Решение № 260277 от 21.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 15723/2017
- Вид
- Решение № 260277
- Подписан
- 21.01.2022
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.108, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2, изречение 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.23, т.1, т.2 , 4 и т.11 · Закон за закрила на детето
- чл.23, т.1, т.2 , 4 и т.11 · Закон за закрила на детето
- чл.23, т.1, т.2 , 4 и т.11 · Закон за закрила на детето
- чл.23, т.1, т.2 , 4 и т.11 · Закон за закрила на детето
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№ …. гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Н.Светославова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15723 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от Ц.Г.С. против „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Ищцата твърди, че на 30.09.2016 г., около 20.30 часа, на път II – 35, към км.44 + 148, настъпило
ПТП по вина на водача на л.а „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ********– Г.С.Г., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на нейния син – Т.Е.И.. Ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от трагичната загуба на детето й. Счита, че справедливият размер на обезщетение възлиза на 200 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане. Ответникът оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищцата деликвент е било противоправно и виновно; оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди; твърди, че тя не е полагала грижи за своето дете, не му е осигурявала грижи и издръжка, а го е оставила на произвола на съдбата, без надзор и без да се интересува от живота и здравето му; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която не упражнила родителски контрол и грижи за малолетния си син, който в 20.30 ч. на 30 09.2017г., след началото на учебната година, в тъмната част на денонощието, се е намирал сам с малкия си брат на пътното платно, между две населени места, в района на гр.Ловеч; ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите и от починалия, който допуснал нарушение на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, движейки се по пътното платно в тъмната част на денонощието; оспорва размера на иска; оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва, като се позовава на чл.429, ал.З от КЗ. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За да бъде уважен този иск, ищцата трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за обстоятелството, че е сред кръга от лица, които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди; 2/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ********– Г.С.Г., е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.
С молба от 02.10.2017 г. ищцата е отправила извънсъдебна претенция към ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди./л.35/.
Видно от присъда
№1/04.01.2018г. по НОХД № 530/2017г. на Окръжен съд –Ловеч подсъдимият Г.С.Г. е признат за виновен в това, че на 30.09.2016 г., около 20.40 часа, на околовръстен път II - 35, при км 44+418, движейки се в посока към гр.Троян, при управление на л.а.
„Мерцедес Ц 220", рег.№ ******, е нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2, изречение 2 от ЗДвП, въпреки задължението си като водач на МПС да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване на опасност за движението - наличие на пешеходци на пътното платно, не е спрял и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Е.И., ЕГН **********, б.ж. на с.Хлевене, Ловешка област, като подсъдимият е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.З, предл.5, вр. ал.1 б."в", вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК, вр. чл.54 от НК, го е осъдил на 3/три/години лишаване от свобода. На основание чл.58а, ал.1 от НК, вр чл.373, ал.2 от НПК е намалил размера на наказанието „лишаване от свобода“ с 1/3, като е постановил подсъдимият фактически да изтърпи наказание от 2 години „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.
От назначената по делото автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема, се установява конкретният механизъм на настъпване на катастрофата: На 30.09. 2016 г., около 20:50 ч., на път II -35 , при км 44 + 148, в посока гр. Троян се е движил лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ ******. По същото време в десния край на полагащата се лента за движение на автомобила, непосредствено до десния банкет, попътно, един до друг, са вървели пешеходците Т.И.и брат му М.И.. Лекият автомобил е достигнал с челната си част до пешеходците, при което е ударил с предната си дясна ъглова част лявата тилна част на пешеходеца Т.И.. Първоначалният контакт при удара в пешеходеца е частично под масовия център на тялото, а върху автомобила контактът е в предна броня и преден десен фар, с последващ контакт в преден десен калник и капак на двигателя. След сблъсъка тялото на пострадалия е полетяло към десния банкет и мантинела, ударило се е в горната част на мантинелата, последвало е триене, плъзгане и преобръщане на тялото върху земята.
След реализирания удар, процесният автомобил е напуснал мястото на катастрофата.
