Определение № 4588 от 06.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4588 гр. Варна, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501761 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 58439/30.06.2025 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез юриск. И. Т., срещу Определение № 8508/23.06.2025 г., постановено по гр. д. № 5787/2024 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на страната по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 1305/14.04.2025 г. чрез намаляване по размер на присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита на ответника при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение, като сочи, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на насрещната страна, аргументирайки позицията си с липса на завишена фактическа и правна сложност на спора, както и с малкия брой извършени процесуални действия от адвоката. Счита, че разноските в процеса не следвало да са основание за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Искането е за отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество, с което да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в минимален размер по Наредба № 1/2004 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от адвокат В. Д. – пълномощник на ответника И. С. Г. е подаден писмен отговор вх. № 65593/23.07.2025 г., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба и е отправено искане за нейното отхвърляне.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от 1 обжалването, срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен. Предмет на обжалване е съдебен акт, чиято обжалваемост е предвидена в закона – чл. 248, ал. 3, във вр. чл. 258 ГПК.

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима. За да се произнесе по същество на частната жалба, съставът на въззивния съд съобрази следното:

С решението на първоинстанционния съд са отхвърлени в цялост предявените от ищеца кумулативно и обективно съединени установителни искове, като на процесуалния представител на страната е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 741.59 лева.

С Определение № 8508/23.06.2025 г. първоинстанционният състав е преценил като неоснователна депозираната от ищеца молба с правно основание чл. 248 ГПК, в която е отправено искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

От представените пред първоинстанционния съд писмени документи се установява, че в исковото производство длъжникът е бил представляван от адв. В. Д., която му е предоставила безплатна адвокатска защита като материално затруднено лице на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. За заплащане на дължимото възнаграждение е отправено изрично искане до съда с нарочна молба, представен е и надлежно заверен договор за правна помощ и съдействие, сключен между ответника и адв. Д. с предмет процесуално представителство по делото при посочена хипотеза, обуславяща предоставянето й, по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Представено е и пълномощно за учредяване на представителна власт на адв. Д..

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ако насрещната страна е осъдена за разноски в производството, адвокатът, предоставил безплатната правна помощ на представляваното от него лице, има право на адвокатско възнаграждение, което следва да бъде заплатено от осъдената насрещна страна. Размерът на това възнаграждение се определя от съда, а като ориентир служи Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са отхвърлени изцяло от решаващия състав с краен влязъл в сила съдебен акт. Това обстоятелство свидетелства за успешно проведена защита от страна на процесуалния представител на ответника.

Установяваната последователно съдебна практика при прилагане на потребителска закрила в споровете, свързани с договори за кредит, сама по себе си не изключва необходимостта от ангажиране на професионална помощ за защита на правата на страните, не налага и извод за липса на каквато и да било правна и/или фактическа сложност на делото, както необосновано се настоява от жалбоподателя. Определеното в случая адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (при това с основа сборния размер на 2 всички искови претенции, без приложение на чл.2, ал.5) и е съответно както на предмета на спора, така и на вложения от адвоката труд за успешната реализация на възложената му защита. Наред с постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022 г. по приложението на Наредбата на ВАдвС касателно минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на конкретното дело, следва да се отчита и факта, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

По тези съображения съдът намира частната жалба за неоснователна.

Обжалваният съдебен акт, с който първоинстанционният съд е отказал да редуцира определеното адвокатско възнаграждение, намалявайки го под минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г., следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8508/23.06.2025 г., постановено по гр. д. № 5787/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3