Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 125 от 25.02.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Частно гражданско дело 110/2025
Вид
Определение № 125
Подписан
25.02.2025
В сила
25.02.2025
Състав
Галина Димитрова Жечева

Цитирани разпоредби

  • чл.167 ал.2 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.255 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. гр. Добрич, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Частно гражданско дело № 20253200100110 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.255 и сл. от ГПК и е образувано по повод молба с вх.№3107/17.02.2025 г. по описа на ДРС,респ. вх.№1211/21.02.2025 г. по описа на ДОС,подадена от Й. И. Г. с ЕГН ********** от гр.В. чрез пълномощник адв.П. Т. от ВАК,с която се отправя искане горестоящият ДОС да определи по гр.д.№1649/2022 г. на Добричкия районен съд срок за даване изрични указания на молителя като страна по делото „за право и начало на срок за подаване на искане по чл.248 от ГПК,евентуално неговото уточнение,вместо указанията,дадени с разпореждане №1419/28.02.2024 г. за право и начало на срок по чл.274 от ГПК“.

Като постави на разглеждане молбата,Добричкият окръжен съд установи следното:

Молбата е изключително неясна,като липсва в нея обосновка въз основа на хронологично изложени обстоятелства относно развитието на производството пред първоинстанционния съд за несвоевременно извършване от районния съд на определено процесуално действие.Сочи се,че районният съд указал на молителя с разпореждане №1419/28.02.2024 г.,че същото подлежи на обжалване с частна жалба,като такава била подадена от молителя Г.,но сезираният въззивен съд /ДОС/ се произнесъл,че жалбата всъщност представлява искане по чл.248 от ГПК и я върнал на ДРС да я разгледа като такава молба.С оглед горното процедиране от въззивния съд за районния съд възникнало задължение да уведоми подателя на жалбата Г. за промяната в правното му положение,а именно че е всъщност молител по реда на чл.248 от 1

ГПК,а не жалбоподател.Настоява се от молителя Г. да се определи срок на ДРС за даване указания на страната „за право и начало на срок за подаване на искане по чл.248 от ГПК“ или уточнение на вече подадената молба,именувана жалба.

При проследяване развитието на производството пред ДРС се установява следното:

Преди последното открито съдебно заседание в районния съд по цитираното гр.д.№1649/2022 г. е подадена от ищеца по делото Й. И. Г. молба с вх.№21974/11.12.2023 г. /на лист 431 от делото на ДРС/,уточнена с молба вх.

№2654/06.02.2024 г. /на лист 487 от делото на ДРС/,с която същият е настоял на основание чл.167 ал.2 т.1 от ГПК свидетелят по делото А.М.В. да бъде осъден да възстанови на ищеца разноски за три съдебни заседания в общ размер на 750 лв адвокатско възнаграждение /по 250 лв на заседание/ поради това,че не се е явил без уважителна причина за провеждане на разпита му и е причинил отлагане на делото.По горната молба първоинстанционният съд се е произнесъл с разпореждане №1419/28.02.2024 г. /с характер на определение/,с което е оставил молбата без уважение и е указал на молителя и ищец по делото,че актът подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ДОС.Междувременно е постановено от ДРС и решение по същество на спора по делото под №61/18.01.2024 г.,с което исковете на Й.

И. Г. са отхвърлени.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Й. И. Г. с вх.№3637/20.02.2024 г.Подадени са и две частни жалби-от ищеца Г. с вх.№6060/21.03.2024 г. и от ответницата Р.Д. Г.а с вх.

№5997/21.03.2024 г.,двете срещу определение №628/28.02.2024 г.,с което е оставено без уважение искане на ответницата Р. Д.Г.а /спрямо същата производството по делото е прекратено с решението по същество на спора/ за осъждане на свидетеля А.М.В. да й заплати разноски в размер на 500 лв поради неявяването му без причина в три съдебни заседания.Въпреки че обжалва определение №628/28.02.2024 г.,ищецът Й. И. Г. е възпроизвел в частната си жалба диспозитива на разпореждане №1419/28.02.2024 г.,с което е оставена без уважение неговата молба за осъждане на свидетеля В. да му заплати разноски в размер на 750 лв.По повод на горните три жалби е образувано в.гр.д.№369/2024 г. на ДОС.С определение №611/26.07.2024 г. по 2 в.гр.д.№369/2024 г. въззивният съд е прекратил въззивното производство и е върнал делото на първоинстанционния съд за отстраняване нередовността на частна жалба с вх.№6060/21.03.2024 г.,подадена от Й. Г. срещу определение №628/28.02.2024 г. на ДРС-уточняване в какво се състои искането.Поради неотстраняване в указания срок нередовността на частната жалба същата е върната на Й. Г. с влязло в сила разпореждане №5751/09.10.2024 г. на ДРС.Ако това е била частната жалба на ищеца Г. срещу разпореждане №1419/28.02.2024 г. на ДРС предвид цитиране в нея именно диспозитива на този акт,то тази жалба е върната на подателя й като нередовна.Тази частна жалба,ако бе уточнено от ищеца в указания от ДРС срок,че е насочена именно срещу разпореждане №1419/28.02.2024 г.,би могло да се третира като молба по чл.248 от ГПК за изменение на акта относно разноските,но първоинстанционният съд вече е десезиран от нея /същата е върната/,поради което ДРС не дължи никакви процесуални действия по същата.