Скоростта на МПС към момента на удара е била 66, 89 км/час. Няма данни водачът да е предприел спиране, поради което вещото лице приема, че преди удара и към момента на удара скоростта е била една и съща. Дължината на опасната зона за спиране е била 59.52м. При скорост на движение от 50 км/час, която е максимално разрешената за съотвения участък от пътното платно, необходимото разстояние за спиране на автомобила е било 39.57 м. Според вещото лице, ударът на пешеходеца е бил предотвратим, посредством аварийно спиране, ако водачът бе реагирал своевременно при първата възможност да забележи пешеходците. При нормални атмосферни условия, технически изправна осветителна система и нормални зрителни възприятия, водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходеца на разстояние от около 75 м. на къси светлини и на около 110 м. на дълги светлини. От двете страни на пътя е имало затревени банкети, като десният банкет е бил с ширина от 1.10 м. Край банкетите е имало мантинели. Десният банкет е бил силно затревен и негоден за движение на пешеходци. Пострадалият се е намирал на около 1 - 1.10 м. вляво от десния край на пътното платно, което означава, че е бил забележим за водача на лекия автомобил от разстояние от 75 м. при движение на къси светлини. Процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието при суха асвалтова настилка. По делото няма данни на какви светлини се е движел процесният автомобил. Ударът е настъпил по дължина на пътното платно – на 3-4 метра преди линията на възприетия ориентир по огледния протокол, а по ширина на пътното платно – на около 1-1.10 м. вляво от десния край на пътното платно. Двете деца са се движели в десния край на пътното платно, като пострадалото дете е било отляво. Според експерта, причина за настъпване на катастрофата е несвоевременната реакция от страна на водача на лекия автомобил, както и движението на пешеходците по пътното платно. На мястото на катастрофата не е имало тротоар или алея за пешеходци. Процесното ПТП е настъпило извън населено място, където не е имало улично осветление. Вещото лице заявява, че е по-трудно да бъдат забелязани пешеходци, облечени с тъмни дрехи, но когато пешеходец попадне в осветената зона пред автомобила, водачът би го възприел като сиулет, а с приближаването към него, би следвало да го разпознае и като пешеходец. При огледа на местопроизшествието е установено, че пострадалият е бил облечен с риза на синьо-бели райета, т.е при осветяване от фаровете на автомобила, водачът би следвало да го е забелязал.
По делото са изслушани и показанията на св. Г. – водач на процесния автомобил, който описва същия механизъм на настъпване на катастрофата, но твърди, че изобщо не забелязал децата и не разбрал, че е ударил пешеходец. Твърди, че бил заслепен от насрещно движещ се автомобил.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на наказателната присъда на Окръжен съд – Ловеч, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача Г.С.Г., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на Т.Е.И./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
Спорен въпрос по делото е дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди.
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане от ***г. ищцата е майка на починалия Т.Е.И..
Ответникът поддържа становището, че макар ищцата да е майка на починалия Т.И., тя не е претърпяла неимуществени вреди, тъй като не е полагала грижи за своето дете, не му е осигурявала издръжка, а го е изоставила на произвола на съдбата, без надзор, и без да се интересува от живота и здравето му.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са ангажирани показанията на св.И., а ответникът представи писмо от Дирекция „Социално подпомагане“- Ловеч № 1101-26-00-1113/17.12.2019 г., социални доклади от 15.04.2016 г. и от 28.07.2016 г. и ангажира показанията на св.Й..
Видно от писмо от Дирекция „Социално подпомагане“- Ловеч № 1101-26-00-1113/17.12.2019 г. Т.Е.И. е подпомаган в състава на семейство с месечни помощи по чл.9 от ППЗСП от 01.05.2012г. до 30.06.2015г. и с месечни помощи за дете до навършване на средно образование за периода 01.04.2011 г.-31.05.2015 г.
От представени по делото социални доклади от 15.04.2016 г. и от 28.07.2016г.
/л.104 -107/ се установява, че Т.Е.И. е бил включен в регистър „Деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск“, като датата на първоначална регистрация е 30.03.2016 г.
При проучванията е установено, че майката е напуснала семейството през м.август 2015 г., нейният адрес е неизвестена. Детето е демонстрирало привързаност към баща си, брат си и сестра си. Бащата е останал сам да се грижи за трите си малолетни деца, не е разполагал с достатъчно средства за изръжката им и не е имал необходимия родителски капацитет, за да им осигури безопасна и сигурна семейна среда. В същото населено място не е имало роднини, които да оказват помощ на бащата. Установено е, че Т.Е.е отсъствал от училище, тъй като баща му е възлагал да се грижи за по-малката си сестра на 2 години. По този повод бащата е консултиран да не делегира своята отговорност на малолетния си син. В първия доклад от 15.04.2016 г. е посочено, че е в интерес на детето Т.Е.И. да бъдат преприети мерки за закрила по смисъла на чл.4, ал.1,т.1 и чл.23, т.1, т.2 , 4 и т.11 от Закона за закрила на детето. Направена е препоръка за консултиране на бащата за повишаване на неговите родителски умения и полагане на адекватни грижи за осигуряване на безопасна среда за отглеждане на детето и задоволяване на неговите физически, психически, емоционални и образователни потребности.
Във втория социален доклад от 28.07.2016 г. е отразено, че по отношение на Т.Е.е започнало възпитателно дело по повод на регистрирани кражби. В доклада от 28.07.2016 г., раздел „Изводи“, са описани извършените действия от Дирекция „Социално подпомагане“ – на 15.04.2016 г. е издадено направление за работа с психолог и социален работник; на
Разпечатката съдържа 30 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8638089-a228-4090-b90b-48e77e7fb3fd