Решение № 100 от 08.04.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр. Добрич, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500083 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от Й. Д. Й. ЕГН ********** от гр. Д., жк „Б.***, срещу решение № 1006/28.12.2023г. по гр.д.№ 2852/2022г. по описа на Районен съд - Добрич, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Н.

П. Г.

ЕГН ********** от гр. Д., м-ст “Л.“, **, следните суми, представляващи обезщетения за претърпени вреди от действия на собствено на ответника куче порода Кане Корсо на 20.09.2022г. срещу съпруга и кучето на ищцата: 230 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени разходи по психологическо изследване и психотерапия и 2500 лв. като част от цялото вземане от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдание - силен стрес от уплаха, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното плащане, съответно въззивникът е осъден да заплати на Н. П.

Г. разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 150 лв. платена държавна такса и 550 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Първоинстанционният съд не обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и поотделно, не възприел правилно фактическата обстановка и достигнал до погрешни правни изводи. Изводът за наличие на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 50 от ЗЗД бил 1 необоснован. Доказателствата по делото не установявали причинноследствена връзка между поведението на процесното куче и вредоносния за ищцата резултат. Анализът на свидетелските показания обосновавал извод, че инцидентът от 20.09.2022г. не е станал по начина, описан в исковата молба и не е извършено твърдяното нападение от кучето Кане Корсо. Неправилно и без да отчете неговата заинтересованост като роднина на ищцата, първоинстанционният съд кредитирал свидетелските показания на св. М.Д., че кучето на въззивника нападнало съпруга на ищцата, повалило го на земята и го захапало за дрехата, тъй като те противоречали на докладната записка и показанията на двамата полицаи, пристигнали на сигнала. Районният съд не обсъдил възражението на ответника за съпричиняване, както и не взел предвид дадените от него обяснения по начина на настъпване на инцидента и поведението на ищцата и съпруга й. От събраните доказателства се установявало, че именно ищцата с виковете си е стресирала животното кучето Кане Корсо, но не и то да е нападнало някого, че в основата на инцидента стоял страхът на ищцата по принцип от кучета, а това логически обяснявало и крясъците й, но не доказвало описаното в исковата молба нападение на кучето Кане Корсо. В пълно противоречие на доказателствата бил и изводът на съда, че в резултат на инцидента е пострадало и кучето Б. като получило разкъсно контузна рана в областта на шията. Необосновани били изводите на съда за преживения силен стрес от ищцата. Същите не само не почивали на събраните по делото доказателства, но и противоречали на свидетелските показания на двамата полицейски служители, посетили сигнала, които съдът въобще не коментирал. Нямало доказателства относно психическата травма във връзка с преживяното, не било проведено и лечение.

Констатациите в съставения за целите на производството протокол от психологическо изследване противоречали на всички останали доказателства, включително и гласни такива. Нямало по делото никакви доказателства как инцидентът с кучето Кане Корсо се е отразило на психиката на ищцата и оставило ли е някакви следи преживяното и към настоящия момент, като неясно било въз основа на какви данни съдът е приел, че страданието е продължило за период от три месеца. Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди било несъответно на претърпените от ищцата болки и страдания и на цитирана от въззивника съдебна практика по сходни случаи.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за цялостно отхвърляне на исковете или за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на критерия за справедливост.

Претендират се направените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата Н. П. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Районният съд обсъдил в съвкупност всички доказателства и достигнал до правилни изводи. Искало се съдът да повярва единствено на обясненията на въззивника, но дори и последният признавал, че е изтървал кучето си. Били събрани свидетелски показания на очевидец за извършеното от кучето на въззивника нападение. Били налице достатъчно 2 доказателства за настъпилите стрес и уплаха у ищцата, които, според въззивваемата дори не се нуждаели от доказване, предвид вида и размерите на кучето на ответника, застанало върху гърдите на близък човек. Независимо от причините и начина, по който се е случило това кучето да се озове върху гърдите на съпруга на ищцата, то със сигурност тя се уплашила. Цитираната от въззивника съдебна практика относно размера на обезщетението за неимуществени вреди била неприложима, тъй като касаела инциденти от 2016 и 2019г. и не била съобразена с икономическото положение през 2022г.

Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, броим от 03.01.2024г., на която дата препис от решението е получен от въззивника – изпратена е чрез куриер на 17.01.2024г., в последния ден от двуседмичния срок и, като подадена от активно легитимирано лице - страна в производството по делото с правен интерес от оспорване на първоинстанционното решение в неизгодната част, е допустима.

По основателността на подадената жалба съдът намира следното:

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Добрич, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Решението е отчасти правилно и отчасти неправилно, въз основа следните фактически констатации и правни изводи на въззивния съд:

Първоинстанционното производство е образувано по повод подадена от Н. П. Г. искова молба, с която против Й. Д. Й. са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени й от нападение в нейно присъствие над съпруга й и собственото им куче Б. порода австралийска овчарка от куче порода Кане Корсо, собственост на ответника/под негов надзор, на 20.09.2022г. Твърди се в исковата молба, че на 20.09.2022г. ищцата и съпругът й В-Т.Г. вървели пеш заедно с възрастното си куче Б. към дома на Р.Т.Д. (братовчед на съпруга й) в Л., в близост до телевизионната кула и гробищния парк. При наближаване до адреса видели, че пристига и помалкият брат на Р.Д. - М.Т.Д., който слизал от такси на около 20-30 метра. В този момент срещу ищцата и съпруга й вървял ответникът с две големи черни кучета до него, пуснати свободно без повод, едното от които голямо, черно, порода Кане Корсо, около 45 кг. Видели, че кучето Кане Корсо е неспокойно и преценили, че има вероятност да нападне тяхното куче. На разстояние около 25-30 метра съпругът на ищцата казал на ответника да го върже, но той започнал да се смее и продължавал да върви към тях. Докато ответникът дърпал кучето за нашийника, който бил с шипове, то се изправило на задните 3 си крака; ответникът не успял да го удържи и то се отскубнало от него, а той паднал на земята. Кучето се спуснало срещу съпруга на ищцата и скочило върху него, като искало да го захапе за врата. От силата, с която кучето се хвърлило върху него, той паднал на земята по гръб. Успял да отклони атаката на кучето от лицето и врата си, като го хванал за шията. Кучето захапало грейката му и я разкъсало. Ответникът също се нахвърлил върху съпруга й.

Ответникът успял да издърпа кучето, но преди да успее да го усмири то се нахвърлило и върху тяхното куче Б., който започнал да скимти и се отдалечил, като не можел да движи задните си крака. След инцидента видяла, че ответникът имал кръв по устата, той паднал, търкалял се по земята, бил видимо пиян. Съпругът на ищцата подал жалба в Първо РПУ на МВР – Д., след това отишли в Спешна помощ, където се установило, че няма счупвания (имал болки в крака и кръста), но му поставили инжекция заради кръвното му налягане (било 150/100).

Още при вида на скачащото върху съпруга й куче, ищцата изпаднала в паника и се разпищяла; изплашила се много, изпаднала в шок, тъй като видяла, че кучето скача към лицето и врата на съпруга й. Помислила, че е успяло да го захапе именно за врата. Не знаела какво да прави, тъй като ответникът също се нахвърлил върху съпруга й, в един момент бил върху него, и започнала да крещи на М.Д. "Викай полиция, викай полиция". И след пристигането на полицаите (които отказали да вземат проба за алкохол на съпруга й и на ответника) ищцата не можела да се успокои, била много уплашена и пред очите й била само главата на кучето пред лицето на съпруга й. Към момента се страхувала да излиза сама и видела ли куче, на практика блокирала и не знаела какво да прави, продължавала да е пред очите й картината от онази вечер. На следващия ден ищцата посетила кабинет за психологическо изследване и там било установено, че е налице: силно преживян стрес ОСС, отговарящо на експлоративните данни; наличие на емоционално-поведенчески симптоми, отговарящи на ПТСР "бий се - бягай умри", изразени в поведението, емоциите и себерегулацията. Била й препоръчана EMDR-психотерапия. Във връзка с прегледа и терапията заплатила сумата от общо 230 лева. Продължавала да бъде силно притеснена и уплашена, не можела да се движи свободно из града и непрекъснато имала опасения, че ще бъде нападната от куче.

Кучето Кане Корсо било собственост на ответника Й. Д. Й., тъй като то вървяло до него, а след инцидента той му викал по име и то тръгнало отново с него. Живеещи в района казвали, че този човек всяка вечер разхожда точно това куче Кане Корсо, на същото място и свободно пуснато. Дори ответникът да не бил собственик на кучето, в деня на инцидента то се намирало под негов надзор.

При тези обстоятелства ищцата претендира обезщетение в размер на 5 000 лв. (частичен иск от 15 000 лв.) за претърпените от нея неимуществени вреди - силно преживян стрес ОСС, отговарящ на експлоративните й данни и наличие на емоционално - поведенчески симптоми, отговарящи на ПТСР "бий 4 се - бягай - умри", изразени в поведението, емоциите и себерегулацията и придобито чувство на страх, както и обезщетение в размер на 230 лв. за причинените й имуществени вреди - разноски за прегледа и лечението й, ведно със законна лихва върху двете суми, считано от датата на увреждането – 20.09.2022г., до окончателното изплащане.

Ответникът е оспорил в подадения отговор на исковата молба предявените искове като допустими, но неоснователни. Не е оспорил, че на 20.09.2022г., около 19:30 – 20:00 часа, е разхождал кучето си порода Кане Корсо, без намордник и повод, само с каишка на врата, в местността „Л.“ в близост до гробищния парк, но е заявил, че другите фактически твърдения на ищцата са неверни. Ответникът вървял в посока погребална агенция „П." и малко преди нея излезли ищцата и съпругът й, с куче, което било на повод, но без намордник. Ищцата, като видяла неговото куче, започнала да обижда ответника и да крещи. Той хванал кучето за каишката на врата, но то се уплашило от крясъците на жената и се отскубнало от него и хукнало към двамата. Кучето му отишло до тяхното, но не го било захапвало за врата, а само го подушило. Съпругът на ищцата застанал между двете кучетата, в един момент се оплел в повода на своето куче и паднал на земята. Ответникът хванал своето куче и тогава получил удар с юмрук в лицето, в областта на носа, от който удар паднал на земята на дясната си ръка. Успял да хване кучето за каишката. Ищцата се опитала да го удари с падналия на земята негов телефон, но не успяла и го хвърлила, той се строшил. Дошли двама полицаи, снели обяснения от ищцата и съпруга й, поискали му лични данни и му казали да прибере кучето. Тъй като получил силно главоболие и болки в ръката, посетил Спешно отделение на МБАЛ Д. АД Д., където след консултация с ортопед му била поставена диагноза - счупване на главичката на лъчевата кост на десет лакът, счупване на носни кости. Била му поставена гипсова шина. Получените травматични увреждания, съгласно СМК № 182/2022г., издадено от съдебен лекар, имали характер на средна и лека телесни повреди. По подадена от него жалба до ДРП с вх.№ 3560/2022г. било образувано досъдебно производство № 730/2022г. на Първо РУ - Д. за извършено престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК, по което бил разпитан като пострадал. Твърденията на ищцата за физически контакт между кучето му и нейния съпруг не отговаряли на истината, такъв контакт нямало и между двете кучета. Поведението на кучето Кане Корсо било провокирано от крясъците на ищцата, очевидно в резултат на собствените й страхови представи, че кучето му може да ги нападне, което то не сторило.