Решение № 1368 от 22.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Пловдив, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. С.ов Въззивно гражданско дело № 20245300501327 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. Л. С., ЕГН: **********, от село В.Л., обл. Пловдив, ул. ***, чрез адв. С., против Решение № 99/26.03.2024 г. на РС – Карлово, I I гр.с. по гр.д.№ 68/2024 г., в частта с която е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че към датата на одобряване на КККР на село В.Л., одобрени със Заповед РД-18-607/03.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, С.

Д. И., ЕГН: ********** и Л. Н. И., ЕГН: **********, двамата от село В.Л., област Пловдив, ул. „*** са били собственици на недвижим имот – земеделска земя, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 500 кв. м., местност „Папрат нива“, пета категория, стар номер: 012110; в КККР на село В.Л., одобрени със Заповед РД-18- 607/03.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, като част от имот ***, с площ от 476 кв. м., означена между точките 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75 на комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице Й.Й., е неправилно нанесена върху поземлен имот ***; в КККР на село В.Л., одобрени със Заповед РД-18- 607/03.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК е налице непълнота, като не е нанесена съществуващата в поземлен имот *** сезонна постройка.

1

С въззивната жалба решението се оспорва като нищожно, неправилно, поради нарушение на материалния закон, включително очевидна неправилност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необснованост, включително и явна необоснованост по подробно изложени съображения. Направен е анализ на събраните доказателства по делото. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че процесния имот е придобит по реда на § 4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли се за отмяна на атакуваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъда отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите страниС.

Д. И., ЕГН: ********** и Л. Н. И., ЕГН: **********. В хода на въззивното производство въззиваемите С. И. и Л. И., чрез адвокат С., изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на атакуваното решение.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- VII-ми възз.гр.с-в, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Пред Районен съд – Карлово ищците С. Д. И., ЕГН: ********** и Л. Н. И., ЕГН: **********, са предявили против П. Л. С., ЕГН: ********** субективно и обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В исковата молба ищците твърдят, че по силата на нотариален акт № 162, том I, дело № 444/1993 г. по описа на Районен съд Карлово са собственици в режим на СИО на следния недвижим имот: земеделска земя, ведно с трайни насаждения и построената в него сезонна постройка, в местността „Гарващница“, в землището на село В.Л., област Пловдивска, при съседи: път, Д.К., З.Ч. и Т.С., с площ от 500 кв.м, в парцел 32, който имот бил придобит по реда на §4а, ал. 1 и 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за цена от 3000 лева, която сума заплатили на Община Карлово. Твърдят, че по картата на землището до 03.09.2019 г. имотът бил нанесен с номер 012110, с площ от 501 кв.м, начин на трайно ползване: нива, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: пета, местност „Папрат нива“, при граници и съседи: № 012111 - нива на С. Д. И., № 012040 - нива на Т.Д.Ш., № 012039 - нива на И.Г. И.. От 03.09.2019 г. със заповед РД-18-607 на изпълнителния директор на АГКК била одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на село В.Л., в които имотът съставлявал поземлен имот с идентификатор ***, с площ 501 кв.м, адрес: местност „Папрат нива“, 2 категория: пета, стар номер: 012110. Съседен на техния имот бил поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2019 кв.м, категория: пета, стар номер 012111. По силата на доброволна делба, извършена с нотариален акт № 179, том I, peг. № 6800, дело № 778/2016 г. на нотариус с peг. № 517, в район на действие Районен съд Карлово, вписан в АВ-СВ Карлово с вх. peг. № 3372 от 08.09.2016 г., акт 73, том 3 ответницата получила от този имот ½ ид. част. Другата ½ ид. част й била призната за изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС, с влязло в сила решение по гр.д. № 521/2018 г. по описа на Районен съд Карлово, с което ответницата се легитимирала като собственик на целия поземлен имот ***. На терена между имот № *** и имот *** имало изградена паянтова ограда, която очертавала границата на имот *** от 1984 година, когато с решение № 271 от 19.10.1984 година на ОбНС Карлово на С. Д. И. било предоставено право на ползване върху 500 кв.м, в приложение на ПМС № 11/1982 г. В този имот през 1985 г., на основание разрешение за строеж № 31/05.02.1987 г. и одобрен архитектурен проект била изградена сезонна постройка на един етаж с призем, със застроена площ от 35 кв.м.

Твърдят, че при изготвяне на кадастралната карта, а преди нея и на картата на възстановената собственост на местност „Папрат нива“, в землището на с. В.Л. били допуснати грешка и непълнота по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, изразяващи се в следното: имот *** по кадастралната карта бил изместен на североизток, поради което почти целият имот по нотариален акт № 162, том I, дело № 444/1993 г. по описа на Районен съд Карлово с площ 478 кв.м, попадал в имот ***.

Едновременно с това върху кадастралната карта не била нанесена съществуващата на терена сезонна постройка. Ограденият имот бил предмет на геодезично заснемане, имащо за цел да покаже точното разположение на заградения имот и каква част от него остава извън имот ***, който по кадастралната карта и кадастралните регистри бил записан на С. Д. И.. Оградената част била 708 кв. м., от които 478 кв. м. попадали в имот ***. Причината за увеличената площ (от 500 на 708) била в това, че от 1984 г. имотът бил разширяван на североизток, чрез разчистване на неплодороден терен. Границите на имота от югозапад и изток не били променяни.

