Решение № 3837 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3837 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110213661 по описа за 2025 година

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл. 58д и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на подадена жалба от Д. Н. Г. срещу електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия "К", № 11274120 на СДВР, а именно такова по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с който на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

С жалбата се оспорва ЕФ като незаконосъобразен, неправилен, издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон, тъй като жалбоподателката не била нито собственик, нито ползвател на МПС, с което е извършено нарушението. Поради това се отправя молба до съда да постанови решение, с което да отмени ЕФ. Претендират се и сторени по делото разноски

Жалбоподателят, редовно призована, не се явява лично, а се представлява от адв. А.В., който поддържа жалбата и моли ЕФ да бъде отменен. Допълнителни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки.

Въззиваемата страна - СДВР - редовно призовани, не изпращат представител. В депозирани писмени бележки се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се иска потвърждаване на ЕФ и присъждане 1 на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на евентуални претендирано адвокатско такова.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

Срещу жалбоподателката Д. Н. Г. е издаден електронен фиш за това, че на 30.07.2025 г. в 17:26 часа, в с. Долни Богров, по бул. „Ботевградско шосе“, разклона за ЦСПП-МВР, с посока на движение от гр. София към с. Долни Богров, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, управлява лек автомобил, марка/модел “***“, с рег. № ***, със скорост на движение 82 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %, като по този начин е превишила разрешената скорост с 32 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система, тип CORDON M2 с № MD1195, което съгласно приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства (протокол от проверка и справка за одобрен тип средство за измерване) се явява годно техническо средство за контрол на скоростта.

Видно от писменото доказателство (справка за регистрация на МПС) , приложено по делото, автомобилът, е собственост на „***“ ЕАД, ЕИК ***, с вписан ползвател - М.А.Н., ЕГН **********. Поради това първоначално за нарушението е бил издаден ЕФ № 11168376 срещу М.А.Н., който в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в приложимата редакция) е подал съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението – жалбоподателката Д. Н. Г. и копие на свидетелството й за управление на МПС. Поради това на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП първоначално издаденият ЕФ е бил анулиран, като срещу жалбоподателката е издаден и връчен процесният ЕФ № 11274120. С оглед изложеното, неоснователно се явява възражението от жалбата, че Д. Н. Г. нямала качеството на собственик или ползвател на процесното МПС, доколкото цитираната разпоредба на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП предвижда електронният фиш да бъде издаден именно срещу посоченото в декларацията лице, чието копие от СУМПС е представено заедно с нея, както правилно е сторено в настоящия случай.

2

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на съдържащите се в административнонаказателната преписка писмени доказателства и веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът кредитира като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Съдът намери, че приложените с молба от процесуалния представител на жалбоподателката, депозирана по време на проведеното по делото съдебно заседание, разпечатки от електронна кореспонденция и сигнал до СРП, не са относими към настоящия случай с оглед предмета на доказване по делото, поради което не се взеха предвид при изграждане на изводите на съдебния състав по фактите.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения електронен фиш се съдържат данни за: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, кои са нарушените разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й.

С оглед на това съдът приема, че приложеният по делото електронен фиш съдържа всички предвидени в закона реквизити.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че със своето поведение жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна, нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място.

Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, с посочената скорост, жалбоподателката е нарушила забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 32 км/ч (автомобилът се е движил със скорост от 82 км/ч, след приспаднат толеранс, а разрешената скорост е била 50 км/ч за населено място).

Нарушението е установено, посредством използването на АТСС, което е 3 сертифицирано и проверено, като е посочен и неговият фабричен номер. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства.

От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че МПС, с което е извършено нарушението е било собственост на „***“ ЕАД, ЕИК ***, с вписан ползвател - М.А.Н., ЕГН **********, срещу когото първоначално е бил издаден ЕФ за процесното нарушение. В случая правилно, предвид подадената от Н. декларация и представеното СУМПС на жалбоподателката Д. Н. Г., именно тя е била санкционирана за нарушението с ЕФ, предмет на обжалване в настоящото производство, в изпълнение на разпоредбата на чл.

189, ал. 5 от ЗДвП (в приложимата редакция). Правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на Д. Н. Г., доколкото цитираната разпоредба на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП предвижда електронният фиш да бъде издаден именно срещу посоченото в декларацията лице, чието копие от СУМПС е представено заедно с нея. Следователно именно жалбоподателката се явява административно-наказателно отговорно лице, което следва да бъде санкционирано за извършеното нарушение.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч, предвиденото административно наказание е глоба в размер на 400 лв., с оглед на което размерът на наложената санкция се явява правилно определен.

С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.

Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ 4

(изм., бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия "К", № 11274120 на СДВР, а именно такова по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с който на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Д. Н. Г. е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5