Решение № 4678 от 29.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4678 гр. С., 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20211100114653 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и иск с правно основание чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Ищецът – Г. А. А. твърди, че на 03.09.2018г., около 20:30 часа Г. Б. И.

/негов дядо/ пътувал в лек автомобил „Пежо 206” с peг. № *******, управляван от П.А. А., по ул.„Пернишко шосе” в посока от гр. Перник към гр.

С., когато движещия се в обратна посока лек автомобил „Сеат Толедо” с per.

№ *******, управляван от И.В.С., навлиза в лентата за движение на лек автомобил „Пежо” и го удря. Вследствие на ПТП Г. Б. И. е починал. Ищецът посочва, че със смъртта на дядо си загубил опората, която имал, тъй като майка му Б. А.а е разведена, а баща му не проявява интерес към него и брат му. Починалият Г. И. поел бащините функции и ищецът го приемал като негов баща. Относно описания лек автомобил поддържа, че има сключена застраховка „гражданска отговорност” с ответника, която е валидна към датата на ПТП - то. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати 100 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на неговия дядо– Г. Б. И., при процесното ПТП, заедно със законната лихва от 10.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – ЗД „Б.И.“ АД в депозирания от него писмен отговор в 1 законоустановения срок не оспорва:

- настъпване на процесното ПТП и

- наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан. Оспорва наличието на основание за присъждане на обезщетение на ищеца, тъй като описаните отношения между него и починалото лице са обичайни за дядо и внук, а не както изисква посоченото Тълкувателно решение на ВКС – наличие на отношения, които са извън характерните за семейството. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответника представя списък на разноските – страница 49 от делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- настъпване на процесното ПТП,

- сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и

- обстоятелството, че ищецът е внук на пострадалия.

По делото е представена присъда № 151 от 11.06.2019г., постановена по н.о.х.д. № 1700/2019г. по описа на СГС, Н. О., 7 състав, с която е признато, че И.В.С. е нарушила правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е навлязла в лентата за насрещно движение в резултат на което е причинила описаното в исковата молба ПТП, при което е починал Г. Б. И. - дядо на ищеца. /страница 8/.Присъдата е влязла в сила на 01.06.2020г.

С решение № 434 от 07.11.2019г., постановено по в.о.х.н.д. № 1066/2019г. по описа на САС, е потвърдена описаната по-горе присъда. В мотивите на това съдебно решение подробно е разгледан въпросът за съпричиняване на вредите от описаното ПТП от поведението на пострадалото лице – непоставяне от него на предпазен колан. В съдебният акт е прието, че действително пострадалото лице се е возело на задна седалка без поставен предпазен колан. Това обаче с оглед на установеното здравословно състояние 2 на това лице не е прието като нарушение, съответно като противоправно, тъй като именно това му влошено състояние е причина за предприемане на пътуването до гр. С..

С решение № 61 от 01.06.2020г., постановено по н.д. № 131/2020г. по описа на ВКС, Второ Н. О. е потвърдено описаното решение на САС.

/страници 14 - 15/. В него отново е обсъден фактът, че потърпевшия е бил без поставен предпазен колан, като е прието, че това не представлява нарушение, което може да повлияе върху наказанието на подсъдимата, доколкото е установено, че е налице предвидена в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП хипотеза, при която е налице изключение за това задължение на пътуващия в превозно средство.

По делото на страница 16 е представена писмена претенция от 10.08.2021г., подадена от ищеца до ответното дружество, за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП.

По искане на ищеца пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят П. Г.А. – леля на ищеца. Свидетелят посочва, че сестра й Б. има две деца. Сестра й със семейството си от раждането на децата живее в къщата на родителите им в гр. Симитли. Сестра й и съпругът й се разделили през 2010 г., когато Г. бил на 7 години. Той израснал с дядо си и е много привързан към него. След раздялата, баща й поел грижите към внука си. Бащата на Г. и Г. не се виждали толкова често и не полагал нужните грижи. Дядо му го водел на училище. Димитър /другият внук/ е по-малък, в момента е на 12 г.

При раздялата на родителите му, той бил бебе. Сестра й и сега продължава да живее с майка им. Тя също се грижи за внуците си. Свидетелят посочва, че племенникът й рядко общува с баща си, загубили са близостта си между син и баща. Дядото поел отговорност към ищеца. Помагал му в училище, както и през свободното време. Той поел мъжката роля в семейството. Като по голям Г. започнал да пътува за училище на 13 км. извън гр. Симитли и дядо му го водел и прибирал от училище, на тренировки по плуване. Г. бил привързан към дядо си. Правели заедно с дядо си всичко, което едно подрастващо момче прави с баща си. Дядо му го замествал. Ходели на риба, учел го да работи с клещи, отвертки. Когато дядо му починал, Г. навършил 15г. Зле му се отразило. Затворил се в себе си. Намалил си успеха в училище.

Отказал се от плуването, а ходел на състезания, има награди и в международни състезания. Спрял да се вижда с приятели. Останал в къщи с брат си, баба си и майка си. Два пъти в месеца посещавал психолог. В момента Г. е студент в Благоевград със специалност екология. Контактува вече с деца. Майката трудно се справяла финансово, защото баща й поемал голяма част от разходите на семейството, тъй като съпругът й не помагал 3 много. Разчитала на баща си за издръжката на децата си, включително и за Г., и след загубата на баща й, се наложило и свидетелят да помага финансово, за да се издържа семейството. Една година след ПТП, Г. си направил татуировка на дясната ръка, която е свързана със смъртта на дядо му, казва се триъгълникът на живота и има ангелско крило. Споделял, че е за дядо му.

След раздялата на сестра й със съпруга й, баща им работел. Дядото помагал в грижите за Г., а майка ми за малкия.

При така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Относно иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи:

1. механизъм на настъпилото ПТП,

2. взаимоотношенията между него и пострадалото лице преди настъпване на произшествието,

3. претърпени вреди от ищеца в резултат на загубата на дядо му;

4. причинна връзка между описаното ПТП и настъпилата смърт на дядо му,

5. на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,

6. представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във връзка със заведената щета

По делото е представена влязла в сила присъда относно процесното ПТП, от която се установява, че вината за настъпване на произшествието е на водача на лекия автомобил. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.

В ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС по т.д. 1/2016 г. се постановява, че: "От гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън найблизкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република 4

България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт)." Основателността на исковете им е подчинено на критерия наличие на "трайна и дълбока емоционална връзка с починалия..", заради която от смъртта й търпят продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките да се присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил с починалия приживе особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта търпи болки и страдания, сравними по интензитет с тези на лицата от най-тесния кръг. Обективните проявления на тази близост могат да бъдат различни- очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, анализирани през персоналните разбирания и изживявания на ищеца.

Следователно, когато е предявена претенция от лица, които не са наследниците по закон на починалото лице, трябва да бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между тях, така и въздействието на загубата на лицето върху ищеца. С оглед на така изложеното, решаващият състав намира, че в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е да установи съществуването на изключителност в близостта между ищеца и дядо му, надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.

По изложените съображения и при данните за родството на ищеца с починалото лице, са налице формалните предпоставки и той е материално легитимирана да предяви настоящите претенции.

Следователно материално легитимиран да предяви иска по настоящото производство е внукът на загиналия ако от събраните по делото доказателства може да се установи, че между тях е съществувала особена емоционална връзка на привързаност, която надскача обикновените и традиционни за българското семейство близки отношения между дядо и внук. Във връзка с така заложения критерий на преценка показанията на свидетеля П. Г.А. следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност и връзка с останалите факти, и обстоятелства по делото. Изложените от свидетеля твърдения за емоционалната близост и привързаност на ищеца и починалия следва да 5 бъдат кредитирани от съда. По своето съдържание те разкриват една силна емоционална обвързаност между ищеца и дядо му. Имайки предвид модела на традиционното българско семейство, тези отношения надскачат обикновената близост между дядо и внук, доколкото в случая дядото е полагал грижи в отглеждането на внука си, заел е мястото на бащата. В случая, ищецът несъмнено е претърпял редица душевни болки и страдания, породени от загубата на дядо му. Това мотивира съда да приеме, че същият е материално легитимиран да предяви настоящия иск.