Определение № 38 от 24.01.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. София, 24.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно търговско дело № 20231001000022 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.613а ТЗ и чл.729, ал.3 ТЗ и е образувано по три частни жалби - и трите насочени против Определение № 260048/05.12.2022 г., постановено по т.д. № 290/2004 г. по описа на ОС Враца, с което е одобрена втората частична сметка за разпределение на „Химко“АД /н/, вписана в ТР под № 20210621081009, с направените от първоинстанционния съд изменения, а именно увеличена е сумата, предвидена за удовлетворяване вземанията на НАП със сумата от 1 357,95 лв., в резултат на което на ред 1 от сметката предвидената сума се явява такава в размер на 262 985,39 лв.

„Химко“АД /н/ е подал две частни жалби срещу обжалваното определение, съответно с вх.№ 262395/13.12.2022 г., депозирана чрез процесуалния му представител адв.М. и с вх.№ 262396/13.12.2022 г. чрез законният му представител В. Г. С., с прекратени правомощия Решение от 06.06.2012 г., постановено по т.д.н. № 1484/2012 г. по описа на АС София. По арг. от чл.635, ал.3 ТЗ обаче следва да се приеме, че в настоящето производство не е налице процесуална пречка длъжникът да извършва лично /чрез законния си представител с прекратени правомощия/ процесуални действия по обжалване на определението по реда на чл.729, ал.3 ТЗ, т.к. в случая последните не са предоставени изрично на синдика.

Двете жалби съдържат идентични оплаквания за неправилност на обжалваното определение в частта му, с която е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател с вх.№ 261469/08.07.2022 г., с което включените във втората частична сметка за разпределение събрани суми в масата на несъстоятелността в размер на 8 468 968,37 лв. не подлежали на удовлетворение, т.к. са погасени по давност.

По-детайлни оплаквания в подкрепа на гореизложеното се съдържат във втората от частните жалба, в която изрично се поддържа, че част от включените в оспорената сметка за разпределения вземания с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ в общ размер от 8 468 968,37 лв., посочени конкретно в т.2 - т.21 от сметката, не подлежали на удовлетворяване, поради погасяването им по давност.

Поддържа се, че с плана за оздравяване е извършена не новация на задълженията, а преструктуриране на дълга, чрез изплащането му на три равни вноски след изтичане на гратисен период, но това преобразуване не засягало предмета, нито основанието /оригинерното правоотношение/ за възникване на задълженията.

Институтът на погасителната давност бил приложим на общо основание и в 1 производството по несъстоятелност, като в случая такова било открито спрямо дружеството частен жалбоподател с решение по т.д. № 290/2004 г. по описа на ОС Враца без дружеството да е обявено в несъстоятелност, а в последствие с решение от 10.01.2007 г., влязло в сила на 19.02.2007 г. бил утвърден приетия от събранието на кредиторите план за оздравяване на „Химко“АД /н/ и производството по делото било прекратено.

Планът за оздравяване не бил реализиран и се наложило последващо продължаване на производството по несъстоятелност.

В рамките на последното погасителната давност по отношение на задълженията, преобразувани с плана за оздравяване, започнала да тече от деня на влизане на решението за утвърждаване на приетия от събранието на кредиторите план за оздравяване и прекратяване на производството по т.д. № 290/2004 г. по описа на ОС Враца, като конкретния оздравителен план предвиждал не само погасяване на преобразуваните парични задължения в определените с него размери и мерки, а заедно с това съдържал комплекс от управленски, организационни, правни, финансови, технически и др. действия за осъществяване на плана, които започнали на деня, следващ влизането в сила на решението за утвърждаване на плана 20.02.2007 г.

Затова жалбоподателят поддържа, че давността по отношение на тези вземания е започнала да тече именно от посочената дата.

Съответно - производството по несъстоятелност било възобновено и дружеството било обявено в несъстоятелност с решение от 06.06.2012 г. по т.д.№ 1484/2012 г. по описа на АС София, влязло в сила на 25.03.2013 г.

Според чл.707б, ал.1 ТЗ от деня на влизане на решението за утвърждаване на плана за оздравяване, за вземанията, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, започва да тече нова давност по чл.110 ЗЗД, съотв. чл.111 ЗЗД.

Поддържа във връзка с тази правна норма, че в периода от 20.02.2007 г. до 25.02.2013 г. бил изтекъл както тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД за периодичните плащания към кредиторите, така и общия 5-годишен давностен срок.

Твърди, че дори да се приеме, че с подаването на молбата от 21.01.2011 г. от „Булгаргаз“ЕАД давността по отношение на приетите вземания е прекъсната, следвало да се има предвид, че всички вземания, включени в оспорената частична сметка за разпределение били с периодичен характер и попадали в категорията „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, като характерът на тези вземания не се променял, независимо на какво основание били предявени вземанията - по фактури или като присъдени по съдебен ред.

В този смисъл и се поддържа, че по отношение на всички оспорени вземания, включени в частичната сметка за разпределение, била изтекла тригодишната погасителна давност, на която частният жалбоподател изрично се позовал.

По тези съображения е поискано отмяна на обжалваното определение.

Формулирано е и искане за постановяване на решение за прекратяване производството по несъстоятелност, без заличаване на длъжника, т.к. били удовлетворени всички кредитори и е останало имущество, по реда на чл.735, ал.1, т.1 ТЗ.

