Решение № 185 от 29.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.а Стоянова

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Б. Д. В. като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600432 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда №44/09.09.2022г. по н.о.х.д.№228/2022г. по описа на РС-Несебър, подсъдимият Д. Й. Д. е бил признат за невиновен в това,че на 06.02.2021г. около 17.53ч. в гр.Несебър,обл.Бургас,кв.“Ч. м.“,до игрална зала „М. д.“,при условията на опасен рецидив,е извършил престъплението,след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК,е отнел чужда движима вещ велосипед марка „Forward“,на стойност 199.99лв. от владението на А. В. Р.,без негово съгласие,с намерение противозаконно да s присвои,поради което е бил оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.196ал.1т.1 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.29ал.1б.“б“ от НК.Присъдата е била подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав.

Настоящото въззивно производство е образувано по протест на РП-Бургас,ТОНесебър против присъда № 44/09.09.2022г. по н.о.х.д.№ 228/22г. по описа на РС-Несебър.

В протеста и допълнението към него се излагат аргументи,че е доказано по несъмнен начин, че както от обективна,така и от субективна страна,подсъдимият Д. е осъществил престъпния състав на чл.196ал.1т.1 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.29ал.1б.“б“ от НК.Твърди се,че виждайки оставения на улицата велосипед,подсъдимият Д. в рамките на по-малко от минута е формирал воля насочена към отнемане на чуждата вещ.Същият веднага се върнал, взел велосипеда и по най-бързия възможен начин се оттеглил от мястото,с цел да не бъде заварен от ползвателя на велосипеда.По-късно е скрил велосипеда в чуждо жилище,за да не 1 бъде намерен и с цел да се разпореди с него в по-късен удобен момент.Счита,че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.В. И. и Й. А. ,дадени в съдебното производство,тъй като били констатирани противоречия с техните показания, дадени в хода на досъдебното производство.Същите били приятели на подсъдимия и се опитвали да го оневинят. По същият начин не следвало да бъдат кредитирани показанията на св.Н.Л. /продавач в магазина/,дадени в хода на съдебното производство,където той твърдял,че подсъдимия е влизал в магазина и е говорил за някакво оставено колело,а по-късно видял,че Д. заедно с другите двама свидетели били отвън.Според представителя на обвинението,следвало да се кредитират показанията на този свидетел, дадени в хода на досъдебното производство,където бил заявил,че нито Д., нито друго лице е съобщавало на въпросната дата за намерен пред магазина велосипед.Счита,че Д. не е предприел каквито и да било действия ,с които да обективира привидното си желание да установи собственика и да му върне велосипеда,докато не бил установен от полицейските органи.С оглед на това прокурора моли въззивния съд да упражни правомощието си по чл.336ал.1т.2 от НПК,като отмени присъдата на РС-Несебър и постанови нова присъда ,с която подсъдимият Д. Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.196ал.1т.1 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.29ал.1б.“б“ от НК.

В с.з. представителят на ОП-Бургас поддържа депозирания протест,като счита,че мнозинството от съдебния състав неправилно е преценило доказателствата по делото,като необосновано са кредитирани показанията на св.А.,И. и Л.,тъй като се опровергават от заключението на изготвената техническа експертиза,чийто обект е видеозапис ,от който се установявало какво е било поведението на подсъдимия.Счита,че при отмяна на оправдателната присъда,едно наказание в размер около законоустановения минимум,а именно две години лишаване от свобода,при първоначален строг режим би постигнало целите на наказанието по смисъла на чл.36 НК.

Адв.Д. С.,като защитник на подсъдимият Д. счита,че е установено по безспорен начин,че неговия подзащитен не е извършил кражба на процесната вещ,тъй като същият е имал намерение да прибере велосипеда,който бил хвърлен на улицата, след което да го върне на собственика му.Излага съображения,че същият е нямал владение върху вещта,не знаел кой е собственика и я прибрал с цел да я върне.Моли подадения против оправдателната присъда протест да бъде оставен без уважение и въззивния съд да потвърди оправдателната присъда.

В своя защита подсъдимият Д. поддържа казаното от адвоката си ,като постановената присъда да остане в сила. моли

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите, очертани в разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери подаденият протест за основателен, като възражението за неправилност на първоинстанционната присъда не следва да се разглежда по същество, тъй като са налице съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, неотстраними от настоящата инстанция, налагащи отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Съдът констатира,че против подс.Д. Й. Д. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.196ал.1т.1 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.29ал.1б.“б“ от НК.

На 03.06.2022г., РС-Несебър е провел разпоредително заседание по н.о.х.д.№228/22г.В 2 него са се явили подсъдимият и неговият защитник-адв.П.,пострадалият - А. Р. и представителят на РП.Всички лица,с изключение на пострадалия, са взели становище по въпросите по чл.248 от НПК,като по искане на защитника на подсъдимия- адв.П. ,съдът е дал ход на съдебното следствие по реда на гл.27 от НПК и по -конкретно при хипотезата на чл.371т.1 от НПК. Преди приключване на разпоредителното заседание обаче,съдът след като е изслушал становищата на страните по делото, не се е оттеглил на тайно съвещание и не се е произнесъл с определение по всеки от въпросите по чл.248 ал.1-8 от НПК,като само е декларирал,че делото е подсъдно на РС-Несебър,че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да са отстраними и които да са нарушили процесуалните права на подсъдимия ,както и че не са налице основания за спиране и прекратяване на наказателното производство.Следвало е съдебният състав с определение да вземе становище по всички въпроси по чл.248 от НПК,вкл. и по отношение на мярката за процесуална принуда спрямо подсъдимия,за назначаването на преводач и др.,което не е сторено и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,неотстранимо от въззивната инстанция.

