Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 506 от 01.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12628/2022
Вид
Решение № 506
Подписан
01.02.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Пловдив, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330112628 по описа за 2022 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 410, от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ “ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша" № 89Б, представлявано от К. Ч. - *** и Б. А. В. - ***, чрез адв. М. против С.

Н. С., ЕГН **********, с адрес: *** з а осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3299,63 лева, платено от застрахователя обезщетение по щета от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 01.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1063,22 лева- обезщетение за забавено плащане за периода от 30.06.2019 г. до 01.09.2022 г. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 04.03.2019 г., около 13:00 ч., при движение по път ***, в посока на движение от гр. Б. към с. П. ответникът, управлявайки каруца, предприел маневра ляв завой за навлизане в друг път, като не се убедил, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за движението, и се сблъскал с правомерно движещия се зад него лек автомобил марка и модел „БМВ 116", с per. № ***, собственост на В. К. Г., ЕГН **********, като по този начин нанесъл материални щети. От ПТП са пострадали лица. Съставен е протокол за ПТП П. В. Г.. Към момента на събитието за лекия автомобил „БМВ 116" е имало валидно сключена застраховка „КАСКО+" с ищеца-полица №***, със срок на действие от 00,00 часа на 26.06.2018 г. до 23,59 часа на 25.06.2019 г. От собственика на 1 автомобила е подадено уведомление за щета до застрахователя. Образувана е преписка по щета №*** и са констатирани повреди по лекия автомобил „БМВ 116" по предна броня; преден десен капак; предни калници; фарове; капачка теглич предна броня; предна дясна колона; престилка предна (маска) на болтове; кора под двигател; радиатор, климатик. Ремонта на повредения автомобил е възложен от ищеца на автосервиз „***" ЕООД, ЕИК 115873374, със седалище и адрес на управление в ***. На 01.04.2019 г. ремонта е приключил и автомобила е предаден на собственика. Стойността е 3299,63 лева с ДДС. За нея е издадена фактура № 8049 от 09.04.2019 г. Сумата е заплатена на 24.04.2019 г. по банков път. До ответника е изпратена регресна покана, получена лично от него на 14.06.2019 г. Няма заплащане на сумата и 15 лв. ликвидационни разходи.

В указания по чл.131 от ГПК срок ответника оспорва иска. Признава настъпването на ПТП, участието на ответника в него, настъпването на щети по автомобила, наличието на застрахователен договор между ищеца и собственика на автомобила, заплащане на ремонта щетите по него от ищеца.

Оспорва причината за настъпването на ПТП, вината на ответника за това.

Твърди нарушение на правилата на движение по пътищата извършено от водача на лекия автомобил довело до възникване на ПТП. Притендира съпричиняване на резултата от страна на водача на лекия автомобил.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- протокол от 04.03.2019 г. и план схема към него, полица *** от 19.06.2018 г. ; уведомление от 05.03.2019 г., опис от 08.03.2019 г. и калкулация, възлагателно писмо от 07.03.2019 г., приемо-предавателен протокол от

01.04.2019 г.; фактура

№

1000008049/09.04.2019 г.; справка (лист 29 от делото) е видно, че на 04.03.2019 г. каруца, управлявана от С. С. се е движела по Карловско шосе по посока от *** и в участъка преди с. П. С. предприел маневра ляв завой за нализане в друг път. Зад каруцата се движел лек автомобил „БМВ“, управлявано от В. Г., което се блъснало в задната част на лявата страна на каруцата. В резултат на събитието каруцата била тотално потрошена, водача и наранен, а по лекия автомобил настъпили повреди по предна броня, декоративна решетка, преден капак, преден ляв фар и други. Към момента на инцидента за лекия автомобил „БМВ“ била налице сключена застраховка „Каско +“ с ищеца. На следващия ден собственика на автомобила уведомил застрахователя за настъпилото ПТП и се извършил опис на повредите по автомобила. Същите били оценени на 3299,63 лв. Ремонта се възложил на автосервиз „***“ ЕООД. На 01.04.2019 г. автомобила бил отремонтиран и предаден на собственика. За цената на ремонта 3299,63 лв. сервиза издал на застрахователя фактура на 09.04.2019 г., която била заплатена на 24.04.2019 г. по банков път.

От представената покана от 04.06.2019 г. и обратна разписка е видно, че на 19.06.2019 г. ответника е бил уведомен от ищеца за дължимостта на сумата 2 от 3299,63 лв. разходи за ремонт на повредения при ПТП автомобил и 15 лв. ликвидационни разходи, които е следвало да възстанови в 15-дневен срок.

От показанията на свидетеля В. К. Г. , без родствени връзки и отношения със страните, се установява, че по време на инцидента същата управлявала лекия автомобил „БМВ“. При пътуването си от ***, преди табелата за с. П . свидетелката видяла, че вдясно на банкета, на около 200 м пред нея има каруца с кон и това я накарало да намали скоростта. К аруцата внезапно стъпила на асфалта и без водача и да даде някакъв сигнал, пресякла п ъ т я на автомобила. Свидетелката натиснала спирачка. В този момент някакво платнище паднало от каруцата върху стъклото и не и позволявало да вижда. Настъпил сблъсък с каруцата. Денят бил слънчев. Зад автомобила на свидетелката имало колона от автомобили. Удара настъпил в задната част на каруцата, тъй като предната част от нея с водача и вече се намирала в другата лента за движение.

