Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 206 от 23.02.2022, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2721/2021
Вид
Решение № 206
Подписан
23.02.2022
Състав
КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145, ал.2, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т.2, т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал.1 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал.1 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.177, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.233 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.301 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.1, т.7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2 , т.1- 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2 , т.1- 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2 , т.1- 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2 , т.1- 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2 , т.1- 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2 , т.1- 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60, ал.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.17, ал.2 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.23 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 30, ал.1 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 38 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 55, ал.1 и ал.4 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 55, ал.4 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 56, ал. 1, т. 9 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 57, ал.3 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 59, ал.1, т.9 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • Чл. 62, ал.1 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.7, ал.1, т.4, б. "а" · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.7, ал.1, т.8 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.8, ал.2, т.3 и ал.5 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.8, ал.2, т.3 и ал.5 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • §1, т.11 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 15, ал.3 · Закон за нормативните актове
  • чл. 120, ал.2 · Конституция на Република България
  • чл. 17, ал.1 · Устройствен правилник на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“

Р Е Ш

Е Н И Е

№………… гр.

Варна, 23.02.2022 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: Кремена Данаилова при секретаря Веселка Крумова като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №2721/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба от „Девня цимент“ АД, ЕИК *** с представител С.Т., чрез адв. Ю.М. и адв. Е.Е. срещу Предписание в Констативен протокол №

ГМ-59/30.11.2021 г. издадено от комисия от трима служители в Териториална дирекция „Държавен резерв“ – гр. Варна при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВЗ“/, с което е предписано: „Девня цимент“ АД да създаде на територията на страната запаси за извънредни ситуации от 3903,029 тона гориво за дизелови двигатели, които представляват 50 на сто от определените с Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. – председателя на ДА „ДРВЗ“ 7806,058 т котелно гориво и Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г. на председателя на ДА „ДРВЗ“ за 7806,058 т гориво за дизелови двигатели, и е определен е срок за изпълнение на предписанието 30.12.2021 г.

Жалбоподателят счита, че предписанието е административен акт, защото е волеизявление на административен орган, с което се създават задължения за дружеството. При евентуално необжалване на предписанието и влизането му в сила, ще последва риск от административнонаказателнаотговорност за дружеството. Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. – председателя на ДА „ДРВЗ“ не е влязло в сила, обжалвано е, образувано е адм. дело № 1181/2021 г. на Адм. съд – Варна. С определение № 1455/11.06.2021 г. по адм. дело № 1181/2021 г. е спряно предварителното изпълнение на посоченото разпореждане. Частната жалба срещу посоченото определение не спира изпълнението по арг. на чл.233 от АПК. Издадено е Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г. на председателя на ДА „ДРВЗ“, относно което не е допуснато предварително изпълнение. По жалба на дружеството срещу разрешението е образно адм. дело № 1459/2021 г. на Адм. съд – Варна, което не е приключило. Изпълнението на разрешението е спряно на общо основание до приключване на производството по делото. Поради изложените аргументи намира, че не е налице основание посочените административни актове да се изпълняват. Съгласно ЗЗНН определянето на задължения за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации и изпълнението на тези задължения се извършват с нарочен акт - разпореждане на председателя на ДА „ДРВЗ“, издаван в хода на специално производство, която функция е различна от правомощието да се дават предписания, поради което намира, че предписанието е издадено от некомпетентен орган. Заповед № ГМ-159/30.11.2021 г., с която е назначена проверката, по която е издадено предписанието е издадена от некомпетентен орган – Директора на ТД „Държавен резерв“ – Варна. На основание чл. 4, ал.3, т.6 от Наредба № 1/28.07.2014 г., вр. чл. 4, ал.1 от посочената наредба, проверката е следвало да се възложи от председателя на ДА „ДРВЗ“ или упълномощено от него лице, като в случая липсват доказателства директора на ТД „ВЗ“ – Варна да е упълномощен. На основание чл.14, ал.1 от Наредба № 1/28.07.2014 г., проверки по реда на глава 3, раздел ІV, каквато е възложена съгласно текста на заповедта може да се възлага само от председателя на ДА „ДРВЗ“, като не е допустимо упълномощаване. Счита, че издадената Заповед № ГМ-159/30.11.2021 г. на директора на ТД „ДР“ – Варна е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Това опорочава проверката и води до нищожност на издаденото предписание. Не са налице доказателства, че лицата издали КП са служители по чл. 55, ал.4 от ЗЗНН. Не е установено, че проверката като планова е извършена в съответствие с утвърдения от председателя на ДА „ДРВЗ“ годишен план за контролна дейност. Лицата по чл. 55, ал.4 от ЗЗНН нямат нормативно уредено правомощие да определят по свое усмотрение срока за изпълнение на предписанията, поради което указания срок до 30.12.2021 г. е напълно случаен и няма основание за неговото определяне. Сочи, че е допуснато нарушение на чл.

