Акт от 10.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-98 Година 2019, 10 април гр.Бургас

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав

На девети март година две хиляди и двадесета, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 525 описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ *********, против решение № 270 от 06.12.2019 г. по гр.д.643/2019 г. по описа на Поморийски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Г.М. М от гр.***, сумата от 1797,40 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 264,26 часа за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв в дневен с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 27.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 350 лв – съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, по сметката на PC гр. Поморие сумите от 200 лв за изготвената експертиза и 71,90 лв - дължима държавна такса.

Твърди се, че обжалваното решение на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд, труд по време на официални празници и време „на разположение“, е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че в двете наредби липсва текст, който урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент за разлика от действалата преди тях Наредба № 8121з-8121з-407/19.08.2014 г., която е предвиждала приложение на въпросния коефициент. Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Твърди се, че заявеният в исковата молба коефициент от 1,143, се получава при приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е неприложимо в настоящия случай. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не се сочат нови доказателства.

Въззиваемият Г.М.М. не представя писмен отговор на въззивната жалба в законовия срок. В съдебно заседание процесуалният му представител адв. Желева изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Също няма искания за допускане на нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемия Г.М. срещу въззивната Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, за осъждане на ответника да заплати на ищцата (след прието от съда изменение на иска), сумата от 1797,40 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Твърди се, че в процесния период ищецът е работил при ответника като Младши полицейски инспектор със статут на държавен служител при РУ на МВР – Поморие, като процесните часове извънреден труд, за които се претендира заплащане на възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Ответникът е оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата молба са изложени съображения, че положеният от ищцата труд е надлежно начислен в съответните протоколи и й е заплатен съобразно специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от

28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.

С обжалваното решение БРС е осъдил ответната ОД на МВР-Бургас, да заплати на ищеца сумата от 1797,40 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 264,26 часа за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв в дневен с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 27.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 350 лв – съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати на основание чл.78, ал.

6 от ГПК, по сметката на PC гр. Бургас сумите от 200 лв за изготвената експертиза и 71,90 лв - дължима държавна такса. Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че ищецът е служител на МВР като през исковия период е заемал длъжността Младши полицейски инспектор в РУ на МВР – Поморие. Установява се от събраните доказателства, че за периода м.юли 2016 г. – м.юли 2019 г. включително, ищецът е положил общо 231 смени нощен труд от по 12 часа.

Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, за периода 01.07.2016 г. – 31.07.2019 г. ищецът реално е положил 1848 часа нощен труд, за което въззивникът му е начислил и изплатил общо 478 лв. – по 0,25 лв на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Установява се още, че положеният от въззиваемия нощен труд – общо 1848 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на 2112,26 часа, като разликата от 264,26 часа между преизчисления и отчетения труд не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена въззиваемия, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 1797,40 лв.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР).

Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период

(чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 от ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).

Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. са действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №

Разпечатката съдържа 30 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a862a75a-724b-4b52-a40f-fad4da7cd9f8