Решение № 1366 от 06.11.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1366 гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110100458 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. В. К., в която са изложени твърдения, че на 26.04.2022г. с ответника е сключил договор за кредит като му предал сумата от 10000 лв., а последният се задължил да я върне в срок до 16.05.2022г. Изтъква се, че в уговорения срок ответникът не е изпълнил задължението си и изпаднал в забава като за ищеца възникнало право да претендира обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.05.2022г. до 09.02.2023г. от 750 лв. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на договора с ищеца като оспорва получаването на посочената в него сума. С оглед гореизложеното, счита претендираните вземания за главница и лихви за недължими като отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

1

Между страните не се оспорва, че на 26.04.2022г. са сключили договор за кредит, съгласно който ищецът се задължил да предаде на ответника сумата от 10000 лв., а последният се задължил да я върне в срок до 16.05.2022г. Страните декларирали, че паричната сума е получена от кредитополучателя при сключване на договора и постигнали съгласие при неизпълнение на задължението да я върне на кредитора, той да му прехвърли при цена от 25000 лв. притежавани от трето лице вещни права спрямо конкретни недвижими имоти.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е валидно възникнало заемно правоотношение като ищецът е предал на ответника сумата от 10000 лв., за която последният писмено е признал в договора, че е получил от него. Поради това подписаният от страните документ се ползва не само с формална, но и с материална доказателствена сила в частта относно съдържащата се в него разписка за получаване на сумата от заемателя. Изпълнението на задължението на ищеца е породило насрещно задължение за ответника, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата в уговорения срок, за изпълнението на което липсват доказателства, като на 17.05.2022г. последният е изпаднал в забава. Не са представени и доказателства за изпълнение на уговорената алтернативна престация в случай на неизпълнение на главното задължение на заемателя, свързана с придобиване на недвижими имоти от трето лице и с последващото им прехвърляне на заемодателя. От изложеното се достига до извод, че за ищеца е възникнало право, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да претендира от ответника връщане на сумата от 10000 лв., ведно със законната лихва от деня на забавата, която за периода от 17.05.2022г. до 09.02.2023г. е в размер на 763,04 лв. Поради това предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени за посочените размери в исковата молба.

От забавата за изпълнение на задължението на длъжника е възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от предявяване на исковете - 10.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение от 1850 лв.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда М. Ц. Г. с ЕГН: ********** *, да заплати на С. В. К. с ЕГН: ********** *, сумите от 10000 лв. /десет хиляди лева/ - главница, 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ обезщетение за забава за периода от 17.05.2022г. до 09.02.2023г., представляващи задължения по Договор за кредит от 26.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1850 лв. /хиляда осемстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

2

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3