Решение № 12168 от 10.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6014/2022
- Вид
- Решение № 12168
- Подписан
- 10.07.2023
- Състав
- БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 12168 гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110106014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени са три обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника – С. А. М. да заплати на ищеца – А. Д. Н. сумата в размер на 5 000 лева за причинени неимуществени вреди, вследствие на нанесена обида; сумата в размер на 5 000 лева за причинени неимуществени вреди, вследствие на причинена лека телесна повреда, както и 200 лева за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатски хонорар за изготвяне на нотарилана покана за доброволно изпълнение и представителство пред ЧСИ във връзка с връчването й и такса на ЧСИ, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянията до окончателно изплащане на сумите.
Ищцата твърди, че е работила като юрисконсулт в отдел „...“, дирекция „...“ в .... до август 2019 г. На 20.03.2019 г. около 16:00 часа твърди, че е била повикана от началника на отдела във връзка с възлагане на спешна работа. Докато началникът на отдела разяснявал поставената задача, твърди, че в стаята е влязла ответницата и казала на ищцата с арогантен тон „Излез от стаята“. В отговор ищцата отвърнала, че обсъждат възложена работа и е редно да изчака, но последвала реплика „Изчезни“, след което ищцата я помолила да смекчи тона, но ответницата отговорила „Изчезни, бе, че ще те ударя“. Ищцата отново помолила да не й говори по този начин, но ответницата повторила „Изчезни, бе, че ще те ударя“. Ищцата казала „М., какво ти става? Можеш да говориш на майка си с този тон“, отворила вратата за да излезе и усетила удар в кръста, след което ответницата продължила да отправя закани.
Твърди, че случката е накърнила честта и достойнството й, оставила е чувство за срам и унижение. Вследствие на удара, поддържа, че е почувствала болка в кръста, силно чувство на безсилие, омерзение и срам. След инцидента се чувствала много зле, почувствала и главоболие, увеличен пулс и покачване на кръвното налягане. Излага, че сънят й е изчезнал 1 за дълъг период, чувството на постоянно безпокойствие не спирало, появили се и паник атаки. Започнала да приема лекарства, а състоянието продължило с месеци, на работното си място изпитвала унижение и срам от станалото. Твърди, че е подала тъжба и граждански иск, който не бил допуснат за разглеждане, както и че с присъда № 20250755 от 10.11.2020 г., постановена по НЧХД № 11487/2019 г. ответницата е призната за виновна в това, че на 20.03.2019 г. около 16:00 ч. в гр. С. в сградата на ...., бул. „... е извършила унизително за честта и достойнството действие на А. Д. Н., като я е изритала в областта на кръста, като обидата е нанесена публично и в това, че на 20.03.2019 г. около 16:00 ч. в гр. С. в сградата на ...., бул. „... чрез удар с крак в областта на кръста е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето. Сочи, че присъдата е потвърдена от въззивната инстанция. Твърди, че до ответницата е била изпратена покана чрез ЧСИ за доброволно плащане на обезщетението, но ответницата отговорила, че не счита да е причинила вреди с деянията. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове, ведно със законната лихва от датата на деянията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Развиват се съображения в насока, че исковата молба е нередовна, доколкото в петитума не са посочени конкретните неимуществени вреди, които се твърди да са претърпени. Ответницата счита, че искотете с а прекомерно завишени и че претендираните суми не съответстват на вредите.
Твърди, че след 20.03.2019 г. не е имала контакт с ищцата, т.к. била в продължителен болничен, поради което и нямало как да й въздейства след тази дата. Оспорва да е разпространявала слухове за случката сред колегите. Оспорва иска за имуществени вреди изцяло и счита, че не е налице причинна връзка между разходите за адвокат и нейното деяние.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
При заявяната правна квалифиация на исковете по делото, е в доказателствена тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване: деяние то; вредата - а именно, че е претърпяла твърдените неимуществени и имуществени вреди, както и техният размер; противоправността на деянието и причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В доказателствена тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото е приобщено за послужване НЧХД № 11487/19г., по описа на СРС, 118 състав, въз основа на което за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са приети следните обстоятелства, по арг. от чл.300 от ГПК: че на 20.03.2019 г. около 16:00 ч. в гр. С. в сградата на ...., бул. „... ответницата е извършила унизително за честта и достойнството действие на ищцата, като я е изритала в областта на кръста, като обидата е нанесена публично, както и че на 20.03.2019 г. около 16:00 ч. в гр. С. в сградата на ...., бул.
„... чрез удар с крак в областта на кръста е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето на ищцата.
