Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1592 от 17.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1232/2026
Вид
Определение № 1592
Подписан
17.06.2026
В сила
17.06.2026
Състав
Пламен Чакалов, Румяна Андреева, Бранимир Василев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1592 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501232 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от

„ДАИКС ООД“, ЕИК

*** против Определение № 4300/01.04.2026 г. постановено по гр.д. № 1185/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III – ти граждански състав, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2264/29.09.2025 г., издадена по ч.гр.д .№ 3421/2025 г. по описа на Районен съд - Враца. Жалбоподателят подържа, че атакуваното определение е неправилно, като моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Х - ти гр. с-в, като разгледа делото намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, постъпила е в предвидения от закона срок за обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът я приема за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 1185/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III – ти граждански състав е образувано по искова молба, подадена от „ДАИКС ООД“ против К. И. И., като е предявен установителен иск с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца връщане на движими вещи - технически средства, дължими поради развалянето поради неизпълнението му на договор за охрана на обект с технически средства от 03.06.2014 год., сключен между ищцовото дружество и наследодателя на ответника Р. Ч. Б., за охраната на обект с адрес : гр.П., ул.“..“ № .., ет...ап.... Твърди се, че за задължението за връщане на тези вещи в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3421/2025 го. по описа на РС – Враца, по 1 което в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че същото е недопустимо поради липсата на пълен идентитет на претенциите, заявени в заповедното и в исковото производство.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав приема, че така постановеното определение е неправилно.

Видно от представените по делото документи и при извършена служебна справка по делото на РС – Враца, съдът констатира, че в заповедното производство заявителят, тук ищец е посочил като основание на претендираното връщане на движими вещи договор за услуги от 03.06.2014 год., като подлежащите на връщане движими вещи описани в заповедта за изпълнение са идентични с тези, описани в исковата молба. В исковата молба се твърди, че вещите са били предадени на наследодателя на ответника именно в изпълнение на договор за охрана от 03.06.2014 год., задълженията по който се счита, че следва да са изпълнявани от ответника и поради неизпълнението им са предприети действия по разваляне на договора, в резултат на което е дължимо връщането на вещите.

Предвид така направените констатации между съдът приема, че между претенцията по заповедното производство и тази предмет на установителния иск няма разминаване по основание. Разбира се, в исковата молба фактическите твърдения са изложени по – подробно от тези в заявлението но, доколкото с тях не се въвежда различно основание /напр. друг договор между страните или извъндоговорен източник на задълженията/, нито се търси връщането на различни движими вещи от тези, индивидуализирани в заявлението, респ. заповедта, претенцията по чл. 422 ГПК е допустима и следва да се разгледана по същество.

Това налага отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действие.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4300/01.04.2026 г. постановено по гр.д. № 1185/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III – ти граждански състав и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2