Определение № 168 от 19.03.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Перник, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20241700100012 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. Ж. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника му адв. С. Р.

П. – САК, със съдебен адрес: *** срещу „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК: 831633691 и „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК: 202073771, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Р. Ж. Б. – управител, с която се иска съдът да признае за установено несъществуването на ипотечно право на взискателя „Юробанк България“ АД.

В исковата молба се сочи, че пред ЧСИ Г.Н. с рег. № *** при КЧСИ е висящо изпълнително дело № 20229230400206, по което присъединен взискател – на основание издадено съдебно удостоверение по друго висящо изпълнително дело № 20128380409252 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № *** на КЧСИ, е ответното дружество „Юробанк България“ АД (универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК: 831633691). Сочи се, че длъжник и по двете посочени изпълнителни дела е „Рос Инвестмънт“ ЕООД, като изпълнението по висящото пред ЧСИ Г.Н. изпълнително дело е насочено към имоти негова собственост. Сочи се, че ищецът Р. Ж.

Б. също е титуляр на вземане от този длъжник по силата на изпълнителен лист, издаден в негова полза от РС- Трън.

Твърди се в исковата молба, че по изпълнително дело № 20229230400206 по описа на ЧСИ Г.Н. са проведени публични продани. Обявени са купувачи по проданта, които са платили сумите по достигнатата цена при проведената публична продан.

Изготвено е разпределение на постъпилите от публичните продани суми, като е същото е предявено на 06.12.2023г. С предявеното разпределение и приемайки, че присъединеният взискател – банката, е ипотекарен (обезпечен) кредитор, съдебният изпълнител е разпределил в нейна полза и по искане на длъжника по реда на чл. 76 ал. 1 изр. второ от ЗЗД сума, с която изцяло е погасено цялото задължение по кредит 1

№ *** и е погасено част от вземането на Банката по кредит № ***, като съдебният изпълнител е приел, че Банката е обезпечен кредитор и съществува в нейна полза валидно учредена ипотека, за което е разпределил с привилегия нейните вземания. По подробно изложени съображения се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено несъществуването на няколко отделни самостоятелни основания на акцесорното ипотечно право на взискателя „Юробанк България“ АД, а именно: поради пороци на извършеното вписване, както при първоначалното учредяване на ипотеката, така и на последващо вписване на подновяването на учредяването на ипотеката – налице е извършено недействително вписване, недопустимо вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство и тъй като ипотека се учредява чрез вписване чрез вписване чл. 166 ал. 1 от ЗЗД, същата не съществува, както и на самостоятелно основание същата е нищожна поради неотстраними пороци в самото съдържание на молбата, на основание на която е прието, че ипотеката е подновена – противоречие на съдържанието с разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД и изцяло изпълнен фактически състав на разпоредбата на чл. 172 от ЗЗД.

Съдът, след като е намерил исковата молба за нередовна, с Разпореждане № 109 от 22.01.2023г. е указал на ищеца да уточни исковите си претенции, което последният е сторил с молба с вх. № 664/31.01.2024г. В същата, ищецът е изложил петитум на исковата си молба, съгласно който търсената от съда защита се заключава постановяване на решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, несъществуването на ипотечното право на ответника върху следните недвижими имоти, а именно: Магазин № *** с офис, на две нива, със самостоятелен вход, с идентификатор *** и Гараж № *** с идентификатор

*** със следния административен адрес: ***.

С Определение № 161 от 29.02.2024г. съдът е спрял производството по делото.

След обжалване, с Определение № 2618/16.10.2024г., постановено по в. ч. гр. д. № 1737/2024г. по описа на Апелативен съд – София, определението на настоящата инстанция е било отменено, в резултат на което производството по делото е било възобновено.

С Разпореждане № 1589/31.12.2024г., съдът отново е оставил без движение исковата молба, давайки указания на ищеца, насочени към привеждане на исковата молба в синхрон с изискванията за редовност.

В изпълнение на дадените указания, по делото е постъпила молба с вх. № 711 от 03.02.2025г., в която ищецът е посочил, че същият притежава качеството „взискател“ по изпълнително дело № 20229230400206, за което представя и разпореждане с изх. № 464/29.01.2024г., издадено от ЧСИ Г.Н. по изп. дело № 206/2022г. Уточнил е, че с настоящия иск се атакува не изобщо съществуването на вземането на ответника, дори и относително (относителна недействителност на вземането) по отношение на вземането, по което титуляр е ищеца, а се атакува привилегията на вземането на „Юробанк България“ АД от техния общ длъжник, а именно: „Рос Инвестмънт“ ЕООД.

