хиляди четиристотин осемдесет и шест лева), представляващи държавна такса и деловодни разноски.

С определение № 22 от 18.01.2023 г. по т.д. № 90/22 г. по описа на Софийски окръжен съд, е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК от 15.12.2022г. на пълномощниците на ищеца И. Ц. П.-адвокат Н. Д. и мл. адвокат Б. А. за изменение на решение №138 от 09.12.2022г. по т.д.№90/2022 по описа на СОС, в частта му за присъдените разноски.

Решението е обжалвано от СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА

БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ (НББАЗ) в частта му, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 60 000 лева до присъдените 90 000 лева. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа се, че съдът при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е приложил критерия за справедливост съобразно трайната съдебна практика по сходни казуси. Жалбоподателят сочи, че от събраните писмени доказателства е установено, че ищецът се е възстановил от получените при ПТП увреждания, като болезнеността е намаляла до поносимост, също така е продължил да работи като шофьор. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установявало, че получените при процесното ПТП травми не са били опасни за живота. По същество релевира доводи, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е в изключително завишен размер от обичайното. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Направено е искане за присъждане на реализираните пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – И. Ц. П., с който се оспорва същата по подробно изложени съображения. В отговора се поддържа, че определеното обезщетение е справедливо, доколкото на ищеца за извършени по спешност две оперативни интервенции. Проведено е домашно лечение, като дълго време ищецът не е можел да се придвижва самостоятелно. Сочи се, че и към настоящия момент има затрудненост при движение на долните крайници, което се установява от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Излага доводи, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева е справедливо, при отчитане на конкретните икономически условия, за което е цитирана съдебна практика на Върховния касационен съд.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят сторените пред въззивния съд съдебни разноски.

Решението в частта му, в която съдът се е произнесъл по дължимостта на обезщетението за имуществени вреди и в частта му, в която е осъдил ответника Сдружение „НББАЗ“ да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, като необжалвано, е влязло в законна сила.

Определението, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е обжалвано с частна жалба от пълномощниците на ищеца И. Ц. П.- адвокат Н. Д. и мл. адвокат Б. А.. Изложени са оплаквания, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 7 850 лева следва да бъде присъдено в полза на мл.адв. Б. А., доколкото именно той е сключил договора за осъществяване на безплатна правна помощ на ищеца. Моли се за отмяна на обжалваното определение, като вместо това молбата за изменение на решението в частта му за разноските бъде уважена.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона, дадени с ТР № 1/2013г по т.д. № 1/2013г на ОСГТК - т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, както и частично правилно в обжалваната му част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът - И. Ц. П., е посочил в исковата молба, че на 07.11.2020 г., около 06 .30 часа, на третокласен път 161, в района на 29-ти км, землището на с. Литаково, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Тойота“, с румънски регистрационен № *******, управляван от неправоспособния водач И. С. С., ЕГН: **********, при движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, е навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал челен удар с правомерно движещия се автобус марка „Сетра“, модел „С 315 ГТ ХД“, ДК № ********, управляван от правоспособния водач И. Ц. П., ЕГН:

**********. В пряка причинно - следствена връзка с така настъпилото ПТП, пострадалият И. Ц. П., претърпял множество тежки телесни увреждания, които наложили спешната му хоспитализация в УМБАЛ „Света Анна“ АД в град София, а именно: на 07.11,2020г. ищецът е постъпил по спешност в лечебното заведение с болки в областта на лява и дясна подбедрица, по-силно изразена в ляво. Увреденото общо здравословно състояние на ищеца е наложило да му бъде извършен пълен набор от образни и кръвни изследвания, в резултат на които е констатирано, че пострадалият е получил открито счупването на горния край на дясната тибия, фрактура на лява тибия в дистална част и на фибула в средна трета и дистална част, закрито счупване на лявата подбедрица, луксация на първа метатарзална кост на дясното ходило, фрактури на 2-4 метатарзални кости с дислокация, десностранен плеврален излив, множество рани и наранявания по цялото тяло, както и множество други.

Тежкото здравословно състоянието на ищеца е наложило на 09.11.2020 г. да бъде извършена оперативна интервенция под обща анестезия за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални на десен долен крайник и втора оперативна интервенция, също под обща анестезия за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула на долен ляв крайник.

Вредите, които ищецът търпи в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него, са както неимуществени, така и имуществени, като предмет на искова молба са и двата вида вреди. Намира, че обезщетенията, които се дължат от ответника - НББАЗ, за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, подробно описани в исковата молба, които ищецът е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, са в размер на 200 000,00 (двеста хиляди) лева, част от които в размер на 100 000,00 (сто хиляди) лева е предявил пред първата инстанция.

Във връзка с процесното ПТП ищецът е претендирал обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за лечение на получените травми в размер на 7 150,00 (седем хиляди сто и петдесет) лева, от които както следва:

5 470,00 лева - фактура No 1000145293/10.11.2020 г., ведно с фискален бон за медицински изделия;

1 680,00 лева - фактура No 1000145292/10.11.2020 г., ведно с фискален бон за медицински изделия;

Ответникът

Сдружение

„НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ", чрез своя процесуален представител, е представил писмен отговор, в който е посочил, че предявените искове са неоснователни Оспорил е, че 3 отговорността е изцяло на водача лек автомобил марка „Тоиота“, с румънски регистрационен No ******* - И. С. С. за настъпилото произшествие, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент. Навел е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на претъпените от него телесни увреждания. Оспорил е изцяло претърпяването на неимуществените вреди от ищеца, които са предмет на иска и причинната връзка с процесното ПТП. Евентуално е въвел възражение, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 (сто хиляди) лева частично от 200 000 (сто хиляди) лева не съответства на претърпените от него вреди и е завишени, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите, както и съобразно траината съдебна практика по аналогични случаи.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като прилагайки критерия за справедливост, е определил същото в размер на 90 000 лева. Приел е изцяло за основателни претенциите за обезщетенние за имуществени вреди.

И. Ц. П. е предявил срещу СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА

БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ осъдителни иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на ПТП, настъпило на територията на България, като моторното превозно средство е незастраховано и обичаино се намира на държава членка, чието национално бюро е страна по многостранно споразумение. Правното основание на иска е чл.511, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ.