Решение № 20013 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20013 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ............ при участието на секретаря ............ като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20231110121462 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

Ищецът .............., със седалище и адрес на управление .............., представляван от ............. твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата по издадената заповед за изпълнение № 34077 от 26.11.2022 г. по ч. гр. дело № 58050 по описа за 2022 г. на СРС. В съдебно заседание исковете се поддържат, претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата И. Т. С. с ЕГН **********, от .............., чрез адв.

.............. САК, със съдебен адрес ................. в срока по чл. 131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото като неоснователни, недоказани и погасени по давност. Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 58050 по 1 описа за 2022 г. на СРС, на 26 .10.2022 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, за посочените суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 26.11.2022 г., по ч.гр. д. № 58050 по описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК, депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Видно от приетият и приложен като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит .........от ..........г., на същата дата между трето, неучастващо по делото лице – ..........и ответницата И. Т. С. е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 6 000 лева със срок на кредита 48 месеца, размер на месечната вноска 205, 35 лева и общо задължение 9 856, 80 лева. По делото са приложени Общи условия към договор за потребителски кредит. Приложен е и погасителен план с посочени главница, падеж и месечна вноска.

Съдът намира, че между страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.

По делото е приложено споразумение за отсрочване на погасителни вноскиу видно от което след подадено заявление във връзка със затруднения, настъпили вследствие извънредното положение, въведено на 13.03.2020 г., между страните е било договерно плащането на 13, 14 и 15 вноска да бъде 2 отложено с три месеца, като вследствие промяната общанта дължима сума по договора е променена от 9 856, 80 лева на 10 195, 92 лева. С оглед горното настоящият съдебен състав счита, че кредитът е станал изискуем на 20.06.2022 г., тъй като към датата на депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК по кредита е била изтекла и последната падежна дата.

По делото са представен Договор за цедиране на задължения от 27.04.2022 г. между „..........., Приложение № 1 и 3 към същия, както и 2 бр. пълномощни и Протокол №15 от 12.08.2016г. към него, видно от които задълженията на Кредитополучателя, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит ..........от ............г., били изкупени от ищеца по делото „...............

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомленията за цесия Кредитор спрямо него по отношение паричното вземане, предмет на настоящото производство, е ищецът ............. Видно от приложеното пълномощно, цесионерът – ...........бил изрично упълномощен от цедента –............... да извършва уведомяване от името на Цедента. По делото не са представени доказателства ответницата да е била уведомена с писмо или по какъвто и да било друг начина, но с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, ответникът е получил уведомлението изходящо от ............ (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на вземането, като е надлежно уведомен за извършената цесия, поради което възраженията на процесуалния представител на ответника в тази насока се явяват неоснователни. Съдът следва да зачете този факт по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК „По общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415 ал.1 ГПК“ /съдебна практика в тази посока:

Решение № 123 от 24.06.2009 г. по търг. д. № 12/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 305 от 19.02.2015 г. по гр.дело № 167/2015г. на Окръжен съд - Пловдив; Решение от 22.05.2015г. по В.т.д. № 1028/2015г. на СтОС/.

3

По делото е депозирано заключение на назначената съдебно икономическа експертиза, чието заключение не беше оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че размера на непогасените вземания по Договор за потребителски паричен кредит № .......... от .............г. е 3 912, 13 лева, а размера на възнаградителната лихва върху тази главниц-а е в размер на 1 102, 07 лева.

В отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, прави възражение за изтекла погасителна давност. Съдът намира, че към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в СP C – 26.10.2022 г., не е изтекъл петгодишния законоустановен давностен срок по отношение на дължимата главница и тригодишният за претендираните лихви. Същият започва да тече от настъпване на изискуемостта на задължението. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, според която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, следва да се приеме, че погасителната давност е започнала да тече, считано от 20.06.2022 г., тоест датата на на крайния срок за погасяване на вноските по договора за кредит и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.10.2022 г., не е изтекла. Предвид гореизложеното, съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове както за гливнацата, така и за възнаградителната лихва с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК са основателни както за главницата, така и за лихвата и следва да бъдат уважени.

С оглед този изход на делото право на разноски има ищеца на осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК. По заповедното производство по ч. гр. дело № 58050 по описа за 2022 г. на СРС ищеца е направил разноски в размер на 280, 28 лева, от които държавна такса в размер на 100, 28 лева и адвокатско възнагреждение в размер на 180 лева. По настоящото дело ищеца е направил разноски в размер на 866, 21 лева, от които 106, 21 лева държавна такса, 400 лева депозит за ССчЕ и 360 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат с ДДС. Следователно общия размер на разноските по делото възлиза на сумата в размер на 1 146,49 лева.

4

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Т. С. с ЕГН **********, от .............., че дължи на .............., със седалище и адрес на управление .............., представляван от .........., сумата в размер на 3 912, 13 лева /три хиляди деветстотин и дванадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща неизплатената главница по Договор за потребителски паричен кредит № .........г., както и сумата в размер на 1 102, 07 лева /хиляда сто и два лева и седем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 34077 от 26.11.2022 г. по ч. гр. дело № 58050 по описа за 2022 г. на СРС.

ОСЪЖДА И. Т. С. с ЕГН **********, от .............. , да заплати на .............., със седалище и адрес на управление .............., представляван от ...........сумата от 1 146,49 лева /хиляда сто четиридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/,, представляваща направени по настоящото дело, както следва – 280, 28 лева по ч.гр.дело № 58050 по описа за 2022 г. на СРС, от които държавна такса в размер на 100, 28 лева и адвокатско възнагреждение в размер на 180 лева и 866, 21 лева по настоящото дело, от които 106, 21 лева държавна такса, 400 лева депозит за ССчЕ и 360 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат с ДДС.

След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне на съдията-докладчик по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5