В подкрепа на твърденията, са приложени и писмени доказателства.

Постъпила е и молба с вх. № 1627/13.03.2025г. от ищеца, с която се иска от съда да прогласи настъпилото по силата на закона спиране на предаването на сумата в полза на взискателя „Юробанк България“ АД от ЧСИ Г.Н. с рег. № *** при КЧСИ по изпълнително дело № 20229230400206 към ЧСИ М.Б. с рег. № *** при КЧСИ по 2 удостоверение, издадено по реда на чл. 456 от ГПК, с оглед евентуалното извършване на ново разпределение, в случай на уважаване на исковите претенции.

Окръжен съд – Перник, след като прецени доказателствата по делото, включително и тези, представени с молбата от 03.02.2025г., в синхрон с твърденията, обективирани в исковата и уточнителните молби, и след като извърши проверка за допустимостта на исковата молба, за което съдът следи служебно, намира следното:

Отрицателният установителен иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК е правен способ за защита на всеки от взискателите в изпълнителното производство срещу включване в разпределението на вземане на друг взискател към общия длъжник и цели да защити всеки от взискателите именно срещу включване в разпределението на недължимо вземане на всеки друг взискател спрямо длъжника. Този иск следва да се предяви от "взискател" в изпълнително производство, в което предстои разпределяне на суми и срещу страните по правоотношението, по което се твърди да не съществува оспореното вземане на "привидния" взискател - кредитора и длъжника. Достатъчно за процесуалната легитимация на страните е взискателят - ищец и взискателят - ответник да са основен и/или присъединен кредитор с претендирани в определен размер и основание вземания. Това означава, че ищецът следва да е един от взискателите по едно конкретно изпълнително дело, който оспорва съществуване на вземането на друг взискател по същото дело. Ако ищецът няма качеството "взискател" в изпълнително производство, в което предстои разпределяне на суми, получени в резултат на приложени изпълнителни способи, той не би имал правен интерес от оспорване съществуването на вземане на друг кредитор, който го конкурира при получаване на тези суми от изпълнението и съответно би липсвала активна легитимация на ищеца за предявяване на иска по чл. 464, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 ГПК. В този смисъл е и практиката на САС, обективирана в Определение № 2120/23.08.2024г., постановено по в. ч. гр. д.

№ 20241000502272 по описа за 2024 година по описа на САС.

В настоящия случай е представено Разпореждане от 26.01.2024г. на ЧСИ Г.Н., постановено по изпълнително дело № 20229230400206, с което съдебният изпълнител е конституирал ищеца като взискател по изпълнителното дело за сумата от 20 000,00 лева, представляваща част от вземането по изпълнителен лист на РС – Трън, издадено по ч. гр. д. № 210/2022г. Представен е и Протокол за разпределение от 06.12.2023г. по изпълнително дело №20229230400206 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег.№*** при КЧСИ, в който ищецът не присъства като присъединен взискател. Посочените писмени доказателства установяват, че ищецът е бил присъединен в качеството си на взискател по процесното изпълнително дело, но това е сторено едва на 26.01.2024г. – повече от месец след извършване на разпределението от страна на съдебния изпълнител. Т. е. към датата на извършване на разпределението ищецът не е присъединен кредитор, няма качеството на присъединен взискател, респективно не е от кръга на лицата, легитимирани изобщо да предявяват иск по чл. 464 от ГПК, тъй като не е участвал при предявяване на разпределението.

Поради горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 464 от ГПК е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено на основание чл. 130 от ГПК.

По отношение на депозираната молба с вх. № 1627/13.03.2025г., съдът намира, 3 че същата следва да бъде оставена без уважение, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 464, ал. 1, изречение второ от ГПК предявяването на иск на посоченото основание спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане в хода на изпълнителното производство. Разпоредбата постановява, че това спиране настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител е обвързан от действието му, за неизпълнението на което носи имуществена отговорност и не е необходима изрична санкция от страна на съда.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ неоснователна.

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ молба с вх.

№

1627/13.03.2025г., като

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 00012/2024г. по описа на Окръжен съд – Перник на основание чл. 130 от ГПК.

ВРЪЩА искова молба, подадена от Р. Ж. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника му адв. С. Р. П. – САК, със съдебен адрес: *** срещу „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, универсален правоприемник на „Банка Пиреос

България“ АД, с ЕИК: 831633691 и „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК: 202073771, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Р. Ж. Б. – управител, с която е предявен иск с правно основание чл. 464 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4