Решение № 1804 от 25.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1804 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100510197 по описа за 2023 година

Решение № 11565 от 03.07.2023 г. постановено по гр. д. № 39066/2022 г. по описа на СРС, 81-ви състав, е уважен предявеният от ЗАД „Алианц България“ срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 888,86 лв., представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, за застрахователно събитие, настъпило на 05.11.2021г., около 11:35 часа в гр. София, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег.№ СВ **** МХ, чиято гражданска отговорност към дата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2022г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 615,00 лв., представляваща направените разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за над сумата от 459,67 лв. до пълния уважен размер от 888,86 лв., е подадена въззивна жалба от ответника – ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, чрез процесуалния си представител – юрк. С Георгиев, с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е възприел посочена в заключение на вещото лице по САТЕ стойност на застрахователно обезщетение в размер на 1244,51 лв., въз основа на цени на официален сервиз за марката, която сума с ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., възлиза на общо 1269,51 лв., като тази цена не съответства на понятието средна пазарна стойност. Твърди, че при имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три 1 години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официален фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури, а от наличните по делото доказателства е видно, че към датата на инцидента - 05.11.2021 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 6 години, 1 месец и 8 дни, т.е. над три години, а именно от 28.09.2015 г. Поддържа още, че по делото не са представени гаранционни условия за процесния автомобил, от които да е видно какъв е срока на заводската гаранция и кои са оторизираните сервизи или други доказателства, че за процесното МПС е имало друга основателна причина същото да бъде ремонтирано в т.нар. „оторизиран/официален сервиз” и по цени по-високи от пазарните.

Изтъква, че съдебната практика е категорична, че при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни цени. Твърди, че обстоятелството, че между застраховател и застрахован би могло да се уговори ремонтирането на застрахованото имущество в случая леки автомобили да се извършва в оторизиран сервиз и при конкретни допълнителни изисквания към ремонта, е ирелевантно за третите лица, каквито се явяват деликвентът и/или застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” и затова нито деликвентът, нито неговият застраховател дължат по пътя на регреса възмездяване на вредите при по - високи цени на официален (оторизиран) сервиз, ако същият резултат би бил постигнат и чрез ремонт в обикновен сервиз по средни пазарни цени. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли иска за разликата над обжалвания размер. Претендира и разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок, въззиваемият – ищец ЗАД „Алианц България“, чрез пълномощника си – адв. Ст. Симеонов, с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разсноки.

Решението, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 459,67 лв., представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, за застрахователно събитие, настъпило на 05.11.2021г., около 11:35 часа в гр. София, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег.№ СВ **** МХ, чиято гражданска отговорност към дата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2022г. до окончателното й изплащане, не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Тъй като решението, в частта, с която частично е уважен предявения от ищеца иск с 2 правно основание чл. 411 КЗ не е обжалвано от ответника и същото е влязло в законна сила, то със сила на пресъдено нещо са установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск.

По отношение на оплакванията, касаещи размера на регресната претенция следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 386 ал.2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В чл. 400, ал. 1 КЗ е уредена легална дефиниция на понятието действителна стойност – „за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество”. Ето защо дължимото обезщетение следва да се преценява на база средни пазарни към датата на ПТП-то цени без да се калкулират цени за официален сервиз, тъй като към момента на ПТП – 05.11.2021 г., са изминали повече от три, дори над пет години от датата на първоначалната регистрация /28.09.2015 г./ и по-високите цени за отремонтиране на застрахования автомобил в официален сервиз са за сметка на застрахователя по „Каско”, който със заплащането им е изпълнил собственото си задължение към застрахования по сключения застрахователен договор, още повече, че обхватът на суброгационното право е ограничен от една страна от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, а от друга от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 45 ЗЗД дължи на застрахования. В този смисъл регресното обезщетение винаги е в размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото от делинквента обезщетение по правилата на чл.

45, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид, че съгласно заключението на вещото лице по изслушаната САвТЕ, което настоящият състав намира за обективно и компетентно изготвено се установява, че средната пазарна стойност, необходима за възстановяване на щетите по застрахования при ищцовото дружество л.а. „БМВ Х5 X-Драйв З0 Д“, с per. № СВ **** СВ, към датата на ПТП, възлиза на 815,32 лв., и с оглед обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца извънсъдебно сумата от 380,65 лв., което обстоятелство не е спорно между страните, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 1244,51 лв., и с оглед обстоятелството, че отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е ограничена от една страна от заплатено от застрахователя по имуществената застраховка застрахователно обезщетение, а от друга страна, от това за което деленквентът /виновния водач/ отговаря по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. за вредата по средни пазарни цени, то предявеният от ищеца иск е основателен и доказан за сумата от 459,67 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв.

Тъй като настоящият състав на съда достига до различни правни изводи, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, в която предявеният иск е уважен за сумата над 459,67 лв. до пълния уважен размер от 888,86 лв., като вместо това се постанови ново решение, с което искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер следва да се отхвърли. Решението следва да бъде отменено също и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 296,88 лв. до присъдените 615 лв., 3 представляваща сторените разноски в производството пред СРС, съобразно уважената част от исковете.

С оглед изхода на спора в настоящото съдебно производство, в полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 243,86 лв., представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част на исковете, както и сумата от 325 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, представляваща разноски в производството пред СГС.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска по процесното търговско дело, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 11565 от 03.07.2023 г. постановено по гр. д. № 39066/2022 г. по описа на СРС, 81-ви състав, в обжалваната част, с която е уважен предявеният от ЗАД „Алианц България“ срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата над 459,67 лв. до пълния уважен размер от 888,86 лв., представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, за застрахователно събитие, настъпило на 05.11.2021г., около 11:35 часа в гр. София, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а.

„Фолксваген“ с рег.№ СВ **** МХ, чиято гражданска отговорност към дата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България“ сумата над 296,88 лв. до присъдените 615,00 лв., представляваща сторените разноски в производството пред СРС, съобразно уважената част от исковете, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

„Позитано“ № 5, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на разликата над сумата от 459,67 лв. до присъдената такава от 888,86 лв., представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, за застрахователно събитие, настъпило на 05.11.2021г., около 11:35 часа в гр. София, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег.№ СВ **** МХ, чиято гражданска отговорност към дата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2022г. до окончателното й изплащане.