Решение № 855 от 04.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. Варна, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100500935 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на Д. Д. М., ЕГН ********** и СТ. Д. М., ЕГН ********** срещу решение №468/25.02.2022г., постановено по гр. дело №9761/2021г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове за делба на 6 бр. Ниви, като са осъдени да заплатят на ответниците направените съдебно деловодни разноски. На първо място жалбоподателите считат, че решение е недопустимо поради което молят да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Варна. Ако съдът приеме, че обжалваното съдебно решение е само неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, то молят да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго, с което предявените от жалбоподателите искове бъдат уважени, като се допусне делба на процесните поземлени имоти, както и да бъде уважен иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК. Молят и за присъждане на направените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Във връзка с недопустимостта на решението, жалбоподателите твърдят, че съдът е дал ход и е разгледал делото въпреки депозираната молба за отлагане на същото поради карантиниране на пълномощника в периода от 22.01.2231.01.22. и невъзможността на ищцата Ст. М. да се яви лично в о.с.з. тъй като живее в Симеоновград. В писменото становище, депозирано преди о.с.з., и съдържащо оспорване на твърдения на ответниците, ищците само са помолили изложените възражения да бъдат съобразени от Съда, ако 1 евентуално делото се разгледа без тяхно участие, и се обяви за решаване.

Според жалбоподателите, съдът е приложил незаконосъобразно чл. 142 ал. 2 от ГПК, тъй като особеността на т.нар. "карантиниране" при заразяване с Ковид 19 би следвало да бъде приравнено на препятствие, което не може да бъде отстранено. Предвид което считат, че първ. съд е нарушил основни принципи на съдопроизводствените правила, каквито са служебното начало, задължаващо Съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, а също и на принципа на равенство на страните. С даване ход на делото, без ищците да бъдат надлежно представлявани в съдебно заседание от техен процесуален представител, Съдът ги е лишил от правна защита и съдействие, поради което молят решение № 468/25.02.2022г. да бъде обезсилено като недопустимо, а делото – върнато на ВРС за ново разглеждане с даване на задължително указания. На следващо място се твърди, че първ.съд е нарушил материалния закон и по[1]конкретно чл. 79 от ЗС. Твърдят, че съдът неправилно е извел неверния правен извод, че първата ответница е станала изключителен собственик на делбените имоти по силата на оригинерното им придобиване чрез 10-годишна придобивна давност, протекла от 2001 година до 2011г. като необосновано е кредитирал изцяло дадените показания на тримата свидетели на ответницата Н. ХР. Г.. Жалбоподателите считат, че Съдът е нарушил съществено съдопроизводствените правила и по-конкретно чл. 235 от ГПК, тъй като не е преценил обективно събраните по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно. По изложените съображения молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно, а на негово място да бъде постановено ново решение, с което бъдат уважени предявените от тях искове за делба, както и иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК, като им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция. В о.с. з. въззивната жалба се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемите –Н. ХР. Г. и Г. СЛ. Г., чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излагат становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че доколкото към молбата за отлагане не са представени доказателства за наличието на уважителни причини за личното неявяване на ищците, то не са били налице основания за отлагане на делото, предвид което първ. съд не е допуснал процесуално нарушение, като е дал ход на делото в тяхна отсъствие. Считат за неоснователни и изложените съображения за неправилност на решението като от своя страна излагат, че изводите на съда за неоснователност и недоказаност на предявените искове са правилни и законосъобразни. Излагат, че от събраните в хода на производството доказателства по несъмне начин се установява, че още приживе –през 2001г. Г. Г. П. се е разпоредил с процесните 6 ниви, като е оставил същите на снаха си –Н.Г. в знак на благодарност за полаганите от нея грижи. По изложените съображения молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и законосъобразно, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

2

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е за делба във фазата по допускането.