На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е 2 задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл, предмет на установяване по настоящото дело е претърпяла ли е ищецата Н. посочените в исковата молба неимуществени вреди и имуществени вреди в резултат от противоправното поведение на ответницата М., както и техните характер и интензитет.
За установяване на спорните обстоятелства, ищецата е ангажирала писмени и гласни доказателства.
Представени са Съдебномедицинско удостоверение № 210/2019г. и болничен лист № .... на А. Н..
По делото са приети като писмени доказателства покана, изпратена от ищцата до отвтетницата чрез ЧСИ, за доброволно плащане на суми за общезщетение на вредите, причинени на ищцата в слествие от извършените от отвтетницата престъпления, за които тя, с влязла в сила присъда е призната за виновна. Към описаната покана е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. Б. Ц. и А. Н. с предмет изготвяне на покана за доброволно изпълнение до С. М. и процесуално представителство пред ЧСИ. В тескта на договора изрично е упоменато, че от страна на доверителя е платена сумата от 175 лева. Към поканата е приложена и разписка за платена в полза на ЧСИ такса от 25.13 лева, дължима за връването й.
За спорните по делото обстоятелства е приета комбинирана Съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р А. М. и д-р П. В., които са дали заключение, че при данните по делото, пострадалата е понесла удар с ограничена контактна повърхност и незначителна кинтчина енергия с или върху твър тъп предмет в посяно – кръстцовата облст, който й е причинил бледо мораво кръвонасядане 1/1,5 см., от което е чувствала болка. Подобно увреждане може да бъде получено както е посочено в исковата молба и по своята медико биологична характеристка е причинило болка не по-силна от обичайната. В периода на възстановяване боката е била само при натиск в тази област.
Процесният нцидент с голямя вероятност е причинил у ищцата твърдянте в исковата молба психични увредждания. Според вещото лице психиатър, оисаният от ищцата психичен дискомфорт съответства на постравматично стресово разстройство. Това състояние се представя с разнообразн симптоми, като според тежестта си и индивидуалните особености на лицето може да отзвучи с времето в рамките на около 6м., да персистира с години или да хронифцира като премине в трайна личностова промяна – F62.0.
Разпитан е свидетелят В.К.– вуйчо на ищцата в разпита си пред съда, че след инцидета ищцата му се обадила по телефона, плачейки и му разказала за случилото се. Била много разстроена. Видял синината околко кръста й от ритника, който й бил нанесен.
Описвя я с гленината на диаметър на яйце. В следствие на инцидента А. станала по – затворена, не искала да излиза, да общува и да ходи на работа. Няколко години преди инцидента имала проява на паник атаки, които околко година преди него затихнали, след което отново се появили. Изразявали се е сърцебиене, невъзможност да спи, плач.
3
Пред съда е разпитана свидетелката Т.Г.. Която заявява, че познава ответницата от работата – ..... За инцидента свделката разбралаот самата отвеница, която й се обадила и й казала, че е ритнала А. в кабинета на техния начаник. Според свидетелата ответницата била разстроена. След като говорила по телефона с ответницата, Г. слязла в кабинета на началника им – г-жа А., където на един стол седяла ищцата, но няма спомен да я е питала как се чувства.
Пред съда е разпитана и свидетелката М. А.. Заявява, че на процесната дата в кабинета й ответницата е ритнала в кръста ищцата. След инцидета А. отишла в кабинета си, където я последвала и свидетлката. Ищцата била много разстроена, плачела. След този ден излязла в болничен, който свидтелката не помни колко дълъг е бил точно, но помни, че след като се върнала от него, ищцата споделяла, че не може да продължи да работи в ...., защото се чувства много засрамена и унизена в работния клектив. Към днешна дата свидетелката заявява, че ищцата вече не работо в ..... М. заявява, че С., към момента на инцидента, е била много груба, много рязка и тонът й не търпял възражение. На следващия ден след случилото се ответницата отишла при М., като отново била приповдигната, емоционална и заявила, че въобще не се притеснява от това, което е сторила, за което може да й се образува дисциплинарно производство, защото нея хората продължавали да я поздравят. Свителката заявява, че когато попитала ответнцата защо е ритнала ищцата тя й отвърнала, че тъпи хора мрази.
Въз основа събраните по делото доказателства съдът приема за доказано, че ищцата А. Н. е претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди – болки и страдания, емоционален дискомфорт и притеснение, в резултат от причиненото й ответницата непозволени увреждания. Видът и характерът на причинените увреждания са установени от наказателния съд, а от свидетелските показания безпротиворечиво се установява и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания. За претърпените вреди, ответникът дължи обезщетение по предявения срещу него иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като обезщетението се определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането, като размерът на обезщетението трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените 4 физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие - решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК.