Решение № 3168 от 29.08.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3168 гр. Варна, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110109003 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на С. Д. С., действащата лично и като майка и законен представител на Л. К. С., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение К. Б. С..

В сезиращата съда молба молителката сочи, че ответника са били във фактическо съпружеско съжителство до м. април 2025г., от което имат родено дете – Л., роден на ***** Въпросите относно родителските права по отношение на детето излага, че страните не са уредили понастоящем. След раздялата си с ответника молителката сочи, че има нов партньор – Д..

Излага, че 28.06.2025г., в 19:10ч., по приложение Viber, получила тестово съобщение от ответника, че същият ще може да вземе детето на 02.07.2025г. По-късно вечерта ответникът й позвънил чрез същото приложение, но тя му затворила, тъй като вечеряли с партньора си. Последвали тестови съобщения: сама ли е молителката, поискал да види детето. Попитал, кога ще се запознае с човека, с който живее, като страните се съгласили това да стане на следващия ден – неделя. Последвали въпроси за връзката на С. с Д., на които тя не отговорила, тъй като усетила, че ответникът е афектиран. В 21:57ч. С. й писал:

„Ще ме накараш да запаля колата и да взема детето и бързо батко ще се запознае с мен.";

„Напълно сериозен съм.“; „Идвам."; „Да е готов малкия до 30мин". Отговорила му, че не е редно да взема детето в този час и че същото спи. Последвала размяна на съобщения, като С. заявил твърдата си позиция, че ще отиде в дома й, изпращайки следните съобщения: „Ще дойда с полиция"; „Ще взема малкия"; „След 30мин съм долу"; „Не подлежи на коментар“;

„Приготви детето“. Около 22:10ч. се чуло настоятелно тропане по входната врата на дома на молителката, която отворила вратата и ответникът влязъл в жилещото без покана от нейна 1 страна. Изглеждал ядосан и това накарало С. да отстъпи в страни. Ответникът се обърнал към партньора на молителката с думите: „Къв си ти бе?"; „От кога живееш тук льохман такъв?"; „Искаш ли да се обадя на брат ми да дойде и да те набием малоумник такъв?". В отговор Д. го запитал кой е позволил на ответника да влиза в жилището без покана и разрешение, след което му предложил самия той да звънне на брата на С., когото познавал.

Ответникът няколкократно го подканил да се обади, отправил заплахи за побой, след което влязъл в стаята на детето, грабнал го както лежи по гащички и потник, стиснал го и тръгнал с него. Силно притискайки детето до себе си се обърнал към молителката заплашвайки я, че ще се видят в съда. Продължил да крещи и я попитал дали аборта е от Д., след което за пореден път задал въпрос от кога са заедно. Д. помолил ответника да намали тона, защото стресира детето. Последвали въпроси към Д.: „Ти баща ли ще му ставаш?", защо когато детето е при него постоянно търси Д.. Молителката и партньора й влезли в кухнята, където ответникът ги последвал и започнал да посяга към Д. с едната си ръка, държейки детето с другата. При самозащита, Д. хванал ръката на С., с която последният посегнал да го удари. В същото време молителката се опитала да измъкне от ръцете на баща му, за да не пострада при евентуална разправа. Д. пуснал ръката му. Ответникът тръгнал да излиза от жилището, отворил вратата със сила, от което тя се блъснала в стената, нанасяйки щети по бравата и стената. К. напусна домът им. Молителката и партньора й го последвали, като междувременно С. звъннала на 112, за да подаде сигнал, че й вземат детето без нейно съгласие. Молителката се насочила към автомобила на ответника, в който било детето на страните. С. потеглил на заден ход с автомобила към нея и само бързата й реакция осуетила колелото на автомобила да мине през крака й. Ответникът продължил маневрата на заден ход и виждайки Д., рязко завил към него и настъпвайки газта го блъснал, от което партньора на С. се превъртял два пъти и паднал на земята. Ответникът не спрял и заминал с детето. За случилото се молителката подала сигнал на телефон 112. В 22:47 ч. ответникът й се обадил, за да й каже, че детето вече било на сигурно място – при родителите му, при които той живее. Заявил й, че не одобрява връзката й.

Поддържа, че горните събития предизвикали у нея силен страх за живота и здравето й, както и тези на детето и партньора й. Почувствала се безпомощна, силно уязвима и незащитена в собствения си дом, в който ответникът нарушил не само спокойствието им крещейки, сипейки заплахи и правейки опити с детето в ръце да влиза в ръкопашен бой, посягайки към госта й, а и отвел детето й против волята й, във време и по начин, създаващи стрес в крехкото му детско съзнание. Допускайки, че без исканата с настоящата молба намеса, ситуацията би могла да се повтори, сезира съда с искане за налагане на мерки за защита, в това число допускайки незабавна такава.

Ответникът К. Б. С. не оспорва, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство, от което имат дете, като понастоящем не живеят съвместно. Оспорва обаче да е осъществил акт на домашно насилие, като счита, че възникналият между страните спор е свързан с въпросите относно родителската отговорност, касаеща общото им дете.

Конкретно излага, че на 28.06.2025г. потърсил молителката, за да уговорят среща за 2 следващите дни, но тя не отговорила на видео обаждането му, както обикновено или отговаряла лаконично. После видял, че към 22 ч. детето не спи и разбрал, че при тях има трети човек. С. споделил на родителите си притесненията си и заедно с майка си отишли на адреса, за да проверят как е детето, дали всичко е наред и ако може С. да го вземе. Майка му изчакала в колата пред жилищния блок, където живеела молителката, а С. се качил сам.

Позвънил. С. му отворила. От вратата го лъхнал силен спарен въздух, миришещ на алкохол и цигари, било задимено и топло. При влизането си заварил Д. Н. Н., с когото се оказало, че се познават от средното училище, което го изненадало неприятно, тъй като той нямал добро мнение за него. Тогава С. попитал дали Н. е причината за аборта и изгонването му и дали той не е бил бащата на плода. С. отишъл до детската стая, където детето било будно, изпотено и със зачервено лице. Детето се зарадвало при влизането на баща си и казало „Тате, ти дойде!“, „Тате, обичам те!“. Д. Н. му препречил пътя и му казал, че няма да взема детето и да слязат долу да се разберат. С. взел детето и тръгнал да излиза, но Н. отново му препречил пътя. С. го отстранил с едната си ръка, тъй като с другата държал детето и слязъл по стълбите. Качил детето в колата, закопчал го на детското столче, качил се, запалил мотора на автомобила и потеглил бавно, като видял С. в огледалото за обратно виждане, че е допряла с ръка колата, като стои отдясно, без да застава на пътя на автомобила. При тръгване напред и предприемане на ляв завой Н. се хвърлил на пътя на автомобила и се допрял до преден ляв калник. Възможно е Н. да се е допрял до автомобила, защото огънал лявото странично огледало с ръка, когато С. потеглял. Около 22:47 ч. С. се обадил на С., разговаряли близо 13 минути, като той я уверил, че детето е добре и вече спи. В 23:16 ч. с ответника се свързали от МВР – гр. Аксаково и го помолили да се яви с автомобила си.

Около 23:40 ч. той се явил, направен бил оглед на МПС, не били установени щети, констатирано било, че на места по повърхността на леката кола има почистен прах, там където била ръката на С. и където приятелят й Д. Н. се е допрял. Тъй като не се установило ПТП, К. С. бил освободен от органите на МВР.

На сутринта детето било спокойно и отишли на плаж. В периода 07.07.2025 г. – 11.07.2025 г. били на почивка в гр. Котел с детето. На 10.07.2025 г. (датата на входиране на молбата) в 12:02 ч. ответникът получил във Вайбър съобщение от молителката, че възнамерявала да го съди за образуван стрес и притеснения.