Образувано е по иск на Д. Д. М. и СТ. Д. М. против Н. ХР. Г. и Г. СЛ. Г. за делба на следните недвижими имоти: НИВА с площ от 4600 кв. м., в м-ст „Драганова чешма“, представляваща ПИ с идентификатор *** от кадастрална карта на землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, идентичен на имот по предходен план № 022024 по плана за земеразделяне;

НИВА с площ от 4500 кв. м., в м-ст „Локвите“, представляваща ПИ с идентификатор *** от КК на землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, идентичен на имот по предходен план № 105020 по плана за земеразделяне; НИВА с площ от 2000 кв. м., в м-ст „Таушан кайряк“, представляваща ПИ с идентификатор *** от кадастрална карта на землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, идентичен на имот по предходен план № 073011 по плана за земеразделяне; ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 999 кв. м., в м-ст „Юрта“, представляваща ПИ с идентификатор *** по КК на землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, трайно предназначение на територията: земеделска, идентичен на имот по предходен план № 152025 по плана за земеразделяне; НИВА с площ от 7888 кв.м., м-ст „Черкезки път“, представляваща ПИ с идентификатор *** от кадастрална карта на землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, трайно предназначение на територията: земеделска, идентичен на имот по предходен план № 104062 по плана за земеразделяне; НИВА с площ от 5000 кв. м., в м-ст „Кърчанлъка“, представляваща ПИ с идентификатор *** от кадастрална карта на землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, идентичен на имот по предходен план № 038031 по плана за земеразделяне, при квоти по ¼ ид. ч. за всеки един от съделителите. С исковата молба ищците поканват ответницата Н.Г. да им заплаща обезщетение в размер на по 10.00 лева на декар за всяка стопанска година за периода от 2016 г. до завеждане на делото – 01.07.2021г., за това че ответницата е получавала през посочения период цялото арендно плащане по повод обработването на делбените ниви. Обективирано е искане и за отмяна на издадения в полза на Н.Г. констативен нотариален акт № 36, том XXVI, дело № 5734/2021 г., вх. рег. № 9887 от 16.04.2021 г., дв. вх. рег. № 9832 на СВ-гр. Варна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Според изложеното в исковата молба, страните са наследници на Г. Г. П., починал на 24.04.2003г. Твърдят, че с Решение №А-02/24.09.1999г. на ОСЗГ-с.Аврен, на Г.Г. П., е възстановено правото на собственост върху шестте земеделски имота, находящи се в землището на с. Аврен, Община Аврен, област Варна, като с протокол № А-03 от 04.10.1999 г. на ОСЗГ-с. Аврен, той е бил въведен във владение на тези имоти. На 24.04.2003 г. Г. П. починал. Твърдят, че ответницата Н.Г. е преживяла съпруга, а ответникът – Г. Г. –син на Сл. Г. Г. -син на Г. П., 3 починал на 01.09.2019г. На 16.04.2021г. тя се снабдила с КНА № 36, с койот се легитимира като единствен собственик на описаните имоти въз основа на осъществявано 10 годишно давностно владение, въпреки, че те са с наследствен характер, а тя дори не е наследник на наследодателя П.. Според ищците, ответницата Н.Г. не е изключителен собственик на възстановените наследствени имоти в землището на с. Аврен, тъй като не е владяла тези земи за себе си, не е отблъсквала владението на останалите наследници по закон на общия наследодател Г. П., и не е манифестирала пред тях намерението си за тяхното своене. Ищците твърдят, че дори не са знаели за арендуването на тези имоти. Излага се, че ответницата Н.Г. е ползвала делбените имоти скрито, което обуславя невъзможността същите да бъдат придобити в изключителна собственост от последната на основание давностно владение. Доколкото констативният нотариален акт за собственост материализира привидни права в полза на Н.Г., молят същият да бъде отменен на осн. чл. 537, ал.2 ГПК. По изложените съображения молят да се допусне делба гореописаните ниви /с посочени идентификатори по КК, одобрени със Заповед РД-18-186/24.01.2018 г. на ИД на АГКК между съделителите при равни квоти, а именно по ¼ ид. ч. в полза на всеки.

