Решение № 23 от 14.02.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. В, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЙМ

Членове:

ГПЙ

ВРГ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ВРГ Въззивно гражданско дело № 20241300500186 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 319/04.06.2024 г. по гр. дело № 729/2023 г. по описа на ВКС, касационната инстанция обезсилва въззивното решение на Окръжен съд – В, в частта, с която държавата, представлявана от министъра на земеделието е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, на основание чл. 72 ЗС сумата от 604 684,18 лева, представляваща стойност на извършени подобрения в имот № 147016, в землището на с. Г община Р, както и в частта, с която „ПИ ПАУЪР“ ЕООД е осъдено да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 24 187,37 лева, но не го е прекратил.

Върховният касационен съд е отменил въззивното решение, в частта, с която е признато на основание чл. 72 ал. 1 от ЗС право на задържане на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД върху имот № 147016, в землището на с. Г община Р, до заплащане на извършени подобрения в размер 604 684,18 лева и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

Предвид гореизложеното настоящия спор следва да бъде преразгледан.

Против Решение № 144/ 15.11. 2019 г. по гр. д. № 16/ 15г. по описа на 1

Районен съд – Б е постъпила въззивна жалба от Министъра на земеделието и храните в частта, в която е уважено възражението на ответника с правно основание чл.72, ал.1 и 72,ал.3 от ЗЗД и ищеца в първоинстанционното производство е осъден да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД сумата от 604 684, 18 лева , както и е признал право на задържане върху същия до заплащане на тази стойност.

В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а също така, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Въззиваемата страна - „ПИ ПАУЪР“ ЕООД е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Против Решението на районен съд – Б е подадена жалба и от „ПИ ПАУЪР“ ЕООД. Предмет на тази въззивна жалба е решението , в частта, в която е прието за установено, че собственик на имота е Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ и в частта, в която ответното дружество е осъдено да предаде владението на имот № 147016 на МЗХ.

В срок против тази въззивна жалба е постъпил отговор от Министерството, в който се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът МЗХ се представлява от процесуалния представител ИИ. Същият поддържа депозираната жалба и оспорва другата такава. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли така предявените искове под формата на евентуалност и допустимост по съображения, подробно изложени в писмената защита. Представя списък с разноски.

Въззиваемата страна „ПИ ПАУЪР“ ЕООД не се представлява.

Депозирала е писмена защита, чрез адвокат СС, в която подробно аргументира своята теза.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд.

Окръжен съд - В, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивните жалби оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, първоинстанционното решение е допустимо. като счита че

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към 3 нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес доказателства.

По делото безспорно е установено,че на 26.02.2009г. е бил сключен договор № 1/2009г. между директора на ОДЗ В като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните и ЛАП за покупко-продажба на пет недвижими имота, представляващи земи-стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вписан в службата по вписвания при РС Б на 20.03.2009 г. в това число и имот № 147011, представляващ стопански двор с площ 23376 кв. м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Г., обл. В.

Л А. П е разделила имот № 147011 на няколко имота в т. число и имот № 147016 от 3 881 кв.м. в местността „Стоп. Двор” в землището на с. Г, общ. Р, обл. В. По силата на Нотариален акт за покупко - продажба № 200 от 04.12.2009 г., том IV, per. № 2860, дело № 701 на Нотариус РК, вписан в Службата по вписвания при БРС, имот № 147016 от 3 881 кв.м., е продаден от ЛАП на ответника „Пи Пауър” ЕООД.

С решение № 43/06.02.2015г. по гр.д. № 77/2014г. на ОС Монтана, потвърдено с Решение № 540/08.03.2017г. по в.гр.д. № 5057/2015г. на САС и влязло в законна сила на 12.12.2017г. е признат за нищожен на осн. чл. 26 ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона договор от 26.02.2009 г. за покупкопродажба на недвижими имоти, частна държавна собственост, с който Министърът на земеделието и храните, представляван от инж. Н Ц. Т, директор на ОД “Земеделие” - В прехвърля на ЛАП правото на собственост върху недвижим имот №147011, представляващ стопански двор с площ 23376 кв.м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Г., обл. В който впоследствие е разделен, и от който е образуван и процесния такъв - Имот № 147016 от 3 881 кв.м.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответника владее процесния недвижим имот. От заключенията на в. лице Г. Г. и Р.К, както и от показанията на св. Д. Найденов се установява, че ответното дружество е изградило ФВЕЦ в имота, състояща се от фотоволтаични модули, инвертори, КТП с трансформатор, метално-алуминиеви конструкции, кабели и други ел. приспособления за присъединяване към елекроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Разпределение Бъгария” АД.

