Решение № 774 от 28.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, .............2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Й.Панайотова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10621 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявeни са от С.С.В. и А.Н.В. против „З.

„Е.” АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ Ищците твърдят, че на 15.07.2014 г. в гр.Кочериново настъпило ПТП по вина на водача на трактор „МТЗ 80“ с рег. № *******– В.С. С., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на сина на ищците – Н.А.В.. Ищците претърпели неимуществени вреди, изразили се в болка и страдание от неговата смърт, поради което претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 180 000 лв. за всеки от тях, представляващи част от общо дължими на всеки от тях по 280 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2014 г. до окончателното изплащане./изменение на иска в съдебно заседание от 05.12.2018г./. Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва да е настъпило застрахователно събитие по сключената застраховка “Гражданска отговорност“ – твърди, липсвали доказателства синът на ищците да е починал; поддържа становището, че поведението на сочения от ищците деликвент не било противоправно и виновно; оспорва ищците да са претърпели неимуществени вреди; прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който допуснал нарушения на чл.49, чл.100, ал.1, т.1, чл.137е, чл. 150а, ал.1 и чл.151, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като управлявал мотор, без да е навършил 16 години и без да притежава свидетелство за управление, а и за процесния мотоциклет не била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалият не се съобразил с правилата за предимство – иззлязъл от земен път, без да пропусне пътно превозно средство, движещо се по път с настилка; наред с това мотоциклетистът се движел с несъобразена скорост и без предпазна каска; родителите на мотоциклетиста също допринесли на настъпване на произшествието, тъй като не упражнили надзор върху сина си - знаели, че не е навършил необходимата възраст да управлява мотоциклет, а допуснали да го управлява; ищецът като собственик на мотоциклета знаел, че синът му няма необходимата възраст и не притежава правоспособност, както и че за мотоциклета липсва застраховка“Гражданска отговорност“, а го предоставил за управление на сина си; оспорва размера на иска и претенцията за законна лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:

За да бъдат уважени тези искове ищците трябва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че отговорността на водача на трактор „МТЗ 80“ с рег. № *******– В.С. С., е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.

Видно от присъда по НОХД №

491/2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил, НО, частично изменена по реда на инстанционен контрол, подсъдимият В.С.

С. е признат за виновен в това, че на 15.07.2014 г., около 09:30 часа, в гр. Кочериново, област Кюстендил, по ул. Юрий Гагарин“, движейки се в посока ЦГЧ, при управление на колесен трактор, марка „MTZ 80“;’с рег. № *******с прикачено ремарке рег.№ Кн 016051 – собственост на Община Кочериново, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Н.А.В. ***, движещ се с мотоциклет марка „Ямаха ДТ 125 Р“, с ДК № *******, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“ във в р. с чл.342, ал.1 пр.З от НК и във връзка с чл.36, 37 и 55, ал.1, т.1 от НК го е оосъдил на „лишаване от свобода“ за срок от една година, като го е оправдал по повдигнатото обвинение, че е нарушил правилата по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.10, ал.1, б.“д“ от ППЗДвП. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд – Кюстендил, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача В.С.

С., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на Н.А.В. /, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.

Видно от представеното по делото удостоверение занаследници от 24.07.2014г. ищците са родители на починалия Н.А.В..

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства.

От показанията на св. В./сестра на ищеца/ се установява, че родителите дълбоко страдат от загубата на сина. Непосредствено след катастрофата свидетелката посетила мястото на произшествието, където видяла брат си в безпомощно състояние – плачел и си скубел косата, казал й, че всичко е свършило. Преди катастрофата ищците и техният син били сплотено, задружно и весело семейство, помагали си един на друг. Синът им бил много добре възпитан, добър ученик, учел в „добро училище“ в Костинброд за ветеринарен лекар или санитар, свидетелката не е сигурна за профила на училището. Детето било с много добри перспективи, било послушно и отзивчиво, помагало на родителите си.

За ищците синът им бил единствената надежда в техния живот, тъй като по-голямото им дете – момиче, починало години преди това на 13 г. от левкемия. Когато дъщеря им починала, синът им бил на 9 години.

Ищците се стараели да възпитат сина си добре, грижели се за него, гледали да не му липсва нищо и целият им съзнателен живот бил насочен към това, детето им да израсне добър човек и да бъде осигурено във всичко. Преди катастрофата ищецът бил симпатичен, общителен и весел човек, заедно със съпругата си общували с други семейства, имали приятели, събирали се с роднини и близки по семейни поводи. След произшествието животът им се променил – те посещавали непрекъснато гробищния парк, където се намирали гробовете на децата им и така протичало тяхното ежедневие, което включвало и рутинните им задължения - тя като домакиня, той като човек, който се грижел за работата си. След катастрофата ищецът изглеждал като „сянка“, не общувал с никого, стоял в своята къща и отказвал да контактува дори с близките си. Ищцата преди била лъчезарен човек, сега и тя изглеждала като „сянка“, която се движи и изпълнява някакви рутинни задължения от първа необходимост. Ищците не били превъзмогнали загубата на сина си, животът им бил съсипан.

Показанията на свидетелката са последователни, житейски правдиви и непротиворечиви, поради което съдът приема за доказано по делото, че ищците са претърпели неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.

Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което предявените искове са доказани по основание.

При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищците към датата на смъртта на сина им – 41 г. за С.С.В. и 43 г. за А.Н.В.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при това във възраст, в която синът на ищците е бил на 15 години, предстояло е завършване на училище и реализирането му в живота. Отношенията между родителите и синът им са били основани на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Ищците тежко са преживели загубата на сина си, след смъртта му техният живот драматично се е променил – преди са обичали да се срещат с други хора, да общуват, сега са съсипани, техните близки ги възприемат като „сенки“, които извършват само рутинни действия от първа необходимост, животът им се е ограничил в това да посещават непрекъснато гробищния парк, където е погребан синът им и другото им дете, не желаят да общуват с никого, дори с близките си./св. В./.

При определяне на обезщетението съдът отчете обстоятелството, че мъката на родителите от смъртта на детето им ще остане до края на живота им, за тях загубата е невъзвратима и не може да бъде измерена материално.

Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2014 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на по 200 000 лв., колкото претендира всеки от ищците.

По възраженията за съпричиняване на вредите:

Ответникът поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от починалия Н.А.В., който допуснал нарушения на чл.49, чл.100, ал.1, т.1, чл.137е, чл. 150а, ал.1 и чл.151, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Наред с това поддържа възражения за съпричиняване на вредите от ищците, които не упражнили надзор върху сина си - знаели, че не е навършил необходимата възраст да управлява мотоциклет, а допуснали да го управлява. Ищецът като собственик на мотоциклета знаел, че синът му няма необходимата възраст и не притежава правоспособност, както и че за мотоциклета липсва застраховка “Гражданска отговорност“, а го предоставил за управление на пострадалия.

Възраженията са частично основателни, поради следните съображения:

Относно възраженията за съпричиняване на вредите от починалия Н.А.В.:

Съгласно чл. 49 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци. Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; Съгласно чл.137е от ЗДвП, водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. Съгласно чл.150 а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от

Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съгласно чл. 151, ал.1, т.2 от ЗДвП, минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство е шестнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категория А1. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.