Ответникът Н. ХР. Г. оспорва предявения иск за делба, като моли същият да бъде отхвърлен поради липсата на съсобственост. Твърди, че тя е изключителен собственик на процесните ниви на основание десетгодишно давностно владение, за което се е снабдила и с констативен нотариален акт.

Не оспорва, че е съпруга на Сл. Г. Г. /починал/ – син на общия наследодател Г.

П.; не оспорва, че от брака им със Сл., се е родил Г. СЛ. Г.. Излага, че от датата на сключване на брака със Сл. Г. са заживели в едно домакинство с неговия баща – наследодателят Г. П., като от тогава и до настоящия момент не е виждала дъщерята на последния/чиито деца са ищците/- К. Г. М., нито е знаела, че има такава. Твърди, че не познава ищците, а К. М. никога не е ходила да види баща си Г. П. или брат си Сл. Г., нито ищците са ходили да видят дядо си Г. П.. Оспорва твърденията на ищците, че е владяла скрито имотите, доколкото твърди, че е разбрала за съществуването на други наследници едва с исковата молба. Твърди, че в началото на 2001г. свекърът – Г. П. се разболял, като тя изцяло полагала грижите за него. През октомври 2001г., той подарил нивите като благодарност за полаганите от нея грижи, и от тогава и до настоящия момент тя ги владее необезпокоявано, непрекъснато и несмущавано. В началото обработвала нивите сама, като е наемала нужната техника за сеитба, обработка и жътва, а след това започнала да ги отдава под аренда чрез сключване на договори за всяка стопанска година и да получава рента. Твърди се, че общият наследодател Г. П. е изразил волята си да остави процесните ниви само на ответницата Н.Г. пред съпруга на ответницата Сл. Г. и сина й Г.Г., които се били съгласили и никога не са я възпрепятствали в упражняването на владението върху имотите. От своя страна, ответницата прави възражение за придобиване на процесните имоти по давност, в резултат на непрекъснато давностно владение, продължило повече от 20 години, 4 осъществявано в периода от октомври 2001г. до 16.04.2021г., както и към настоящия момент. Твърди също, че нито ищците, нито техният пряк наследодател К. Г. М. са приели наследството оставено след смъртта на общия им наследодател Г. П., с оглед на което те не притежават качеството наследници и не могат да претендират за получаване на дял от наследствената маса. По изложените съображения моли предявеният иск за делба да бъде отхвърлен, като искането за присъждане на обезщетение бъде оставено без уважение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. СЛ. Г. оспорва предявените искове за съдебна делба и присъждане на обезщетение, доколкото твърди, че изключителен собственик на процесните ниви е Н.Г.. В условие на евентуалност излага, че делбата следва да бъде допусната само между него и Н.Г., тъй като ищците не са приели наследството, оставено след смъртта на общия наследодател Г. П.. Не оспорва, че Г. П. му е дядо по бащина линия, но твърди, че още приживе през м.10.2001г. в знак на благодарност Г. П. е дарил процесните ниви на Н.Г., като за това си решение е съобщил на цялото семейство, а ответникът Г. Г. и неговият баща -Сл. Г. се съгласили с волята му. От този момент ответницата Н. Г. е осъществявала владение върху процесните ниви, продължило вече 20 години необезпокоявано, непрекъснато, несмущавано и явно. Твърди, че всички в Аврен знаели, че Н.Г. е собственик на тези ниви. Сочи, че Н.Г. в началото е обработвала нивите сама, но сега предвид напредналата й възраст ги отдавала под аренда. Излага, че не познава нито леля си К. Г. М., нито ищците, тъй като те никога не са идвали в дома на общия наследодател, не са ги търсили и не са се интересували от тях.