Правилно е прието от първоинстанционния съд , че договорът за покупко-продажба от 26.02.2009г., с който е прехвърлен на Л. А. П имот № 4

147011 представляващ стопански двор от 23376 кв.м. в земл. на с. Г., обл. В, част от който е и процесният недв. имот - № 147016 с площ от 3 881 кв.м. е обявен за нищожен с Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС Монтана. Това решение е потвърдено с решение № 540 от 08.03.2017 г. на САС по в.гр.д. № 5057 по описа на същия съд за 2015 г. С определение от 12.12.2017 г. ВКС по гр.д. № 3248 /2017 г. не е допуснал касационно обжалване на решението на Апелативен съд София и решението на Монтанския окръжен съд е влязло в законна сила на 12.12.2017 г.

Спорен е въпросът за принадлежността на правото на собственост на държавата върху имот № 147011, предмет на договора за покупко-продажба от 26.02.2009г., част от който е и процесният недвижим имот - № 147016, чиято недействителност е обявена с Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС – Монтана.

Районен съд – Б правилно е изследвал всички доказателства по делото и е достигнал до правилен извод за предпоставките на иска по чл108 от ЗС, че ищеца е собственик на недвижимия имот, че ответника владее имота и липсва правно основание за това владение.

Окръжен съд – В се солидаризира с извода на контролирания съд, предвид събраните по делото доказателства. Безспорно е доказано, че ищеца МЗХ е собственик на спорния имот. Сделката, материализирана с Договор № 1/ 26.02.009 г. за покупко -продажба на недвижими имоти, по силата на който Директора на ОД „Земделие” - гр. В, като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните, е прехвърлил на ЛАП правото на собственост върху имот № 147011, от който впоследствие е образуван и процесния такъв - № 147016, е обявена за нищожна по силата на Решение от 06.02.2015 г. по гр. д.

№ 77/ 2014 г. на ОС - Монтана, влязло в сила на 12.12.2017 г. Поради обявената нищожност, сделката не е породила правни последици, респективно правото на собственост не е надлежно прехвърлено на купувача по договора Л П, а от тук - последната не е могла да прехвърли надлежно правото на собственост на ответника. И тъй като сделката не е породила вещнотранслантивния ефект, имота е останал в патримониума на ищеца.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника в първоинстанционното производство по отношение на собствеността на имота.

Районен съд – Б позовавайки се на Решение от 06.02.2015 г. по гр.д. № 77/ 5

2014 г. на ОС - Монтана, влязло в законна сила на 12.12.2017 г. е спазил императивните разпоредби на чл. 297 от ГПК. Зачитайки силата на присъдено нещо с влязъл в сила съдебен акт, контролираният съд правилно е достигнал до извода е ищеца МЗХ е собственик на спорния имот, поради което и този въпрос не следва да бъде пререшаван.

В процеса пред първоинстанционния съд по безспорен и абсолютен начин се доказа и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, а именно че ответника владее имота и то без правно основание.

По делото са събрани безспорни доказателства, че в имота, от страна на ответника е била изградена Фотоволтаична ЕЦ, респективно - ответника е установил е фактическа власт върху имот № 147016 в землището на с. Г, общ.

Р, обл. В и владее същия.

Нещо повече - ответника признава, че владее имота, предвид изграденото в него съоръжение. Владението обаче е без наличие на правно основание, тъй като се установи, че ответника не е придобил правото на собственост върху недвижимия имот, нито пък владее имота на каквото и да било друго правно основание.

Не е спорно по делото, че ответникът „ПИ ПАУЪР“ ЕООД е във владение на процесния имот. Същият го владее без правно основание и дължи предаване на владението на неговия собственик-Държавата.

Предявеният ревандикационен иск е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд, чието решение следва да бъде потвърдено.

Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящия съдебен състав.

В отговора на исковата молба в производството пред Районен съд – Б, ответникът „ПИ ПАУЪР“ ЕООД е навел възражения с правно основание чл. 72 ал. 1от ЗС и с пр. осн. чл. 72, ал.З от ЗС.

Съгласно Тълкувателно решение № 111 от 1.XI.1962 г. по гр. д. № 104/62 г., ОСГК е прието,че владелецът - добросъвестен или недобросъвестен ответник по ревандикационния иск, може да поиска сумата за подобренията, които е направил в процесния имот, не само чрез насрещен иск, но и по реда на възражението.