166, ал.1 и 4 от АПК и чл.177, ал.2 от АПК, като издадения административен акт не съответства на целта на закона. Отправено е искане за обявяване нищожността, в условията на евентуалност за отмяната като незаконосъобразно на оспореното предписание. Претендира присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание чрез адв. Е. жалбата се поддържа изцяло, в допълнение уточнява, че претендираните разноски са съобразно представен списък за такива.

Ответник

– комисия от трима служители на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез главен юрисконсулт Даниела М. и главен юрисконсулт Е. И. оспорват жалбата. Констативния протокол е част от производството по издаване на съставяне на акт за административно нарушение по ЗЗНН, поради което не е административен акт. С тези съображения молят жалбата де се остави без уважение.

Административен съд – гр. Варна, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане №

Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. – председателя на ДА „ДРВЗ“, на основание чл.7, ал.1, т.8, чл.8, ал.2, т.3 и ал.5, чл.12 и чл.23 от ЗЗНН е разпредено: 1.„Определям на „Девня цимент“ АД, нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. по видове съгласно чл.2, ал. от ЗНН, както следва котелни горива 7806,058 тона“; 2. „Девня цимент“ АД да приведе нивото на запаси за извънредни ситуации н съответствие с т.1, като създаде и вложи до 01.07.2021 г. количествата нефтопродукти при спазване на чл. 30, ал.1 от ЗЗНН.

С Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г. издадено от председателя на ДА „ДРВЗ“ е наредено: „Разрешавам на Девня цимент“ АД да съхранява определеното му с

Разпореждане на заместник – председателя на ДА ДРВВЗ № Р-12-60/28.04.2021 г. ниво на запаси за извънредни ситуации от котелни горива в размер на 7806,058 тона под формата на гориво за дизелови двигатели в размер на 7806,058 тона.

Със Заповед № ГМ-59/30.11.2021 г. на основание чл. 55, ал.1 и ал.4 от ЗЗНН и чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/28.07.2014 г., вр. чл. 17, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от Устройствен правилник на ДА „ДРВЗ“ издадена от директор на ТД

„ДР“ – Варна е наредено да се извърши проверка на изпълнение на задълженията на „Девня цимент“ АД, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 17, ал.1 и ал.3, т.1 и 2 от ЗЗНН и глава Трета, раздел ІІІ и ІV от Наредба № 1/28.07.2014 г.

Съставен е Констативен протокол № ГМ-59/30.11.2021 г. от трима служители на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВЗ“/, с който е дадено предписание:

„Девня цимент“ АД да създаде на територията на страната запаси за извънредни ситуации от 3903,029 тона гориво за дизелови двигатели, които представляват 50 на сто от определените с Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. – председателя на ДА „ДРВЗ“ 7806,058 т котелно гориво и Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г. на председателя на ДА „ДРВЗ“ за 7806,058 т гориво за дизелови двигатели. Определен е срок за изпълнение на предписанието 30.12.2021 г.