С оглед горното моли за отхвърляне на молбата, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с писмена молба от 07.08.2025г., изразява принципната си позиция, че поведението от страна на единия родител, което причинява болка и/или страдание на другия, в присъствието на децата ги поставя автоматично в ролята на жертва на психическо насилие. Този модел на поведение е абсолютно недопустим и не би следвало да бъде толериран в съвременното общество.

Насилието, дори като еднократен акт от страна може да остави трайни следи върху психическото здраве на детето. Считат, че ако се установи по безспорен начин, че детето е било обект на психическо насилие, то следва да получи необходимата защита по смисъла на 3 закона, като в условията на евентуалност срещите между детето и родителя биха могли да се провеждат в защитена среща. Сочат, че следва да се има предвид и факта, че детето е в ниска възраст и лишаването му от пълноценен контакт с неотглеждащия го родител, без достатъчно основание, би нарушило правата му и би спомогнало за отчуждаването му.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че са били във фактическо съпружеско съжителство, от което имат дете – Л. К. С., роден на *****, видно и от приложеното на л. 10 от делото удостоверение за раждане.

Приобщена към доказателствения материал по делото е представената от С. С. декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Л. С. (л. 9), в която е описано случилото се на 28.06.2025г.

Изискана по делото е и преписка рег. № 445р-10398/25 по описа на РУ Аксаково, образувана по получен сигнал от молителката С. Д. С.. В рамките на извършената проверка по същата сведения са снети от молителката и ответника. В сведението С. С. е посочила, че ответникът й писал по телефона, че до 30 минути ще отиде в дома й и ще вземе детето, поради несъгласие, че живее с настоящия си партньор. Посочила е, че С. е взел детето от леглото му и тръгнал да излиза от жилището, като настоящият й партньор се опитал да говори с него с нормален тон и отношение, при наличието на дете, но К. С. започнал да го заплашва с побой и съд. Ответникът излязъл с детето от жилището, като настоящият партньор на молителката го последвал. С. С. е посочила, че е заключила и звъннала на тел.

112. Докато слязла пред блока, К. С. бил настанил детето в колата и след като и тоя влязъл, дал назад и със силна газ завил наляво и бутнал настоящия й партньор.

От своя страна К. С. е посочил, че от разменената между страните кореспонденция на 28.06.2025г., разбрал, че молителката живее с друг мъж. В 21:58ч. й написал да приготви детето до 30 минути, за да отиде да го вземе. Бил на адреса на С. около 22:30ч. Звъннал на звънеца на апартамента на молителката, почукал на вратата. След като му било отворено го лъхнало на цигарен дим. Било изключително горещо и задимено от цигарения дим. Отишъл до леглото и взе детето без съгласието на майката. Партньорът на молителката го хванал за ръката и му казал, че детето остава. От своя страна С. му заявил, че той е никой и няма право да се разпорежда с детето му, защото той му е баща. Посочил е, че партньорът на молителката го поканил да се разберат помежду си долу пред входа. С. го избутал от входната врата, докато държал в ръцете си детето. Слязъл по стълбите като бил последван от партньора на С. и от нея самата. Качил детето в колата и потегляйки видял как молителката се опитала да го спре с ръка, която минала по вратата на автомобила и оставила следи. Правейки ляв завой за излизане от паркинга е посочил, че партньорът на молителката се нахвърлил върху автомобила от лявата страна и сгънал огледалото. Тъй като ответникът бил с детето в колата не спрял, а се прибрал в дома си.

По преписката е приложена разменена между страните кореспонденция чрез телефон, 4 идентична на представената от молителката, от която се установява, че между С. С. и К. С. на 28.06.2025г. са разменени текстови съобщения, в това число свързани с новия партньор на молителката, както и че ответникът й е заявил да приготви детето и че след 30 минути ще отиде да го взема, посочвайки, че това негово решение не подлежи на коментар. На 03.07.2025г. К. С. е изпрати съобщение на молителката, в което е посочил, че иска двамата да отидат при адвокат, да направят споразумение и детето да бъде преместено от Аксаково, излагайки причините за това негово решение, като е определил срок за отговор. Последвал е отговор от молителката непосредствено преди подаване на молбата, инициирала настоящото производство.