Решение № 828 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000503103 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение № 262671 от 11.08.2022г., постановено по гр.д. №3392/2021г., СГС, I ГО, 14 състав е отменил по предявения от Б. И. К. против С. Б. Б. /С. Б.

О`***/ иск с правна квалификация чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД договор за дарение, обективиран в нотариален акт №58, том I, рег. №704, дело №63 от 02.11.1998г. на нотариус Р. Р., по силата на който Б. И. К., в качеството си на дарител е прехвърлил на С. Б. Б., в качеството на дарен недвижим имот – празно дворно място, съставляващо парцел V-13, от кв. 81 /стар №** и стар №-** от 1971г./ по регулационния план на ***-кв. „***“, с площ от 560 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 20 кв.м., при съседи на парцела: парцел IV-117, улица, парцел VI-8, парцел XIII-13б и парцел XVIII13б. С решението СГС, I ГО, 14 състав е осъдил С. Б. Б. да заплати на Б. И. К., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сума в размер на 1314.98лв. – разноски.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство - С. Б. О., чрез пълномощника си. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Поддържа се твърдение, че ищецът Б. И. К. в нито един момент от посочените - преди завеждане на иска, към датата на завеждане на иска, към датата на получаване на препис от исковата молба от ответницата и към датата на приключване на 1 съдебното дирене не е имал нужда от издръжка за задоволяване на жизнените си потребности, както и на тези, свързани с индивидуалните му нужди, породени от здравословното му състояние. Релевира се възражение, че решаващият съд е постановил своето решение, основано на заключението на вещото лице, което противоречало на останалите доказателства по делото, като е отхвърлил възможността за проверка на необоснованата преценка на вещото лице, основаваща се единствено на впечатления, формирани по време на събеседване между него и ищеца, а не на медицинска документация или изследвания. Поддържа се оплакване, че в конкретния случай първоинстанционният съд не е изследвал характера (инцидентен или траен) на нуждата от придружител за Б. И. К., както и от кога датира същата. Поради това се прави извод, че решаващият съд е достигнал до фактически изводи въз основа на твърдения на самия ищец, пресъздадени от вещото лице, без тези твърдения да са подкрепени с каквито и да било доказателства и при липса на каквато и да било медицинска документация в тази насока. Поддържа се становище, че ищецът Б. И. К. в отправената от него покана за заплащане на издръжка, както и в молбата до съда от 14.02.2022 г., не бил споменал, че претендира средства за придружител. Излага се твърдение, че от събрания по делото доказателствен материал, по безспорен начин, било установено, че ответницата С. Б. О. е заплащала и продължава да заплаща на ищеца ежемесечно суми в размер на 200 лв. (считано от 02.06.2021 г. до 31.05.2022 г.) и в размер на 260 лв. за месеците юни, юли, август и септември на 2022 г.

Изразява се несъгласие с разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест относно възможността й да дава издръжка. Поддържа се твърдение, че има непълнолетен син, за когото полага грижи и който се нуждае от издръжка. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищецът в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител, е подал отговор на въззивната жалба, в който се оспорва същата и се прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение по подробно изложените съображения. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В о.с.з пред въззивния състав въззивницата-ответник, чрез процесуалния си представител, изразява становище, с което поддържа подадената жалба.

Поддържа се категорично твърдение, че с оглед приетото заключение на вещото лице, ответницата няма възможност да плаща по-голяма издръжка, тъй като с това би поставила себе си и лицата, които издържа по закон в понеблагоприятно положение, отколкото е това на дарителя. Въззиваемият, чрез пълномощника си, изразява становище, с което оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. И двете страни претендират присъждане на направените разноски, като представят списък по чл. 80 ГПК.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

СГС, І ГО, 14 състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл. 227, ал.

1, б. „в” ЗЗД.

За да постанови решение по предявения иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, първоинстанционният съд е посочил, че преди подаване на исковата молба ищецът не е отправял до ответницата покана за заплащане на издръжка, като това се е случило с връчване на препис от исковата молба.

Посочил е, че към датата на приключване на съдебното дирене се обосновава извод за възникнала за ищеца нужда от издръжка с траен характер. Допълнил е, че установените разходи необходими за ищеца са 487 лв., а средномесечният приход на лицето е 393, 87лв. Поради това е направил извод, че разходите надвишават приходите с 93,13лв. Посочил е, че към разходите на ищеца следва да бъдат добавени и разходите за придружител, които съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза са необходими, предвид влошеното здравословно състояние на ищеца и трудното му придвижване, като е посочил общо месечна сума в размер на 1000 лв. Направил е извод, че общо за ищеца е необходима допълнителна издръжка от 1093, 13лв. /1487, 00лв. - 393, 87=1093, 13лв./, както и че той не е в състояние да покрива сам разходите за издръжка към датата на приключване на устните състезания. Посочил е, че ответницата е изразила готовност да заплаща издръжка на ищеца, за което по делото са представени и доказателства за платена по сметка на ищеца месечна сума от по 200, 00лв. Приел е, че по делото са налице доказателства, че ответницата дължи издръжка на малолетно дете. Но е приел, че тя не е изложила твърдения, сочещи на невъзможност да бъде предоставяна издръжка или наличие на обстоятелства обосноваващи финансови затруднения, поставящи нея или близките й в неблагоприятно финансово състояние, както и че не е ангажирала доказателства за получаваните от нея доходи. Съдът е констатирал, че ищецът има недостиг на средства в размер на 893, 13лв. /1093, 13лв. – 200лв./. В заключение е направил извод, че неизпълнението на възникналото задължение е достатъчно съществено, поради което е приел, че е налице отказ от предоставяне на нужната издръжка.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По релевираните в жалбата възражения, настоящият въззивен състав приема следното:

3

Не е спорно между страните, че на 02.11.1998г. е сключен договор за дарение на недвижим имот, по силата на който Б. И. К. е дарил на С. Б. Б., следния свой собствен имот празно дворно място, съставляващо парцел ***, от кв. ** /стар №** и стар №-** от 1971г./ по регулационния план на *** - кв.

„***“, с площ от 560 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 20 кв.м., при съседи на парцела: парцел IV-117, улица, парцел VI-8, парцел XIII-13б и парцел XVIII-13б.

От представените по делото пред първата инстанция писмени доказателства се установи, че ищецът има трайно намалена работоспособност – 50 %, съгласно ЕР на ТЕЛК от 26.03.2019г., като по делото не са представени данни за ново преосвидетелстване на ищеца пред ТЕЛК след изтичане на срока на посоченото решение.

От допуснатата пред първата инстанция СМЕ се установи, че ищецът страда от множество заболявания, както следва: Генерализирана атеросклероза с предимно засягане на: Каротидни артерии: Оклузия и стеноза на каротидната артерия. Състояние след оперативно лечение за високостепенна стеноза на лява каротидна артерия /01.05.18/ - каротидна дезоблитерация с възстановена проходимост; 50% стеноза на дясна каротидна артерия; Централен отоневрологичен синдром, лека ст.; Аа. на долни крайници: Емболии и тромбоза на артерии на долните крайници. ПАБ /периферна артериална болест / 2-ра ст.; Стеноза на аа. тибиалис. РТА и стентиране на 65% стенотичен сегмент на а.илиака интерна синистра.с балонкатетър медикаментозно натоварен; Коронарни артерии: ИБС.

Несигнификантна стеноза на ЛАД. Придружаващи заболявания:

Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност; Захарен диабет 2 тип; Дислипидемия. Вещото лице излага, че атеросклерозата е хроничен процес с различна еволюция бавна, умерено бърза и бърза еволюция. При ищеца са налице клинични данни за бърза еволюция на процеса поради наличните рискови фактори - артериална хипертония, захарен диабет, нарушение в обмяната на липидите-дислипидемия. Докторът обяснява, че тези заболявания са налични в момента с ограничение във функционалния капацитет, след проведеното хирургично лечение. Допълва, че нелекуваните съдове имат атеросклеротични плаки, които са диагностицирани през 2018 г., които също предизвикват оплаквания, но за тях не е предприемана инвазивна диагностика. Прави извод, че, имайки предвид описаната еволюция на атеросклеротичния процес валидността на инвазивно изследване на съдовете е с давност от 6 м. Вещото лице уточнява, че при ищеца не е налице промяна в основните диагнози и в състоянието, с оглед провежданата терапия и медикаментите, които приема. Сочи, че необходимите медикаменти за поддържане на здравето на ищеца са: лекарства за повлияване на високото кръвно налягане, от които прилагани са: Норваск, Вивейс, Конкор, Тинтарос; за лечение на захарен диабет; съдоразширяващи - Дузодрил, Агапурин, Ноотропил; за повлияване на дислипидемията - Аторвин; антиагреганти Клопидогрел, Аспирин, дозировките на които са уточнени в съдебно 4 заседание от 18.04.2022 г. Обобщава, че всички изброени медикаменти следва да се прилагат ежедневно.

От допълнителното заключение на СМЕ се установи, че заболяванията на ищеца предполагат присъствие на лице, което да го подпомага в седмицата двукратно и придружава при излизане от жилището.

По делото са приложени и приети писмени доказателства, които са били предмет на обсъждане от вещото лице в изготвената от него експертиза.

Представени са и 4 броя епикризи, от които се установи, че ищецът е бил на лечение в МБАЛ Национална кардиологична болница в посочените в епикризите периоди.

Във връзка с релевираните в жалбата възражения, на основание чл. 266, ал.3 ГПК, въззивният състав е допуснал повторна СМЕ, от заключението на която се установи, че за Б. К., с оглед множеството хронични заболявания, които към момента на изготвяне на заключението са се влошили, е необходима помощ, включваща придружител, като тази необходимост е с давност от 2018г. и е необходима за покупки на хранителни продукти, за приготвяне на храна и почистване на дома, за закупуване на лекарства, за придружаване до лечебни заведения за консултации и изследвания.

В о.с.з. пред въззивния състав вещото лице излага, че при ищеца е налице тежко увреждане, свързано с хроничната артериална недостатъчност, с диабетната полиневропатия, поради което след 2018г. той не може да извършва физически труд и да работи това, което е работил преди товаработник по поддръжка на парното в болница. Докторът е категоричен, че с оглед приложените медицински документи както пред първата инстанция, така и пред въззивната здравословното състояние на ищеца е необратимо, тъй като става въпрос за хронични заболявания. Според вещото лице ищецът има нужда от чужда помощ в своето ежедневие – минимум 2 пъти седмично.