Въпреки очевидната грешка при изготвяне на кадастралната карта, довела до това, че съществуващата в имота на ищците сезонна постройка, която била безспорен ориентир за местоположението на имота, без да е отразена на кадастралната карта, попадала в имот ***, от страна на ответницата П. Л. С. се оспорвало правото им на собственост върху закупения по реда на §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имот, с находящата се в него сезонна постройка.

От ответната страна – П. Л. С. е постъпил отговор, с който се оспорват предявените искове. Ответницата С. твърди, че е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот – нива с площ от 2.020 дка (два декара и двадесет квадратни метра), пета категория, находящ се в землището на село В.Л., ЕКАТЕ 10207, общ.

3

Карлово, обл. Пловдив, местност „ПАПРАТ НИВА“, представляващ имот № 012111, при граници и съседи: имот № 012110 - нива на С. Д. И.; имот № 012040 - нива на Т.Д.Ш.; имот № 012042 - нива на С. Д. И.; имот № 012149 - овощна градина на К.Д.Д.; имот № 000900 - канал на МЗГ-ХМС; имот № 012039 - нива на И.Г. И.. Твърди, че притежавала ½ идеална част от описания недвижим имот по наследство и реституция, извършена с влялото в сила решение № 08275 от 11.05.2000 г. на ПК-Карлово за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х.К.Д. в стари реални граници, а останалата ½ идеална част придобила въз основа на влязлото в сила решение № 479 от 12.04.2019 г. по в.гр.д. № 57/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, VIII гр. състав. Реституционното производство приключило на 06.12.2013 г., след издаване на решение № 08275 от 11.05.2000 г. и скица № К04189 от 06.12.2013 г. от ОСЗКарлово. С издаване на скицата, на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, приключило реституционното производство. С това, собствеността била възстановена на ответницата и брат й Н.С.. С гореописания съдебен акт от 12.04.2019 г. били приети за основателни следните две претенции на ответницата: иск с правно основание чл. 17, ал.1, във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. първо, пр. V от ЗЗД за признаване привидност на дарение, материализирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53 от 11.12.2013 г., том IV, peг. № 8453, нот.д. № 618/2013 г. на нотариус Станка Ранджева, с район на действие Районен съд - Карлово, вписана в регистъра на Нотариалната камара с peг. № 099. Нотариалният акт бил вписан в имотния регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, под вх. peг. № 4159 и дв. вх. № 4157 от 11.12.2013 г., акт № 135, том 16, дело № 2888/2013 г. на Служба по вписванията Карлово, по който нотариален акт приобретател бил ищецът в настоящото производство – С. И., като прикриващо продажба за сумата от 500 лева на останалите ½ ид.части от недвижимия имот; иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане изкупуване на продадените ½ идеални части от имота, предмет на сделката от 11.12.2013 г. за сумата от 500 лева. След влизане в сила на съдебното решение, ответницата изпълнила задължението си за плащане на продажната цена с изявление за прихващане от 12.03.2020 г. Ищецът получил изявлението на 17.03.2020 г.

Ответницата оспорва твърдението на ищците, че същите са собственици на описания в първия абзац на обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот и построената върху него постройка. Оспорва твърдението на ищците, че на С. Д. И. е било предоставено валидно право на ползване на земя с 500 кв.м, както и че валидно му е било разрешено построяване на сезонна постройка. Твърди, че ищецът С. Д. И. не отговарял на изискванията на действалото тогава законодателство за предоставяне на право на ползване. Оспорва твърдението на ищците, че правото на ползване е било учредено върху земята, представляваща понастоящем поземлен имот с идентификатор *** и върху процесния имот. Не била налице идентичност на земята, предмет на актовете за разрешаване на ползването и придобиване на права по §4а и 4б от ПЗР 4 на ЗСПЗЗ, от една страна, и от друга страна имот с идентификатор *** и процесната част от недвижим имот. Оспорва твърдението на ищците, че имотът, описан в представения от тях нотариален акт, представлява понастоящем поземлен имот с идентификатор *** и процесния имот. Твърди, че на ищците не са били предоставени права върху поземлен имот с идентификатор *** и върху процесния имот, видно от съществените различия в индивидуализацията на имотите в юридическите актове, на които ищците се позовавали и които легитимирали ответницата за собственик. Именно описанието на границите и индивидуализацията на имотите в тях били решаващи за възникване на правото на собственост, съгласно указанията по тълкуване на закона, дадени в т. 2 от мотивите на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че имот *** никога не е бил с границите, посочени в нотариалния акт от 1993 г. Ответницата твърди, че местностите „Гарващница“ и „Папрат нива“ са различни, което се установявало и от одобрената кадастрална карта на село В.Л., общ. Карлово. - Оспорва твърдението на ищците, че са реализирали сезонна постройка съгласно издаденото на С. И. строително разрешение, както и твърдението на ищците, че постройката е идентична със съществуващата на място къща. В действителност, на място не била налице сезонна постройка, а масивна сграда, с бетонна плоча, представляваща незаконен строеж.