Решение № 1356 от 27.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 549/2023
- Вид
- Решение № 1356
- Подписан
- 27.11.2023
- Състав
- Златина Рубиева, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.200, ал.3, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.104, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 208, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.208, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.211, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.345, ал.8 · Кодекс за застраховането
- чл.362, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.363, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.408, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1356 гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Златина Рубиева
Членове:
Иванка Иванова
Петя Алексиева при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000500549 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 3135 от 10.11.2022 г., постановено по гр. д. № 5529/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 28 състав, е отхвърлен предявеният иск от М. Ч. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с правно основание чл.405, ал.1 КЗ – за заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по сключен договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полиза № ********** от 11.11.2021 г. по застраховка „Каско“ относно лек автомобил марка „БМВ“, модел 5, рег. № ********, който е противозаконно отнет от неизвестно лице на 30.01.2022 г. от адрес: гр. Прилеп, ул. „Илия Василески“, Република Северна Македония, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.05.2022 г., до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника, сумата от 2 326 лв. – съдебни разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца М. Ч., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че делото е останало непопълнено с относими доказателства, тъй като неправилно решаващият съд не е допуснал изслушване на повторна автотехническа експертиза, във връзка със своевременно оспореното експертно заключение. Поддържа, че вещото лице не е дало отговор на задача № 3. Същевременно твърдението на ответника за разбита сигурност на БМВ Германия е останало недоказано по делото.
Необосновано решаващият съд е приел за доказано, че възлагателното писмо е било издадено в същия ден и предадено на ищеца. В хода на производството 1 е доказана липсата на подпис от ищеца, достоверна дата, както и че възлагателно писмо не му е предоставяно при сключване на застрахователния договор. Отказът на застрахователя се основава на вменено с анекс № 1 задължение към процесната застрахователна полица, като е налице неизпълнение от страна на застрахователя, тъй като възлагателното писмо не е връчено на ищеца. Счита, че позоваването на съда на житейската логика съставлява нарушение на съдопроизводственте правила. Поддържа, че условието на застрахователя за монтаж на OBD букса е изпълнено, тъй като застрахователният автомобил е разполагал с такава. Необосновано решаващият съд е приел, че поставеното от застрахователя условие за поставяне на OBD букса означава пренареждане подредбата на пиновете от съответния сервиз и която фабрична букса представлява вход към компютъра на автомобила. На основание чл.345, ал.8 КЗ застрахователният договор не може да предвижда условия и изисквания, включително такива при настъпване на застрахователното събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат значение по отношение ограничаване на риска от настъпване на застрахователното събитие, както и такива, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени.
Счита, че в случая са нарушени посочените нормативни изисквания.
Съгласно заключението на вещото лице и дадените разяснения в открито съдебно заседание, поставянето на допълнителни букси към оригиналния фабричен вход на автомобила е безсмислено. Решаващият съд не е обсъдил и доводите за нищожност на клаузите на т.3.7 и 3.8 на застрахователната полица поради противоречие с императивна правна норма. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск, в условията на евентуалност – да върне делото на СГС за разглеждане от друг състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира сторените по делото разноски. Във връзка с доводите на ответника относно териториалното действие на договора за застраховка поддържа, че съгласно т.2.4 от подписите между страните Специални условия застрахователния договор има териториално действие за Република България и чужбина – държавите членки на ЕС и за държавите, извън съюза, членки на Международното споразумение „Зелена карта“, както следва: Княжество Андора, Босна и Херцеговина, Конфедерация Швейцария, , Република Македония, Кралство Норвегия, Република Сърбия, Черна Гора и Република Турция. Твърди, че застрахователят е знаел, че ищецът е гражданин на Република Северна Македония, както и че автомобилът ще се намира там.