Същевременно с определение №611/26.07.2024 г. по в.гр.д.№369/2024 г. въззивният съд,който е бил сезиран от ищеца и с молба вх.№9491/14.05.2024 г.,е върнал делото на първоинстанционния съд и с указание ДРС да се произнесе по посочената молба,третирайки я като такава по чл.248 от ГПК за изменение на разпореждане №1419/28.02.2024 г. на ДРС,касаещо отправено от Й. Г. искане за разноски,дължими му от свидетеля В..По молба вх.

№9491/14.05.2024 г. първоинстанционният ДРС се е произнесъл с разпореждане №7090/13.12.2024 г.,с което е оставил молбата по чл.248 от ГПК без разглеждане като просрочена.

Понастоящем е образувано в.гр.д.№109/2025 г. на ДОС по повод въззивната жалба на ищеца по делото Г. срещу първоинстанционното решение,по повод негова частна жалба с вх.№569/10.01.2025 г. /идентична с „молба“ вх.№738/13.01.2025 г./ срещу разпореждане №7090/13.12.2024 г.,с което молбата на Г. по чл.248 от ГПК за изменение на разпореждане №1419/28.02.2024 г. на ДРС е оставена без разглеждане като просрочена,и по повод частна жалба вх.№23601/09.12.2024 г. на ответницата Р. Г.а срещу определение №2965/13.11.2024 г. на ДРС.

След като районният съд вече се е произнесъл по молба вх.

№9491/14.05.2024 г. на ищеца Г.,като с разпореждане №7090/13.12.2024 г. е оставил същата без разглеждане,респ. срещу последното разпореждане е 3 подадена от Г. частна жалба,която тепърва подлежи на разглеждане от въззивния ДОС,първоинстанционният съд не дължи на настоящия етап никакви процесуални действия по повод искането на Й. Г. по чл.248 от ГПК за изменение на разпореждане №1419/28.02.2024 г. на ДРС.В правомощията на въззивния съд е да прецени дали частната жалба е основателна или не,като при потвърждаване на атакуваното разпореждане с влязъл в сила съдебен акт инициираното производство по чл.248 от ГПК окончателно ще бъде преустановено.Ако разпореждането бъде отменено,делото ще бъде върнато на районния съд за произнасяне по същество на молбата по чл.248 от ГПК,като едва в тази хипотеза ищецът Г. ще може да уточни при нужда молба вх.

№9491/14.05.2024 г. относно искането си по чл.248 от ГПК и едва тогава районният съд ще дължи произнасяне по същество на същата.

Още веднъж следва да се подчертае,че ищецът по делото Г. погрешно е възприел да има подадена частна жалба срещу разпореждане №1419/28.02.2024 г. на ДРС,която да е третирана от въззивния ДОС с определението му по в.гр.д.№369/2024 г. като молба по чл.248 от ГПК.Както вече бе посочено,частна жалба с вх.№6060/21.03.2024 г. формално е насочена срещу определение №628/28.02.2024 г. на ДРС и е върната на подателя Г. като нередовна с влязло в сила разпореждане.

С оглед изложеното съдът намира,че на настоящия етап от производството по делото първоинстанционният съд не дължи извършване на никакви процесуални действия по повод искане на ищеца Й. Г. по чл.248 от ГПК за изменение на разпореждане №1419/28.02.2024 г. на ДРС.Настоящата молба за определяне срок на първоинстанционния съд да предприеме действия във връзка с горното производство по чл.248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№3107/17.02.2025 г. по описа на ДРС,респ. вх.№1211/21.02.2025 г. по описа на ДОС,подадена от Й. И. Г. с ЕГН ********** от гр.В. чрез пълномощник адв.П. Т. от ВАК,с която се отправя искане горестоящият ДОС да определи по гр.д.№1649/2022 г. на Добричкия районен съд срок за даване изрични указания на молителя като страна по 4 делото „за право и начало на срок за подаване на искане по чл.248 от ГПК,евентуално неговото уточнение,вместо указанията,дадени с разпореждане №1419/28.02.2024 г. за право и начало на срок по чл.274 от ГПК“.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 5