В частната жалба с вх.№ 262409/15.12.2022 г. на Националната агенция за приходите /НАП/ се поддържа неправилност на обжалваното определение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон - ТЗ и ЗЗД в нормите му, уреждащи института на погасителната давност и в тази връзка, поради необосноваността му.

Поддържа се, че част IV от ТЗ не се съдържат разпоредби, регламентиращи възможността за погасяване на предявени и приети вземания по давност.

Съдържащите се специални правила в ТЗ и ЗЗД, които уреждат коментирания правен институт, били в унисон с неговата правна цел - да се санкционира бездействието на кредитора. В производството по несъстоятелност обаче кредиторът не можел да повлияе на момента, в който неговото вземане ще бъде удовлетворено, поради администрирането на производството от синдика и съда по несъстоятелността.

Ето защо и кредиторът не можел да бъде санкциониран чрез института на 2 погасителната давност - не било налице бездействие от негова страна, в каквато насока този жалбоподател тълкува и нормата на чл.739 ТЗ.

Предвид на тези съображения се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно приложил материалния закон, като приел част от публичните задължения на несъстоятелния длъжник за погасени по давност, защото нормата на чл. 685а и сл. ТЗ, регламентиращи по общ начин спирането и прекъсването на давността по отношение на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност са приложими за всички останали кредитори, освен за държавата, която е поставена в неравностойно спрямо тях положение.

В този смисъл и всички приети и неплатени публични вземания в процесното производството по несъстоятелност били изискуеми, както към момента на изготвяне на сметката за разпределение на суми, така и към датата на постановяване на обжалваното определение, поради което синдикът е следвало да предвиди цялата сума за частично удовлетворяване на приетите публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че вземанията аз разноски в общ размер от 5 458,85 лв. с изпълнително основание изп.лист от 03.06.2013 г. по т.д. № 69/2013 г. по описа на ОС Враца са включени в удостоверение с изх.№ 060202200100702/20.05.2022 г. и предвидени за плащане в сметката за разпределение на суми.

Твърди се във връзка с това оспорване, че посочените разноски не са публични и не са извършени по изп.дело, поради което и не фигурират в удостоверението, издадени от публичния изпълнител.

Отделно от горното необоснован бил и изводът, че в същото удостоверение фигурирали и публичните вземания - главници в размер на 900 лв., установени с влязъл в сила Акт аз установяване на публично вземане от 08.01.2014 г., издаден от Комисията по финансов надзор. Такава сума действително имало посочена в удостоверението, но номера на акта за установяване на публични вземания бил различен.

По изложените съображения е поискана отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде извършена промяна в изготвената от синдика частична сметка за разпределение № 2 на наличните суми, обявена в търговския регистър под № 20210621081009, по партидата на „Химко“АД (н), като цялата сума в общ размер от 8 861 151,34 лв. бъде разпределена за частично удовлетворяване на публични вземания, приети в производството по несъстоятелност, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а в условието на евентуалност - след отмяна на обжалваното определение, да бъде предвидена сума за удовлетворяване на публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ в размер на 1 306 475,16 лв., както и да се предвиди сумата от 6 358,85 лв. за удовлетворяване на публични вземания и вземания за разноски, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.

В жалбата е формулирано и искане за спиране на изпълнението на обжалваното определение, на основание чл.277 ГПК, във вр. с чл.621 ТЗ.

Отговори по частните жалби не са постъпили в срока по чл.276, ал.1 ГПК, във вр. с чл.613а, ал.3 ТЗ.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и след извършена служебна справка по партидата на дружеството в несъстоятелност и след преценка на данните от първоинстанционното дело, приема следното:

И трите частни жалби са процесуално допустими, като подадени от активно процесуално легитимирани лица – „Химко“АД /н/ е длъжник в развиващото се производство по несъстоятелност, а НАП - кредитор с прието вземане, като всеки един от тях е подал възражение по чл.728 ТЗ в срока по чл. 727 ТЗ срещу частичната сметка за разпределение № 2, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения в срок.

По отношение предмета на настоящето производство по чл.729 ТЗ и преди преценка на тяхната основателност следва да се подчертае, че съдът е длъжен служебно да провери правилността на разпределението преди одобряването му и има право да го измени и без възражение, ако установи неправилност.

3

Отделно от горното, съобразно дадените разяснения в Определение № 862/ 20.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 811/2012 г., I т. о., ТК, с определението по чл.729, ал.1 ТЗ съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение, като в това производство съдът извършва преценка доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размера на получените при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността суми и как тези сума трябва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, тогава когато сметката за разпределение е частична.

Следователно – в производство като настоящето основното задължение на съда се заключава в това да прецени правилно ли е извършено разпределението на получените от осребряване на имуществото на несъстоятелния търговец суми между кредиторите с приети вземания, индивидуализирани в одобрените списъци по чл.692 ТЗ.

При разрешаване на спорния по делото въпрос относно това дали извършеното разпределение на получените от осребреното имущество на длъжника в случая съответства на уредения от материалния закон принцип на погасителната давност, при направено изрично възражение от „Химко“АД /н/ в тази насока, решаващият състав съобрази следното: