Решение № 245 от 05.07.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. гр.Несебър, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20212150100755 по описа за 2021 година

Производството е по молба на ответниците с правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК.

По делото е постъпила молба вх. № 3124 от 03.04.2024г., подадена от името на М. Ц. и Д.

Ц., с която се иска на основание чл. 362, ал. 2 ГПК постановените по делото съдебни решения да бъдат обезсилени – поради неплащане в срока на съответната цена. В молбата и в открито съдебно заседание се развиват съображения, че ищецът не е заплатил в полза на ответниците сумите, посочени в съдебните решения по делото, поради което решенията следва да се обезсилят.

От ищеца С. З. З., чрез процесуалния му представител, е изразено становище за неоснователност на молбата. Акцентира се върху факта, че до молителите са отправени парични преводи в срока, а освен това се сочи, че са открити банкови сметки в полза на молителите, по които сумите са преведени. С тези доводи от съда се иска да отхвърли молбата. Претендират се разноски в производството по чл. 362, ал. 2 ГПК.

Съдът, като прецени в производството по чл. 362, ал. 2 ПГК доказателства и съобразно чл.

12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По настоящото дело е постановено Решение № 318 от 10.10.2022г. (потвърдено в тази част с Решение № 1038 от 06.10.2023г. по в.гр.д. № 972/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас), с което е обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, по отношение на М. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, предварителния договор от 21.12.2020г., сключен между В.Ц.Ц.., починал на 25.12.2020г., М. Н. Ц., ЕГН ********** - продавачи, и С. З. З., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „********* - купувач, в частта му за покупко-продажба на притежаваните от М.

Н. Ц. 4/6 идеални части, от които 1/6 идеална част въз основа на наследствено правоприемство от В.Ц.Ц.., от поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, адрес на поземления имот „*******“, площ: 4164 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за 1 жилищни нужди, номер по предходен план: ******, съседи: ******, ****** и ********, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ в двуседмичен срок от влизане на решението в сила С. З. З., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „*********, заплати н а М. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, сумата от 833,33 лв., представляваща незаплатено възнагражниде по договора, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на М. Ц. задължения към държавата.

С Решение № 1038 от 06.10.2023г. по в.гр.д. № 972/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас е обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, по отношение на Д. В. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, предварителния договор от 21.12.2020г., сключен между В.Ц.Ц.., починал на 25.12.2020г., М. Н. Ц., ЕГН ********** - продавачи, и С. З. З., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „********* - купувач, в частта му за покупко-продажба на притежаваната от Д. В.

Ц. 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, адрес на поземления имот „*******“, площ: 4164 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: ******, съседи: ******, ****** и ********, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ в двуседмичен срок от влизане на решението в сила С. З. З., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „*********, заплати н а Д. В. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, сумата от 833,33 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договора, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на Д. В. Ц. задължения към държавата.

Съгласно разпоредбата на чл. 362, ал. 2 ГПК ако ищецът не изпълни задължението си в срока по ал. 1 – първоинстанционният съд, по искане на ответника, обезсилва решението. В доказателствена тежест на ищеца е било да докаже, че в законоустановения срок е направено плащане от негова страна н а определените суми в Решение № 318 от 10.10.2022г. по гр.д. № 755/2021г. по описа на Районен съд Несебър и Решение № 1038 от 06.10.2023г. по в.гр.д. № 972/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас, а ако изложи твърдения за това – да докаже, че е била налице обективна невъзможност за изпълнение.

Цитираните съдебни решения на Районен съд Несебър и Окръжен съд Бургас са влезли в сила на 06.10.2023г. – с влизане в сила на решението на Окръжен съд Бургас (арг. от 296, т. 1 ГПК).

Видно е, че по делото е постъпила молба вх. № 9874 от 20.10.2023г., подадена от С. З., в която е изложил съображения, че при проведени разговори от М. Ц. и Д. Ц. не са му предоставени банкови сметки за плащане на сумите по решенията, като е отправено искане до съда да ги задължи за това, но с разпореждане № 2657 от 23.10.2023г. посочената молба е отхвърлена. От представените от ищеца доказателства се установява, че на 24.10.2023г. от него е извършен превод, чрез „Еконт“ (разписка на л. 323 от делото) на сумата от общо 1706,66 лв. – в полза на М. Ц. и Д. Ц..

Представени са доказателства, изходящи от „Еконт“, че посочените преводи са отказани от получателите. Видно е (разписка на л. 325 от делото), че е направен опит за експресен превод чрез „Български пощи“, но сумата е върната на ищеца поради неполучаването й от М. Ц..

От С. З. З. са изготвени нотариални покани (на л. 326 и л. 328 от делото) до Д. Ц. и М. Ц., в които е посочено, че всеки от тях е осъден да заплати в полза на С. З. З. разноски по делото (Д. Ц. – 877 лв., а М. Ц. – 1101,27 лв.). С нотариалните покани е отправено волеизявление за прихващане между тези вземания на С. З. З. и вземанията на Д. Ц. и М. Ц. за сумите от по 833,33 лв. за всеки – на основание чл. 103 ЗЗД, като е посочена дата на прихващането – 13.10.2023г. Видно от отбелязвания на гърба на двете нотариални покани същите са връчени на М. Ц. и на Д. Ц. на 28.12.2023г. – по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от съдебен връчител при нотариус Г. Г.ев в района на 2

Районен съд С. и рег. № 637 на НК.

Видно е (от 2 бр. удостоверения – на л. 331 и на гърба на л. 333 от делото), че в „Банка ДСК“ АД са открити банкови сметки от С. З. на името на Д. Ц. и М. Ц., по всяка от които е внесена сумата от 833,33 лв., като при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК са им връчени и нотариални покани, с които се уведомяват за това.

В трайната практика на ВКС (напр. Решение № 50266 от 10.01.2023г. по гр.д. № 4826/2021г. по описа на IV гр.о. на ВКС) е възприето, че прихващането е потестативно право, чрез което правният субект с едностранно волеизявление предизвика правна промяна в чужда правна сфера, предизвиквайки такава и в собствения си патримониум. Условията за прихващане са: наличие на насрещни вземания, те да са с предмет пари или еднородни заместими вещи и да са ликвидни (безспорно установени с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, както и неоспорените от длъжника); правото на прихващащият трябва да е изискуемо, а задължението му да е поне изпълняемо. Както е изяснено в ТР № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, щом не са спорни насрещните вземания, а се прави само заявление за настъпил вече ефект на погасяване чрез компенсиране, този ефект трябва да може да бъде зачетен винаги. Гореизясненото се отнася и до правото на купувача по уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да изпълни насрещното си задължение да плати цената по договора на продавача/обещател чрез прихващане със свое вземане. Задължението му е безспорно установено с влязло в сила решение по основание и размер, ликвидно е и изискуемо. Нужно е и неговото вземане да е за пари, да е ликвидно – неоспорено или безспорно установено със съдебно решение или заповед за изпълнение, както и да е изпълняемо. Разпоредбата на чл. 362, ал. 1, изр. 2, предл. 2 ГПК не сочи на друга уредба, нито създава специално правило, изключващо общото по чл.

103, ал. 1 ЗЗД. В цитираното правило законодателят прави безспорно по основание и размер, изискуемо и ликвидно, вземането на купувача от продавача по договора за платени, вместо последния, задължения към държавата, но не ограничава до тази хипотеза правото по чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Това разбиране е застъпно в трайната съдебна практика, като дори в Определение № 496 от 30.05.2018г. по гр.д. № 1260/2018г. по описа на IV гр.о. на ВКС е зачетено извършено прихващане между задължение по чл. 362, ал. 1 ГПК и задължение за разноски на насрещната страна (чрез недопускането до касационно обжалване на съдебно решение, постановено в тази насока), като е възприето разбирането, че след като вземането по прихващането е ликвидно , прихващане може да бъде извършено с отправено изявление до насрещната страна, като след получаването му действието на прихващането е обратно, т.е. настъпващо от деня, в който е могло да бъде извършено.

С влизането в сила на Решение № 318 от 10.10.2022г., постановено по настоящото дело, е настъпила изискуемост и ликвидност на вземането на С. З. срещу М. Ц. за сумата от 1101,27 лв. – съразмерна част от направените по делото разноски. С влизането в сила на Решение № 1038 от 06.10.2023г. по в.гр.д. № 972/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас е настъпила изискуемост и ликвидност на вземането на С. З. срещу Д. Ц. за сумата от 877 лв. – разноски за двете инстанции. С влизането в сила на тези решения е настъпила изискуемост и ликвидност на вземанията на всеки от М. Ц. и Д. Ц. срещу С. З. за сумата от 833,33 лв. – съответна част на неплатена цена по договора.

Следователно всички вземания са станали изискуеми и ликвидни от датата 06.10.2023г. Трайно е разбирането, че действието на прихващането с ликвидно вземане е обратно (арг. и от чл. 104, ал. 2 ЗЗД) – то настъпва не от деня, в който изявлението за прихващане е получено от насрещната страна, а от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено – Ангел Калайджиев „Облигационно право, обща част“, четвърто издание, Сиби 2007, стр. 519. В този смисъл - Решение 3

№ 1793 от 12.VIII.1963 г. по гр. д. № 1329/63 г., I г. о. Установените със съдебно решение вземания са изискуеми (арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 298, ал. 1 и чл. 404, т. 1 ГПК) и ликвидни. Освен това става въпрос за еднородни парични вземания на С. З. срещу М. Ц. и Д. Ц. от една срана и парични вземания на М. Ц. и Д. Ц. срещу С. З. – от друга страна. Следователно към 06.10.2023г. са настъпили всички изискуеми в чл. 103, ал. 1 вр. чл. 104, ал. 2 ЗЗД предпоставки за извършване на прихващането. При това положение, независимо от датата, на която е направено (респ. връчено) изявлението, при извършено прихващане следва да се счита, че същото е породило действието си от 06.10.2023г. В случая изявленията за прихващане са направени изрично от С. Захарив с 2 бр. нотариални покани, връчени надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 28.12.2023г. (от съдебен връчител при нотариус, който има право да извършва връчвания по арг. от чл. 50 от Закон за нотариусите и нотариалната дейност, а видно от отбелязвания са спазени изискванията на чл. 47 ГПК за редовно връчване). Извън това посочените доказателства са връчени и на пълномощника на Д. Ц. и М. Ц., ведно с подадената молба от С. З., в открито съдебно заседание от 28.06.2024г., като последният ги е получил и е отправил вписано в протокола изявление, че тези доказателства „не съдържат данни за изпълнение указанията на съда“. Ето защо при всички случаи изявлението за прихващане е достигнало до Д. Ц. и М. Ц. и с това (по арг. от чл. 104, ал. 2 ЗЗД и цитираните съдебна практика и правна теория) действието на прихващането е настъпило на 06.10.2023г. Видно е, че вземанията на С. З. за разноски са били в размер, по-висок от 833,33 лв. Следователно двете вземания – на С. З. и М. Ц., а така също на С. З. и Д. Ц., по арг. от чл. 104, ал. 2 ЗЗД следва да се считат за погасени до размера на по-малкото от тях – т.е. до сумата от 833,33 лв., считано от 06.10.2023г. – в дадения от съда и в двете съдебни решения двуседмичен срок от влизане на решението в сила.