Решение № 2259 от 02.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2259 гр. Пловдив, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20225330205741 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4487852, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с което на Й. С. П., с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. Те се свързват с незаконосъобразно заснемане на нарушението, заради мобилния характер на процесното АТСС, което изключвало отсъствието на контролен орган, както и с липсата на монтирано устройство за заснемане и с отсъствието на знак, удостоверяващ видеоконтрол на правилата за движение на процесното място. Редовно призовани в съдебно заседание жалбоподателят и неговия представител адв. С. П. не се явяват. Постъпила е писмена молба с която се излагат допълнителни основания за отмяна на процесния ЕФ и се иска присъждане на разноските по делото. Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При 1 евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На жалбоподателя Й. С. П. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 11.02.2021 г. в 14: 32 ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 83 (бензиностанция Лукойл), установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №11743са, за превишаване на разрешената скорост с 17 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №*****.

Прието е че моторното превозно средство се е движело с 67 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.

За така установеното нарушение жалбоподателят бил санкциониран с налагане на административно наказание – глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания Електронен фиш. От обективна страна на 11.02.2021 г. в 14: 32 часа в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до №83, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.

№*****, като се е движил със скорост от 67 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно 2 доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П., в качеството му на собственик на процесното МПС, който в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш не е представил в ОД на МВР - Пловдив, сектор ПП писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не е упражнил предоставеното му право, предвидено в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая административното нарушение е установено с АТСС - ARH CAM S1 № 11743са, което представлява мобилно устройство, което се разполага от контролния орган върху участък от пътя, т. нар. „триножник” - преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство.

Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя характер. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т. е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и 3 субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

Ето защо неоснователно е наведеното от страна на жалбоподателя възражение за незаконосъобразно заснемане на нарушението, заради мобилният характер на процесното АТСС, която мобилност изключвала отсъствието на контролен орган. Предвид горното логична е липсата на перманентно монтирано устройство за видеозаснемане, с оглед на мобилния му характер. За несъстоятелно съдът намира и възражението на жалбоподателя за отсъствието на знак Е24, удостоверяващ видеоконтрол на правилата за движение на процесното място, доколкото към датата на нарушението не е необходимо поставянето на такъв знак, поради законодателните промени и отпадане на задължението за това към органите на реда.

В тази връзка е необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. В този смисъл, електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б. "б" от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния процес на средството или системата.

Установява се процесното АТСС да е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. По делото е приложен и Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология 4 за извършена проверка на техническото средство, със срок на валидност една година, т.е. валиден и към момента на констатиране на нарушението.

Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело, преминатата метрологична проверка на АТСС. По делото е наличен и снимков материал на заснетия в нарушение автомобил, както и на разположението на автоматизираното техническо средство.

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Безспорно жалбоподателят е извършил нарушението под така определената материална норма, тъй като е превишил ограничението на скоростта от 50 км/ч в насeлено място, управлявайки процесното МПС с 17 км/ч повече от законовото позволение. Правилно е наложено наказание – глоба в размер на 50 лева, на основание чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП, която санкция е фиксирана и не подлежи на редукция.

Съдът констатира, че действително в протокола за използване на АТСС липсва посочване на първо и последно статично изображение, каквото възражение се прави от жалбоподателя. Доколкото обаче в протокала надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и час и минута на край на работа, съдът намира, че пропуска да се посочат номера на първо и последно статично изображение не е съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от останалите негови реквизити.

Според протокола по чл. 10 от Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 12: 30 часа до 23: 30 часа на 11.02.2021г., а процесното нарушение е установено на 11.02.2021г. в 14: 32часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола - гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 83 (бензиностанция Лукойл), поради което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен приложения по делото протокол.

5

Изцяло неоснователни са всички възражения във връзка със снимката на АТСС. По делото надлежно е приложена такава, поради което законовото изискване на чл. 10, ал.3 от Наредбата се явява спазено. В тази връзка, съдът приема че законодателят не е поставил изискване за дата, място и номер на снимковия материал, доказващ разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват успешно от съдържанието на Протокола по чл.

10 от Наредбата.

Следва да се посочи също, че според настоящия съдебен състав, дори изобщо да не бе представена по делото снимка на АТСС, то действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата. В тази връзка съдът намира тези възражения на жалбоподателя са неоснователни, като не се споделя цитираната в обратния смисъл съдебна практика.

За отговор на поставеното възражение относно невъзможността да се издава ЕФ, с който да се налага санкция в размер на 50 лева, съдът взе предвид актуалната съдебна практика на контролиращата съдебна инстанция.