Решение № 4874 от 16.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4874 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена А.а Въззивно гражданско дело № 20211100514443 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С протоколно решение от 21.10.2021 г. СРС, 62 с-в, по гр.д.№ 16083/21 г. е приел за установено, че А. П. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 993,83 лв.-стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. със законната лихва от 29.12.2017 г.; 134,34 лв.-мораторна лихва от 15.09.2015 г. до 18.12.2017 г.; 62,58 лв. за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. и 11,47 лв.-мораторна лихва от 15.09.2015 г. до 18.12.2017 г.Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника А. П.

А..Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като не е приложен документ за внесена държавна такса за заповедното производство.Излага оплаквания, че към момента на издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е имал обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България, поради което същата е следвало да бъде обезсилена след 1 подаване на възражението по чл.423 ГПК.Излага твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди, че първоинстанционният съд не е изключил от доказателствения материал, респ. не е задължил ищеца да представи оригиналите съгласно чл.183 ГПК на съдебно решение, постановено по гр.д.№ 19460/2011 г. на СРС, 46 с-в, което е неотносимо към предмета на спора, както и ня договор от 18.09.2002 г. между третото лице-помагач и ЕС с адрес: гр.София, жк **** и протокол от 15.08.2002 г. на ОС на ЕС, тъй като срокът на действие на договора е изтекъл, а в протокола от проведеното ОС на ЕС не е посочен градът, в който се намира ЕС, същият е изготвен на 15.08.2002 г., която дата е извън процесния период, липсва и подпис на домоуправител.Не са изключени от доказателствата и съобщенията към общите фактури, които не съдържат волеизявления, доколкото липсва посочен автор, подпис и печат и няма доказателствена стойност.С непроизнасянето по направените искания първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение.Въззивникът излага доводи, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва погасителната давност и че от представените доказателства не е установено той да е потребител на топлинна енергия и да е в облигационно отношение с ищеца, липсват и доказателства за количеството реално потребление на топлинна енергия за процесния имот.Твърди, че липсва основание за присъждане на суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху тази претенция.Моли съда да отмени решението и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивните жалби.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 29.12.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично 2 задължение по чл.410 ГПК срещу А. П. А. за сумата от 993,83 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 21, находящ се в гр.София, жк **** за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г.; 134,34 лв.-лихва за забава за периода 15.09.2015 г.-18.12.2017 г.;

62,58 лв.-сума за разпределение на топлинната енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. и 11,47 лв.-лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 18.12.2017 г. със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.С разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 90241/17 г. на СРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.На основание чл.415, ал.1 ГПК със съобщение, получено на 22.02.2021 г., му е указано, че може да предяви иск относно вземането си в 1-месечен срок.Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016 на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.В раздел IX от ОУ от 2016 г., чл.31, ал.1 е посочено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Твърди, че от 10.07.2016 г. дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.Ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата 3 за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.За предоставената услуга дялово разпределение клиентите дължат суми за разпределение на топлинна енергия към топлопреносното предприятие съгласно чл.61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и чл.36, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.София.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 993,83 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 21, находящ се в гр.София, жк **** за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г.; 134,34 лв.-лихва за забава за периода 15.09.2015 г.-18.12.2017 г.; 62,58 лв.-главница за дялово разпределение за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. и 11,47 лв.-лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 18.12.2017 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения, че липсва договорно правоотношение с ищеца, по силата на което да дължи претендираните суми.Направил е и възражение за изтекла погасителна давност.

Със заявление вх.№ 3099395/29.12.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу А. П. А. за процесните суми.На 08.01.2017 г. СРС, 62 с-в, по ч.гр.д.№ 90241/2017 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът е подал възражение по чл.423 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.С определение от 11.02.21 г. СГС, IV-Г с-в, по ч.гр.д.№ 10018/20 г. е приел възражението на А. П. А. срещу заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е съобщено на ищеца на 22.02.2021 г.Исковата молба е подадена на 22.03.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

Видно от протокол от 15.08.2002 г. ОС на етажните собственици в сградата, находяща се в жк „Надежда“, бл.133, вх.А, е взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата 4 индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.В списъка с етажни собственици фигурира името и подписа на П.Б. А..

На 18.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София, жк **** и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

В писмо изх.№ РНД16-ТД26-1620/1/05.01.2017 г. СО-р-н „Надежда“ в отговор на отправено запитване от ищовото дружество за наличие на документи е посочил, че не разполага с данни за покупко-продажба на апартамент № 21, гр.София, жк **** на името на П.Б. А..

Видно от писмо изх.№ КО-9400-272/1/14.07.2010 г. на СО-р-н „Надежда“ П.Б. А. е починал, като е издаден акт за смърт № 225/14.03.2007 г. и е оставил за наследник по закон А. П. А.- син.

Представени са и съобщения към фактури за процесния период.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение по чл.423 ГПК и е оспорил дължимостта на вземането.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е собственик на процесния имот и дължи заплащането на претендираните суми.Приел е , че фактът на топлоснабдяване на имота не е оспорен от ответника, а относно стойността на потребената топлинна енергия е кредитирал представените по делото фактури и извлечения от сметки.По въпроса за погасителната давност съдът е изложил мотиви, че обстоятелството дали собственикът живее извън страната не следва да се отразява на задълженията му да се грижи за имота си.

Съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба поради невнасяне на дължимата държавна такса, тъй като държавната ткса по заповедното производство е внесена, а със съдебното решение съдът е осъдил ищеца да заплати на СРС дължимата държавна такса по исковото производство в размер на 25 лв.С молба от 26.10.2021 г. ищецът е представил 5 доказателства за платена държавна такса в указания размер.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не е установено, че въззивникът има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.