От показанията на свидетеля Н. С. С., *** на ответника, се установява, че преди сблъсъка свидетеля се движел с велосипед на 20 метра зад каруцата .

Каруцата, която била натоварена догоре с дърва и пръчки се движела по банкета. Банкетът б и л ш и р о к . Свидетеля направлявал движението на каруцата. В даден момент същия забелязъл, че от с. П. не идват автомобили и от гр. Карлово няма автомобил и казал на ответника да пресича платното на главния път. Каруцата рязко предприела завой на 90 градуса, за да пресече платното. В този момент отгоре се задал автомобил, който кара л много бързо и изобщо не предприел действие нито да спре, нито да отбие в банкета, а ударил и обърнал каруцата, на която останал 1 м, за да се изтегли. В сичко станало на парчета. Ударът настъпил в задната лява гума на каруцата и предната лява част на автомобила.

От изготвеното заключение от 11.09.2023 г. по извършената САТЕ се установява, че причинените вреди по автомобила съответстват на настъпилия удар. Стойността на труда и материалите за възстановяване на щетите възлиза на 4716,11 лв.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за 3 което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който са нанесените твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетение.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства и заключение по САТЕ съдът намира за доказано сключването на договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на повреденото МПС , настъпване в срока на застрахователното покритие на ПТП с участие на ответника и процесния автомобил, съответствие на щетите с покритите от договора рискове, наличие на причинна връзка между настъпилото събитие и произтеклите вреди, изплащане от застрахователя на обезщетение на собственика на повредената вещ, което попада в рамките на пазарната стойност на труда и материалите за тяхното отстраняване. Това сочи наличие на част от предпоставките за възникване на деликтната отговорност на ответника. За да е налице пълно осъществяване на фактическия състав на нейното пораждане е необходимо безспорно при условията на пълно и главно доказване да се установи, че събитието е настъпило изключително поради виновно поведение на ответника.

Предвид събраните гласни доказателства съдът намира за доказано, че преди сблъсъка управляваната от ответника каруца се е движела по банкета на пътя по посока на с. П., след, което водач и установявайки, че не са налице превозни средства движещи се по този път в двете посоки рязко предприел завой наляво за пресичане на пътното за движение. Този момент бил възприет от водача на движещият се в същата посока на разС.ие от около 200 м. процесен лек автомобил. Водачът му задействал спирачната система, за да спре внезапно, но въпреки това настъпил сблъсък между двете превозни средства в най-лявата част на пътната лента, по която се движел автомобила.

Ударът бил в задната част на лявата страна на каруцата-задна лява гума и предната лява част на автомобила.

До този извод съда достига като кредитира изцяло показанията и на двамата разпитани по делото свидетели –Г. и С., като ги възприема за безпристрастни и обективни. Изложените от тях твърдения не са противоречиви и всеки съобщава отделни факти, които преценени съвкупно 4 детайлно очертават обстановката, при която е настъпило събитието.

Съобразно възприетата от съда фактическа обстановка настоящият състав намира за доказано, че ответника като водач на пътно превозно средство е спазил разпоредбата на чл. 37 от ЗДвП като е предприел пресичане на пътя след като се е уверил, че няма пътни превозни средства движещи се по този път. Следователно неговото поведение не противоправно.

Същевременно водачът на лекия автомобил „БМВ“ въпреки, че е възприел от разС.ие около 200 м. ситуацията или не е предприел своевременно действия по намаляване скоростта на движение или заобикаляне на препятствието, или се е движил с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, поради което предприетите от него действия за спиране не са могли да предотвратят сблъсъка. Тези изводи налагат заключение, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП и с това е допринесъл за настъпване на нежелания резултат. Заключението на съда се опира на факта, че сблъсъка е настъпил в задната част на каруцата и то в близост до осевата линия, което сочи, че тя е могла да премине безпрепятствено по-голямата част от възможната контактна зона между двете превозни средства и при по-ниска скорост на автомобила е нямало да се стигне до сблъсък, както и, че водача на лекия автомобил е би в съС.ие да заобиколи препятствието чрез отклоняване на автомобила в дясно заемайки най-дясната част на лентата за движение, дори с навлизане в пътния банкет, за който има данни, че е бил с достатъчна ширина след като по него е могла да се движи каруца. Ето защо съдът намира, че настъпването на ПТП се дължи единствено на противоправно поведение на водача на лекия автомобил, което изключва и вината на ответника за настъпване на деликта, а от там и до понасяне на отговорност у него за обезщетяване на причинените вреди.

Предвид изложеното съдът намира иска за притендираната главница за неоснователен, кото налага неговото отхвърляне.

Неуважаването на иска за главницата сочи липса на предпоставка за присъждане на обезщетение за забавеното и плащане. Поради това и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърли.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора на ищеца разноски не се дължат, а на ответника следва да се присъдят притендираните такива в размер от 500 лв. за 5 адвокатско възнаграждение.