Решение № 35 от 06.03.2025, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. К.., 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К.. в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Невена К. КА.нова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело № 20245100500288 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 238/30.07.2024 г., постановено по гр.д. № 460/2023 г. по описа на Районен съд – М., е поставен в дял на С. Н. А. недвижим имот, представляващ ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д., общ. Д., обл. К.., одобрена със Заповед № РД-18-46/13.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 879 кв.м., с адрес на поземления имот в гр. Д., кв. „П.“ №**, трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, с номер по предходен план – пл.сн. № 663, кв. 73, парцел II, при граници на имота: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ведно с построената в този имот едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Д., общ. Д., обл. К.., одобрена със Заповед № РД-18-46/13.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата в гр. Д., кв. „П.“ №**, със застроена площ от 121 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – жилищна еднофамилна сграда.

1

Ищецът С. Н. А. е осъден да заплати в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законните лихви за забава на другия съделител Н. С. А. сумата в размер на 20 713.23 лева, съответстваща на притежаваните от него идеални части от поземлен имот с идентификатор *** с площ 879 кв.м., и от едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 121 кв.м., както и да заплати по сметка на РС – М. държавна такса в размер на 4 % от стойността на дела му, в размер на 1658 лева.

Със същото решение ответникът Н. С. А. е осъден да заплати на С. Н. А. сумата в размер на 11 841.84 лева, представляваща стойността на извършените подобрения в процесните имоти, съответстваща на притежаваните от него дялове, както и да заплати по сметка на РС – М. сумата от 829 лева, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела му, и сумата от 473.68 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск по чл. 72 от ЗС.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Н. С.

А., който го обжалва чрез процесуалния си представител – адв. Е. У. от АК – П., като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се посочва, че съдът е извършил делбата по реда на чл. 349 от ГПК без да са нА.це предпоставките за това, поради което решението следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което имота да бъде изнЕ. на публична продан. Най – важното и относимо обстоятелство съгласно решението, постановено в първата фаза на делбеното производство било, че процесния имот бил съсобственост между страните по силата на наследствено правоприемство само отчасти и възмездна придобивна правна сделка. Комбинираната съсобственост била съсобственост, възникнала от повече от един юридически факт. Възприето било становище, че само възникналата в резултата на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 349, ал.2 от ГПК, и поради това следвало, че при никоя от хипотезите на смЕ.а съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 349, ал.2 от ГПК. Според процесуалния представител на възззивника, делбата следвало да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, като обосновава тази теза с приетото в ТР № 1/2004 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

2

Относно предявените претенции по сметки от ищеца (въззиваем в настоящото производство) не се оспорва, че описаните от последния строително – монтажни работи са извършени и нА.чни в процесния имот. Със свидетелските показания се доказало обаче, че ответникът (въззивник в настоящото производство) не е знаел за тях, тъй като същият не е идвал в процесния имот от както е заминал за Турция с майка си, след развода на родителите му. Т.е. нямало как нито да бъдат съгласувани с него, нито имало как да им се противопостави. Излагат се подробни съображения в тази връзка.

Прави се искане за отхвърляне на претенциите на ищеца. Алтернативно, процесуалният представител на въззивника счита, че единствено извършеният ремонт на покрива на сградата следвало да се квА.фицира като необходими разноски. Неоснователни били доводите на ищеца, че останА.те претендирани разноски представляват необходими такива, а не подобрения, като в жалбата са изложени съображения относно характера и същността на необходимите разноски и тези за подобрения.

При тези доводи се прави искане обжалваното решение на бъде изменено, като процесният имот бъде изнЕ. на публична продан по реда на чл.

348 от ГПК, а получената от проданта сума да се разпредели между съделителите, спрямо притежаваните от тях идеални части, както и да се намА. сумата от 11 841.84 лева, представляваща стойността на извършените подобрения, съответстваща на притежавания от ответника дял по предявения от С. Н. А. срещу Н. С. А. иск за сметки по чл. 346 от ГПК, до сумата от 3 492.90 лева.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. М. Ч. от АК - К.., процесуален представител на въззиваемия С. А.. В жалбата се изразява становище, че доводите за нА.чието на комбинирана съсобственост, поради което имота следвало да бъде изнЕ. на публична продан, са неоснователни. Цитираното в жалбата тълкувателно решение от 2004 г. било приложимо само в случаите, когато имота нямал наследствен характер и съсобствеността е възникнала по силата на прекратена СИО или продажба, извършена измежду лица, които не са от кръга на наследниците.

Видно било от представените нотариални актове, че имота имал наследствен характер и че последващите продажби на идеални части били измежду наследници. В този случай обективираното в тълкувателното решение било 3 изключение от твърдяното за нА.чие на „смЕ.а съсобственост“. Излагат се съображения в тази насока, като се посочва и съдебна практика. В отговора се посочва също, че в първото съдебно заседание от втората фаза на делбеното производство С. А. е сторил вА.дна възлагателна претенция, подкрепена с писмени и гласни доказателства. В тази връзка се отбелязва, че правилно районния съд е приел, че въззиваемият (ищецът) отговаря на кумулативно предвидените предпоставки на чл. 349, ал.2 от ГПК. Неоснователни също така били доводите, обективирани във въззивната жалба, че тъй като ответникът не е знаел за извършените подобрения в имота, то на това основание същите не са дължими. В тежест на ответника било да обори тежестта на показанията на разпитаните свидетели и на изготвеното заключение, както и да ангажира доказателства за твърдения от него факт. Нещо което не било сторено в процеса и изтъкването на този факт едва във въззивната жалба не можело да санира пропуска на ответника в тази насока. Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба отхвърлена, като неоснователна. Претендират се разноски.

В срока за обжалване на решението, пред първоинстанционния съд е подадена молба от адв. М. Ч. от АК – К.., пълномощник на С. А., с която моли да бъде поставено определение, с което ответникът Н. А. да бъде осъден да заплати на ищеца С. А. сторените от него разноски в двете фази на делбеното производство в пълен размер, които са направени по повдигнат спорен въпрос, в размер на 6200 лева. В молбата са изложени съображения, че съгласно Постановление № 7/18.11.1973 г. на Пленума на ВС, неизгубило задължителната си сила, когато разноските са направени по повдигнат спорен въпрос (например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания за сметки и т.н.), разноските се възлагат съобразно общите правила по чл. 78 от ГПК. Алтернативно се посоча, че съгласно чл. 355, изр.2 от ГПК по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а от ГПК. В производството, развило се пред Районен съд – М. били допуснати за разглеждане присъединени искове за подобрения и възлагателна претенция на ищеца, и двете оспорвани от ответника, но уважени от първоинстанционния съд, като на това основание сторените от ищеца разноски се следвА. в размер, който трябвало да бъде определен по правилата на чл. 78 от ГПК. Посочва се и съдебна практика в тази връзка.

4

Молбата е връчена на ответната страна. Подаден е отговор от Н. С. А., чрез процесуалния си представител адв. Е. У. от АК – П.. В отговора се твърди, че молбата е неоснователна, а решението в частта за разноските за правилно. Посочва се, че според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС само сторените във въззивната и касационната инстанция разноски се дължА. на общо основание, като за тях намирала приложение разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Нормата на чл. 355 от ГПК намирала приложение в случаите, когато не е нА.це спор относно обектите, които следва да се допуснат до делба, нА.чието на съсобственост и правата на съделителите, какъвто бил случая по делото. Моли се искането за допълване на съдебното решение да бъде отхвърлено.

С Определение № 398/09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 460/2023 г., Районен съд – М. е оставил без уважение молбата на адв. М. Ч. от АК – К.., пълномощник на С. Н. А., с която се иска изменение на Решение № 238/2023 г. на Районен съд – М., в частта за разноските.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. М. Ч. от АК – К.., пълномощник на ищеца С. Н. А.. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и е в противоречие с процесуалния закон.

Неправилно съдът бил отхвърлил молбата, като се позовал на разпоредбата на чл. 355 от ГПК, както и че в делбеното производство, поради качеството на съделителите разноските следвало да се поемат от всеки един от тях, така както са сторени. Този извод на съда бил правилен, но бил приложим само когато една от страните, в случая ответната, не се била противопоставила на претенциите на ищеца, което в настоящият случай не било така. Разпоредбата на чл. 355 от ГПК била приложима само когато липсвА. насрещно предявени претенции и при липса на оспорване от страна на ответника на сторената възлагателна претенция и претенция за подобрения. Изложени са съображения идентични, с тези изложени в подадената молба за допълване на решението. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на съдебен акт, с който съделителят Н. А. да бъде осъден да заплати на С. А. сумата в размер на 6200 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и вещи лица за двете фази на делбеното производство.

В съдебно заседание въззивникът Н. С. А., уведомен при условията на 5 чл. 56, ал.2 от ГПК, не се явява. Представлява се от адв. Е. У. от АК – П..

Последната поддържа въззивната жалба, а подадената частна жалба счита за неоснователна, като поддържа подадения отговор. В хода на устните състезания моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това въззивния съд да постанови изнасянето на публична продан на процесния имот по реда на чл. 348 от ГПК, както и да бъде намалена сумата от 11 841.84 лева, представляваща стойността на извършените подобрения в имотите, съответстваща на притежавания от ответника дял, до сумата от 3 492.90 лева.

В съдебно заседание въззиваемият С. Н. А., уведомен от съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, не се явява. Представлява се от адв. М. Ч. от АК – К... Последната оспорва въззивната жалба и поддържа подадената от нея частна жалба. Моли обжалваният от въззивника първоинстанционен съдебен акт да бъде потвърден. Счита доводите, изтъкнати във въззивната жалба за неоснователни. По отношение на подадената частната жалба посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в полза на въззиваемия (ищец в първоистанционното производство) се следвА. разноски единствено за вещи лица, експертизи и държавни такси. Приема, че разноските за адвокатско възнаграждение също е следвало да бъдат възложени в полза на доверителя й. Това било така, тъй като същият е предявил претенции, които се оспорвА. от ответника в първоинстанционното производство. Претендира разноски, включително и тези, сторени в настоящата инстанция. Представя списък на разноските.