Определение № 1773 от 23.11.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1773 гр. Бургас, 22.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20212100501963 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК: 175074752 ,седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак – управители, чрез пълномощник – юрисконсулт Радина Иванова Илиева, против Разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 5970/2021г. по описа на РС- Бургас, с което се отхвърля частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. Д. Д., ЕГН ********** за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 30042105664/23.01.2020г., както следва: за договорна лихва в размер на 325,73лева за периода от 01.03.2020г.- 03.03.2021г.; сумата от 270лева-възнаграждение за закупена и ползвана услуга ,,Фаст“; сумата от 810лева- възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси“;

133,63лв. лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 02.03.2020г.(датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.03.2021г.; 112,69лева- мораторна лихва за периода от 03.03.2021г.(датата на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021г.

В частната жалба се заявява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Оспорват се изводите на съда, че уговореният годишен лихвен процент противоречал на добрите нрави. Излага се становище във връзка с приложение принципа за свободно договаряне(чл.9 от ЗЗД). В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, в т.ч. и след промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.), доколкото в случая не се касаело за преценка на съда дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, а за излизане извън обхвата на проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, уреждаща 1 хипотезата, при която самото искане на заявителя е незаконно или неморално. Сочи, че неравноправността на клауза от договора следва да бъде обявена по предвидения процесуален ред, а за да е налице обоснована вероятност клаузата да е неравноправна, следва да се направи сигурен извод за това от събраните доказателства съобразно нормата на чл. 143 от ЗЗП. Подчертава се, че в предоставения преди сключването на договора на ответника Стандартен европейски формуляр се съдържала информация относно параметрите на договора за кредит. Посочва се, че в процесния договор за кредит, кредиторът ясно отразил методиката на формирания ГПР, като в случая бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент 41% и ГПР в размер на 48,23 %. Развиват се подробни съображения. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от правнолегитимирано лице в законоустановения срок, с платена по сметка на БОС държавна такса и срещу обжалваем съдебен акт, и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с което се претендира по реда на чл. 410 от ГПК, да бъде разпоредено длъжникът Г. Д. Д., ЕГН ********** да му заплати следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит №30042105664/23.01.2020г., а именно:обща сума от 2552,05 лева, от които: 900лева- неплатена главница; договорна лихва в размер на 325,73лева за периода от 01.03.2020г.- 03.03.2021г.; сумата от 270лева-възнаграждение за закупена и ползвана услуга ,,Фаст“; сумата от 810лева- възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси“; 133,63лв. лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 02.03.2020г.

(датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.03.2021г.; 112,69лева- мораторна лихва за периода от 03.03.2021г.(датата на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021г.

Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит №30042105664/23.01.2020г.; Погасителен план ; Общи условия на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договора за потребителски кредит; Пълномощно.

Районният съд е уважил заявлението в частта досежно претендираните вземания за главница в размер на 900 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.08.2021г. до окончателното плащане; сумата от 18 лева- разноски по делото съразмерно с уважената част от заявлението и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.

В издадената Заповед по чл.410ГПК е обективирано и обжалваното Разпореждане № 6213 от 24.09.2021г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането в частта му по отношение на следните претендирани суми: договорна лихва в размер на 325,73лева за периода от 01.03.2020г.- 03.03.2021г.; сумата от 270лева-възнаграждение за закупена и ползвана услуга ,,Фаст“; сумата от 810лева- възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси“; 133,63лв. лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 02.03.2020г.

(датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.03.2021г.; 112,69лева- мораторна лихва за 2 периода от 03.03.2021г.(датата на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021г.

В мотивите си заповедният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 вр.чл.11,ал.1,т.10 и чл.10,ал.1 от ЗПК – не ставало ясно как е формиран ГПР. Съдът е намерил, че договорните клаузи противоречали на чл.19,ал.5 от ЗПК, тъй като в ГПР не били включени всички разходи,каквито са възнагражденията за услуги ,,Фаст“ и ,,Флекси“. Посочил е, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави(ГЛП от 41% надвишавал значително трикратния размер на законната лихва).

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В този смисъл доводите на частния жалбоподател, че заповедният съд не е следвало да следи за тези пороци и да се произнася по тези въпроси, не е споделян от настоящата инстанция.

Цитираната от жалбоподателя практика не е релевантна за казуса. Действително преценката за противоречие със закона и добрите нрави, би могла да се направи от описанието на твърдяното вземане в заявлението по чл. 410 от ГПК, като това е така, защото преценката за други пороци, може да се направи само след пълното разгръщане на исковия процес в случай на подаване на възражение. Всичко това не означава, че вземането, така както е описано в заявлението по чл. 410 от ГПК, не може да противоречи на закона и добрите нрави. Напротив ако заповедният съд констатира такова противоречие, последният следва да отхвърли заявлението. Именно в това е смисълът на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна относно претенцията за възнаграждение за закупени допълнителни пакети за услуги Фаст и Флекси в размер на 270 лв. и съответно 810 лв. Видно от заявлението по чл. 410 ГПК услугата „Фаст“ е свързана с получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите без закупена допълнителна услуга „Фаст“. Другата закупена услуга „Флекси“ пък е свързана с възможността за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, но и възнаграждение по този допълнителен пакет услуги, което по тази причина следва да се включи в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителски кредит не позволява на 3 кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По същността си така описаните в заявлението услуги представляват именно такива, поради което настоящият състав се присъединява към извода на заповедния съд, че посочените споразумения за допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Ето защо, процесната сума, начислена от заявителя в тежест на длъжника и претендирана на основание споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, е недължима.

Не така стои въпросът по отношение на уговорената възнаградителна лихва.В конкретния случай е сложена за разглеждане договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното правоотношението се уреждат от специален закон, а именно - Законът за потребителския кредит. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от него е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България".Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредитите. Законната лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД се определя по следния начин: към основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е -0, 00%. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова съображението за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява неоснователно. Поради гореизложеното следва да бъде издадена заповед за изпълнение и за сумата от 325,73 лв. за договорна лихва/ възнаграждение/.

Въззивният съд намира, че БРС неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение и по отношение на лихвата за забава от 133,63 лв. В производството по чл. 410 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, с която разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума само въз основа на твърденията на кредитора. Съгласно чл. 12. 1 от Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, последица 4 от неизпълнение на поетото задължение за връщане на получената сума е заплащането на лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото вземане. Заповедният съд не следи служебно за съответствието на размера на претендираното вземане с действителното фактическо положение. В случая, в подаденото заявление се твърди, че поради неизпълнение длъжникът е изпаднал в забава за заплащане на погасителните вноски по договора за кредит от 02.03.2020г., поради което дължи лихва за забава до 03.03.2021 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) в размер на 133,63 лв., като за периода 13.03. -13.07.2020 г. не е начислена законна лихва съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП. За периода от 03.03.2021 г. до 26.08.2021 г. длъжникът дължи законна лихва, претендирана от заявителя в размер от 112,69лв. С оглед така изложените твърдения, лихвата следва да се присъди в претендирания в заявлението размер, а дали в действителност се дължи лихва за забава, в какъв размер и за какъв период са въпроси, които следва да се разрешат в исковото производство, ако длъжникът подаде възражение.