Съдът не е предоставил възможност на пострадалия свидетел да вземе становище по въпросите по чл.248 от НПК, вкл. за това дали е необходимо назначаването на преводач,като представителя на обвинението и защитника са взели становище,че това не е необходимо.

Независимо от това обаче съдът при отлагане на делото, е разпоредил такъв да бъде призован и съответно назначен при разпита на пострадалия свидетел, но не се е произнесъл по този въпрос по реда на чл.248 от НПК.По този начин се въвежда основателно съмнение дали още в хода на досъдебното производство,а и в хода на разпоредителното заседание, не са нарушени правата на пострадалия свидетел,тъй като независимо от неговото деклариране на л.23 от досъдебното производство,че владее български език,не се нуждае от преводач и не желае писмен превод на документите на съда и прокуратурата,съдът едва в хода на съдебното следствие е констатирал,че следва да бъде назначен преводач от руски език при разпита на св.Родионов.

На следващо място, първоинстанционният съд е пристъпил, както бе казано и по-горе, към разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие,съгл. чл.371т.1 от НПК. След това е одобрил изразеното съгласие на страните в хода на съдебното следствие да не се разпитват вещите лица,като е отложил делото за разпит на свидетели, потвърдил е взетата спрямо подс.Д. МН “Подписка“ и „Забрана за напускане пределите на Република България.

В проведеното открито съдебно заседание на 06.07.2022г.,съдът е продължил съдебното следствие,като е променил неговия ход и е пристъпил към разпит на малолетната свидетелка Родионова,която е декларирала ,че владее български език.След това е разпитан нейния баща - св.. Р. чрез назначения му преводач.При това положение въззивния съд констатира,че не е била спазена процедурата на чл.276 от НПК,тъй като съдебното следствие следва да започне с доклад на председателя на състава,в който се посочат основанията за образуване на съдебното производство,след което се даде възможност на прокурора да изложи

3 обстоятелствата включени в обвинението.След това подсъдимият следва да бъде запитан разбира ли в какво е обвинен,както и да бъде поканен да даде обяснения по обвинението.

При приключване на съдебното заседание на 06.07.22г.,съдът е декларирал,че независимо от становищата на страните,които те биха изразили дали да се предяви вещественото доказателство по делото - приложеният ДВД диск,съдържащ записи от камери за видеонаблюдение,преглеждането на тези записи е от съществено значение за проверка и преценка достоверността на показанията на разпитаните свидетели-А.,И. и Л.,поради което следвало за следващото заседание да се осигури подходяща техника и се изгледат записите от тези камери.В следващото съдебно заседание обаче това процесуалноследствено действие не е извършено,което води до едно противоречие в намеренията на съда да събере и съпостави противоречивия доказателствен материал.Съдът изрично е заявил,че това е от съществено значение за изясняване обстоятелствата по делото,но не го е извършил,като на практика е постановил съдебния си акт при непълна доказателствена съвкупност.

Така констатираните пропуснати процесуални действия на съда, посочени по-горе, като нарушения в тяхната съвкупност са неотстраними от въззивния съд.В случая констатираните пропуски в хода на разпоредителното заседание,неизпълнението на задълженията по чл.276ал.1 от НПК,незапознаването на подсъдимия с обстоятелствата включени в обвинението, липсата на становище дали желае да даде обяснения по обвинението сега или впоследствие,сериозно засяга правото му на защита. Основно място в системата на процесуалните гаранции за правото на защита е подсъдимият, освен да научи в какво се обвинява, да има право да даде обяснения по обвинението. По този начин за първи път предаденото на съд лице изразява отношението си към повдигнатото му обвинение пред съда, тъй като съдебното следствие стартира чрез извършване на тези действия.

Практически липсва цял институт на наказателния процес, поставящ началото на съдебното дирене, свързан с упражняване на правото на защита на подсъдимия – да бъде запознат с обвинението в централната фаза на процеса – съдебната, което при дела от общ характер понастоящем се осъществява с доклада на председателя и най-вече с излагане на обстоятелствата включени в обвинението от прокурора.

Отделно от гореизложеното, въззивният съд констатира, че атакуваната присъда не съдържа мотиви, съобразно изискуемото съдържание по чл.305, ал.3 от НПК. Мотивите към атакуваната присъда не отговарят на процесуалните изисквания за доказателствения анализ, въз основа на който се приема установеното.Съдът е длъжен да направи своите изводи относно доказаността на обвинението, след внимателен анализ на събраните доказателства, преценявайки същите не само поотделно, но и в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд формално се е позовал на доказателствените средства, без да извърши задълбочен анализ какво приема за установено от фактическа страна, и въз основа на кои доказателства, като при констатираното противоречие в тях, не е изложил съображения защо едни от тях се възприемат, а други не. По този начин той не е мотивирал своето вътрешно убеждение по въпросите по чл.301, ал.1 от НПК. В мотивите изготвени от мнозинството на съдебния 4 състав на пръв поглед противоречащи си свидетелски показания формално са изброени като подкрепящи оправдателната теза на подсъдимия ,без на практика да е извършен какъвто и да било анализ на същите.Отделно от това в мотивите на особеното мнение,съдията-докладчик е изложил редица правни доводи защо счита,че деянието осъществено от подсъдимия Д. е съставомерно от обективна и субективна стана,но е описал,че същият е отнел процесната движима вещ от владението на малолетната свидетелка ,а не както е предявено обвинението /от владението на св.А.Р./,което също води до вътрешно противоречие в мотивите,а и с предявеното обвинение,изложено в обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт.