Решение № 169 от 16.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Д. Махмудиев като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за възобновяване № 20245000600452 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК и се развива в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане на осъдения М. Ж. Ж., депозирано чрез изрично упълномощения адв. Г. М., за възобновяване на н.о.х.д. № 52/24г. на РС-Харманли, по което с влязло в сила определение от 20.03.2024г. е одобрено споразумение за решаване делото по реда на Глава 29-та НПК.

С искането се претендира определението да бъде отменено и да бъде произнесен оправдателен диспозитив в частта относно обвинението по чл. 346, ал. 5 вр. ал. 1 НК. или да бъде постановено ново разглеждане на делото в тази част. Обосновава се липса на съставомерен елемент, а именно притежанието на автомобила, предмет на деянието.

Към искането са приложени документи, от които според искателя се установявала съсобствеността на автомобила. Още с определението за внасяне на делото за разглеждането му в открито заседание ПАС отхвърли това доказателствено искане поради неговата недопустимост в провеждащата се извънредна съдебна процедура.

В съдебно заседание адв. М. не се яви. Депозира писмено изложение, с което потвърди и обогати аргументацията в подкрепа на заявеното искане за възобновяване.

При пренията осъденият Ж. лаконично отбеляза, че се присъединява към подкрепящите искането за възобновяване съображения на своя защитник.

1

Прокурорът от Апелативна прокуратура гр. Пловдив изрази мнение, че искането не е основателно и предложи да бъде отхвърлено, като контрааргументира виждането за несъставомерност на деянието с приета калификация по чл. 346 НК.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като провери данните по делото и съобрази становищата и доводите на страните, намери искането за възобновяване за основателно.

Взетото от районния съд решение да одобри предложеното от обвинението и защитата споразумение по реда на Глава 29-та НПК не е било съобразено с всички изисквания на процесуалния закон. Не е отчетено, че на досъдебното производство е било неглижирано изискването по чл. 13 НПК за вземане всички мерки за разкриване на обективната истина и изискването по чл. 14 НПК за всестранно и пълно изследване на предмета на доказване, като не е набавена необходимата информация за елементите, образуващи обективната страна на състава на инкрминираното по чл. 346 НК деяние.

Според оформената обвинителна теза осъденият Ж. взел семейния автомобил, за да се прибере в дома си в село Б.. Нямал намерение да го задържи или по друг начин да се разпореди с него. Липсата на такова намерение означава, че не е извършил кражба.

Стореното би могло да се окачестви като „кражба на ползването“ на МПС-то по смисъла на чл. 346 НК, ако се окаже, че за него превозното средство е чуждо. Ако се окаже, че не е чуждо изцяло или не е чуждо отчасти, защото е съсобствено, не би било изпълнено изрично поставеното в нормата на чл. 346 НК изискване за притежанието на превозното средство.

Това означава, че би липсвал обективен съставомерен признак.

Нормата на чл. 346 НК не касае случаите, когато част от моторното превозно средство принадлежи на дееца (за разлика от нормата на чл. 194, ал. 2 НК). Следователно, когато е отнето МПС, на което деецът е съсобственик, с намерение само да ползва това превозно средство, деянието не би било съставомерно нито по чл. 194, нито по чл. 346 НК.

Ако законодателят е желаел да обхване хипотезите на съсобствено МПС, редакцията на чл.

346 НК би била подобна на тази на чл. 194, ал. 2 НК, като в нея изрично би била обявена подобна широка приложимост. След като това не е така, волята на законодателят е ясна в смисъл, че отнемане на съсобствено МПС с намерение за ползване не е престъпление. В този смисъл отдавна се е ориентирала практиката и доктрината.[1] По делото е нямало категорични данни за съсобствеността на процесното МПС, но е имало сведения, които са пораждали съмнение, че е в режим на СИО (обясненията на обвиняемия, показанията на пострадалата, която е посочила, че е негова съпруга, договора от 2023г. за покупко-продажба на процесното МПС, заповед за незабавна защита на съпруг и справка за сключения през 2004г. брак между обвиняемия и пострадалата). Ръководнорешаващият на съответната процесуална фаза орган е пренебрегнал задължението си да провери въпросното съмнение, като се снабди със справка за режима на имуществени отношения между съпрузите (общност, разделност или договореност). Подобна справка би изяснила дали МПС-то е вещ в съпружеска имуществена общност, изключителна собственост на съпруга или изключителна собственост на съпругата, като в първите два 2 случая деянието не би било престъпно по чл. 346 НК.

Така че атакуваният съдебен акт следва да се отмени не поради материалноправна незаконосъобразност, както претендира искателят, а поради решаване на делото при липсваща информация за съставомерните елементи в нарушение на споменатите норми на чл. 13 и 14 НПК. А също поради производното му нарушение, изразяващо се в неизвършване на проверката за съответствие на споразумението със закона, поставено в нормата на чл. 382, ал. 7 НПК. Харманлийският съд е трябвало да се въздържи от одобряване на споразумението заради съмнението, че при вестранното изследване на фактите по делото би се установила липса на съставомерен елемент.

Изразявайки мнение, че вярната правна квалификация е именно предложената от обвинението (и одобрена от съда), прокурорът от АП-Пловдив насочи своята аргументация към друг съставомерен елемент – владението на отнетото МПС. Към инкриминирания момент владението безспорно е било упражнявано от съпругата на дееца, но наличието на това изискване на състава няма потенциал да неутрализира липсата на другото изискване – относно притежанието на вещта.

Второто съображение на прокурора от АП-Пловдив – че страните се били съгласили с квалификацията по чл. 346 НК, не държи сметка, че тяхното съгласие подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 382, ал. 7 НПК), а контрол в случая не е упражнен, след като е одобрено споразумение в нарушение на процесуалния закон.

Допуснатите процесуални нарушения обосновават цялостна отмяна на влязлото в сила определение и ново разглеждане на делото от началото на съдебното производство.

При положение че се касае за съдебен акт по Глава 29-та НПК, не е допустима претендираната частична отмяна, тъй като подобен подход би означавал съдът по възобновяването за премоделира еднопосочната воля на процесуалните страни, изразена в споразумението.

Що се отнася до водещата претенция на искателя – за оправдаване, тя не е допустима, доколкото отхвърлянето на обвинението е възможно само в рамките на приетите фактически положения (арг. от чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК). Отделен е въпросът, че приложената диференцирана процедура не предвижда произнасяне на оправдателен диспозитив за някое от инкриминираните деяния.

Мотивиран от всичко изложено по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:

[1] Вж. например Стойнов, Ал., Наказателно право. Особена част, л. 63 и сл.

3

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 52 по описа на РС-Харманли за 2024г., изцяло ОТМЕНЯ постановеното по него определение № 47/20.03.2024г. за одобряване на споразумение по реда на Глава 29-та НПК и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4