Поддържа, че след като е възможно при интервенция с пренаредената букса да даде на късо и да изгори компютъра на автомобила, то сключването на договор за застраховка „Каско“. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника “БУЛ ИНС“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че с анекс № 1 към застрахователния договор ищецът е информиран, че следва да постави допълнително устройство в 7-дневен сок, както и за последиците от неизпълнение на това задължение. При сключване на застрахователния договор ищецът е декларирал, че в срок от 7 дни от датата на началото на действие на полицата – до 19.11.2021 г., е необходимо да 2 представи застрахованото МПС за монтаж на допълнително защитно средство – т.3.7 от полицата. Ищецът изрично е декларирал, че е запознат и информиран, че рискът кражба важи след монтиране на допълнително защитно устройство. При сключване на застрахователния договор ищецът е декларирал, че застрахованият автомобил разполага с аларма и имобилайзер – фабрични, както и че не разполага с допълнителна защита – OBD букса. С оглед на това застрахователят е поставил допълнително условие за влизане в сила на застрахователния договор – да се постави допълнително защитно устройство OBD букса, а в противен случай полицата не важи за риска кражба. В деня на сключване на застрахователния договор застрахователят е издал възлагателно писмо до „Ауто Клайс“ ЕООД за поставяне на такава букса. Съгласно експертното заключение при пренареждане на наличната на автомобила OBD букса е невъзможно да се обучи нов ключ поради невъзможността се свържи нерегламентиран достъп до компютъра на автомобила. Тъй като Република Северна Македония не е част от ЕС и Европейското икономическо пространство, застрахователната полица няма териториално покритие там. Същевременно застрахованият автомобил е откраднат в Република Северна Македония. В декларацията за сключване на застрахователния договор ищецът е заявил, че застрахованото МПС се съхранява в гараж, а кражбата е извършена пред къщата на ул. „Илия Василески“. Разпитаният по делото свидетел е дал показания, че в гаража на ищеца имало строителни материали, поради което той не паркирал там. Моли съда да потвърди обжалваното решение, а в условията на евентуалност - да намали застрахователното обезщетение с 50 %. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е предявил иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. Твърди, че е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел 5, рег. № ********, с посочена рама. Със застрахователна полица № ********** е сключил с ответника договор за застраховка „Каско“ на 11.11.2021 г. за срок от 1 година.
Застрахователната сума възлиза на 40 000 лв., а застрахователната премия е дължима на 4 вноски. На 30.01.2022 ищецът се намирал в Република Северна Македония. Паркирал пред къщата на ул. „Илия Василески“ № 9, откъдето бил откраднат. На 01.02.2022 г. предал на застрахователя всички изискуеми документи относно настъпилото застрахователно събитие, но бил уведомен, че няма право на застрахователно обезщетение, тъй като не е поставено допълнително защитно устройство към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че застрахованият автомобил е предоставен за оглед пред оторизиран представител на застрахователя.
Констатирано било съответствие на заявената фабрична информация за автомобила, включително наличието на фабрична аларма и имобилайзер, за което е съставен протокол. Във всички съставени от застрахователя протоколи е налице отбелязване, че автомобилът има фабрична алармена система и имобилайзер. Счита, че всички условия за влизане в сила на застрахователния договор са изпълнени. Поддържа, че застрахователят няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, като се позове на факт, за чието съществуване 3 е знаел към момента на сключване и вливане в сила на застрахователния договор.
Правно значимо за отказа на застрахователя да изпълни задължението си да заплати застрахователно обезщетение е само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение. Поведението на застрахования преди сключване на застрахователния договор е от значение за други права на застрахователя – право да откаже да сключи договора, право да прекрати или измени договора при узнаване на такива обстоятелства, които застрахованият е премълчал съзнателно, но е и да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно формираната съдебна практика не е възможно влязъл в сила застрахователен договор, по който е платена дължимата премия, да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 40 000 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като ищецът е неизправна страна по застрахователния договор. Твърди, че преди сключване на застрахователната полица ищецът изрично е декларирал, че е запознат, че в срок до 7 дни от датата на началото на действие на полицата – до 19.11.2021 г., е необходимо да представи застрахованото МПС за монтаж на допълнително защитно устройство – т.3.7 от полицата. Също така е декларирал, че е информиран, че рискът „кражба“ важи след монтиране на допълнително защитно устройство. Ищецът е декларирал, че автомобилът разполага с аларма и имобилайзер – фабрични, но не разполага с допълнителна защита – OBD букса Твърди, че в деня на сключване на застрахователния договор е издадено възлагателно писмо от ответника до „Ауто Клаймс“ ЕООД, че собственикът на застрахования лек автомобил задължително следва да запише час за монтаж на OBD букса. Това не е сторено от ищеца. Неизпълнението на това задължение е от съществено значение за носене на риска „кражба“ от застрахователя. В условията на евентуалност е направил евентуално процесуално възражение за прихващане между дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение и дължимите от застрахования 3 броя вноски по застрахователната премия в размер на 1 125, 63 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, евентуално да намали с 50 % размера на претендираното от ищеца обезщетение, като му присъди сторените по делото разноски.
В устните състезания процесуалният представител на ответника е заявил, че не е налице покритие по полицата, което е пропуснато да се забележи до момента. В нея изрично било посочено, че покритието е на територията на РБ и всички държави, членки на ЕС. Тъй като застрахователното събитие е настъпило в РСМ, в гр. Прилеп, счита, че предявеният иск се явява изцяло неоснователен.
С молба – становище от 15.09.2022 г. ищецът е оспорил като нищожни клаузите на т.3.7 и т.3.8 от застрахователния договор поради противоречие с чл.345, ал.8 КЗ.