Решение № 395 от 29.09.2023, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 950/2023
- Вид
- Решение № 395
- Подписан
- 29.09.2023
- В сила
- 29.09.2023
- Състав
- Грета Денчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 т.2 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 395 гр. Кърджали, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20235140100950 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М. М. И., ЕГН ********** против „АРТЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 108028586 по обективно и субективно съединени осъдителни искове по чл.128 т.2 от КТ, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от сумата в общ размер на 3 318.06 /три хиляди триста и осемнадесет лева и шест стотинки / лева , от която : 2 110.16 лева , представляваща неизплатеното брутно трудово възнаграждение м. май. юни и отчасти за м. юли до 13.07.2023 год. / датата па прекратяване на трудовите правоотношения/ ; 867.19 лева- представляваща дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ - 1 брутна работна заплата ; 340.71 лева представляваща дължимото обезщетение но чл. 224, ал.1 от КТ -за неползван годишен отпуск за 2023 год. - 8 дни, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
Претендира и разноски в производството.
Ответникът в срока за отговор не е подал такъв по реда на чл.131 от ГПК. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, процесуалното поведение на страните и направеното искане от страна на ищеца з а постановяване н а неприсъствено решение, намира, че са 1 налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие. От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните в хода на делото доказателства, в това число при приложение на последиците на разпоредбата на чл.161 от ГПК поради непредставяне на писмени доказателства от ответника, за който е бил задължен от съда с определението за насрочване.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
При този изход на делото в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят претендираните от него разноски в общ размер на 1050 лв. , от които 650 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в образувано изп.дело по налагане на обезпечителни мерки. Съдът намира, че направените разноски в образувано изп.дело по налагане на обезпечителни мерки следва да се присъдят в настоящото производсто по следните съображение:
Обезпечителното производство, дори и развило се в рамките на исков процес, има относителна процесуална самостоятелност. Същото е функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото – и с бъдещия изпълнителен процес /ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС – ОСГТК/. Това производство има две фази: 1) по допускане на обезпечаването на иска и 2) по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Двете фази се развиват пред различни органи, но същите са част от единния обезпечителен процес така Ж.
2
С., БГПП, изд. 2012 г., стр. 1209, стр. 1220 – 1226.. Според т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК „направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход“. Доколкото в ТР разноските не са разграничени по отделни фази, то следва да се приеме, че се имат предвид всички направени разноски в обезпечителното производство и в двете му фази – както по допускане, така и по налагане на обезпечението, независимо пред кой орган те са се развили. В случая не съществува правна възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки да бъдат събрани по друг ред, вкл. и директно от съдебния изпълнител в рамките на образуваното пред него производство. Това производство няма характер на изпълнително такова по смисъла на ГПК /независимо как канцеларски е заведено от съдебния изпълнител/, като липсва и изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който те да бъдат събрани от съдебния изпълнител – такъв може да бъде само съдебен титул, доколкото дължимостта на тези разноски от ответника е обусловено от положителния за ищеца изход по исковото дело, преценката за което принадлежи само на съда съобразно т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК. Действително, разноските по изпълнението могат да се събират от съдебния изпълнител и директно съгласно чл. 79 ГПК /без изпълнителен лист/, но само в рамките на изпълнително производство, образувано въз основа на друг изпълнителен титул, докато развилото се пред съдебния изпълнител производство по чл. 400 ГПК не е изпълнително производство, а обезпечително такова. В това производство съдебният изпълнител не е компетентен нито да признава, нито да събира разноски на която и да е страна, така както това не може да стори и друг орган в подобно производство по налагане на други обезпечителни мерки /напр. съдията по вписванията при налагане на възбрана – чл. 400, ал. 2 ГПК/. Следователно, ако тези разноски не се присъдят от съда в исковото производство, те ще останат невъзмездени за спечелилата исковия спор страна, което е очевидно несправедливо. Ето защо в настоящото производство, съдът следва да присъди направените разноски в обезпечителното производство.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат държавната такса по делото съразмерно на уважената част на всеки от предявените искове, но не по-малко от 50 лв. /чл.1 от ТДТГПК/, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали 3 сумата 184.40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "АРТЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 108028586 , със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, п.к. 6600,бул. БЪЛГАРИЯ № 2Б, представлявано от управителя Светла Петкова Кривошапкова да заплати на М. М. И., ЕГН **********, от гр.Кърджали сума в общ размер на 3 318.06 /три хиляди триста и осемнадесет лева и шест стотинки / лева , от която : 2 110.16 лева , представляваща неизплатеното брутно трудово възнаграждение м. май, юни и отчасти за м. юли 2023 г. до 13.07.2023 год. / датата па прекратяване на трудовите правоотношения/ ; 867.19 левапредставляваща дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ - 1 брутна работна заплата ; 340.71 лева - представляваща дължимото обезщетение но чл. 224, ал.1 от КТ -за неползван годишен отпуск за 2023 год. - 8 дни., по прекратено трудово правоотношение съгласно Заповед №380/13.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба 20.07.2023г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "АРТЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 108028586 , със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, п.к. 6600,бул. БЪЛГАРИЯ № 2Б, представлявано от управителя Светла Петкова Кривошапкова да заплати на М. М. И., ЕГН **********, от гр.Кърджали, от гр.Кърджали , сума в общ размер на 1050 лв. разноски, от които 650 лв . з а заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в образувано изп.дело по налагане на обезпечителни мерки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК "АРТЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 108028586, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, п.к. 6600,бул. БЪЛГАРИЯ № 2Б, представлявано от управителя Светла Петкова Кривошапкова, да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на РС- Кърджали сума в общ размер 184.40 лв. , представляваща дължима държавна такса в производството.
Присъдените суми /с изключение на дължимите в полза на Бюджета на съдебната власт/ могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца: : IBAN BG22BUIN************94 Банка „ Алианц -България „ АД гр.
4
С о ф и я , с титуляр на сметката "АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Д. и БОЯДЖИЕВ".
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5