С оглед установеното съдът прави следните изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

На основание чл. 59, ал.1, т.9 от ЗЗНН - При изпълнението на контролните си функции на територията на страната служителите по чл. 55, ал. 4 имат право да издават задължителни предписания и да следят за изпълнението им.

Чл. 58, ал.1 от

ЗЗНН - За резултатите от проверките се изготвя констативен протокол. Когато констатациите съдържат данни за извършено нарушение по този закон, служител, определен по реда на чл.

55, ал. 4, съставя акт за установяване на административно нарушение.

Чл.

58, ал.4 от ЗЗНН - Събраните в хода на проверката доказателства са неразделна част от акта за установяване на нарушението. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от акта за установяване на нарушение, предназначен за Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", съответно за Агенция "Митници", а копията от тях се прилагат към екземпляра, предназначен за проверяваното лице.

Чл.

58, ал.7 от ЗЗНН - След връщането на акта председателят или заместник-председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", съответно директорът на Агенция "Митници" или оправомощено от него лице издава наказателно постановление, което влиза в сила от деня на издаването му и се връчва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 62, ал.1 от ЗЗНН - На лице, което не изпълни задължението по чл.

17, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер на 500 лв. на тон върху количествата несъздадени запаси.

Чл. 27, ал.1 от Наредба №1/28.07.2021 г. за проверките, извършвани от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти - На проверки по този раздел подлежат физически лица, които по силата на закон или на изрично упълномощаване представляват задължено лице или съхранител, с регистрирани складове по чл. 38 ЗЗНН и при предходни проверки са им били издадени задължителни предписания по чл. 56, ал. 1, т. 9 ЗЗНН, ал.4 - Проверките се извършват по документи и/или на място съобразно съдържанието на задължителното предписание.

Чл.

45, ал. 4, от Наредба №1/28.07.2021 г.

- При установяване на нарушения, неточности, пропуски или несъответствия в изпълнението на задълженията на проверяваното лице се издават задължителни предписания за отстраняването им, които:1. са подробно и точно формулирани; 2. съдържат точно определени срокове за изпълнението им съобразно разпоредбите на ЗЗНН, а при липсата на приложими разпоредби – съобразно естеството на предписанията; 3. определят отговорници за изпълнението им; 4. съдържат указание към проверяваното лице за писмено уведомяване за изпълнението на предписанието

Посочената нормативна уредба установява, че извършването на проверка и съставяне на КП в някой случаи приключва с издаване на НП, а в други с издаване на задължително предписание, за което се следи изпълнено ли е. Този извод следва от нормата на чл. 57, ал.3 от ЗЗНН, която сочи, че събраните доказателства са неразделна част от акта за установяване на нарушението. Издадено задължително предписание не е част от събраните доказателства, поради което не следва да се приема, че е задължителна предпоставка за издаване на АУАН и НП, тоест не е част от производството по издаване на НП, поради което доводът на ответника, че оспореното предписание е част от производството по издаване на наказателно постановление и не подлежи на обжалване е неоснователен.

Задължителното предписание в настоящия случая е издадено при извършване на проверка по чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/28.07.2014 г. за изпълнение на задълженията по чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН. Нормата на чл. 45, ал. 4, от Наредба №1/28.07.2014 г. изрично предвижда, че при установяване на нарушения, неточности, пропуски или несъответствия в изпълнението на задълженията на проверяваното лице се издават задължителни предписания за отстраняването им. Задължителното предписание вменява задължение за адресата към който е насочено, т.е. задължение за определено действие, което е различно от административнонаказателната отговорност, която се изразява в заплащане на имуществена санкция или глоба.

Съответно не съществува пречка да се издаде задължително предписание и НП, при наличие на предпоставки за това, но предписанието като настоящото е самостоятелен административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, който създава задължение за жалбоподателя и е годен за оспорване. Действително в ЗЗНН и Наредба № 1/28.07.2014 г. не е предвидено изрично, че предписанието подлежи на обжалване. Съобразно чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБългария - Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. С издаденото предписание се създава задължение за жалбоподателя, поради което за същия е налице правен интерес от оспорването му.