Решение № 337 от 04.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002104644 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба на Е. Д. А., действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. Б. от АК – Р., срещу въззивно решение № 166 от 03.07.2025 г., постановено по в. гр. дело № 246/2025 година по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 120 от 18.03.2025 г., постановено по гр. дело № 836/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу Прокуратурата на Република България иск за сумата над 4 000 лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В касационната жалба се подържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, в противоречие с принципа за справедливост и събрания по делото доказателствен материал. Излагат се съображения, че размерът на обезщетението, което е присъдено, не е съобразен със стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта и времето, през което се е провело незаконосъобразното 1 производство; че въззивният съд не е отчел общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, както и че обвинението е в сферата на професионалната му реализация.

Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение в съответната му част и за уважаване на претенцията му в пълния предявен размер. В проведеното съдебно заседание поддържа касационната си жалба чрез писмено становище.

Ответната по касационната жалба страна – Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на касационната жалба. В съдебно заседание чрез прокурор А. касационната жалба се оспорва.

С определение № 1026 от 04.03.2026 година по настоящото гр. дело № 4644/2025 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:

По поставения въпрос е налице задължителна и казуална практика на ВКС и ВС: ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 397/05.04.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г.о., решение № 834/19.06.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г.о., решение № 156/21.06.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г.о.; решение № 319/17.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2829/2015, IV г.о.; решение № 36/31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., III г.о. и др.

В нея е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства, имащи значение за причинените от незаконното обвинение вреди - болки и страдания, преценени с оглед обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Съгласно трайно установената задължителна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца.

Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на 2 наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.

В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.

Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че производството пред ОС - Русе е образувано по предявени от Е. Д. А. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание в чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 148/2021 г. по описа на РС - Павликени, поради незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, което е прекратено, ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск.

Въззивният съд е констатирал, че досъдебното производство е било образувано на 26.08.2019 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител/и за това, че на 26.08.2019 г. в землището на [населено място], обл. Велико Търново, принудил Я. А. Я. и А. Я. А. да претърпят нещо противно на волята им – били вързани с белезници и заставени да лежат на земята, като употребил за това сила - хващане, връзване, нанасяне на удари по 3 телата с палки и ритници, нож, бокс, бухалки, прострелване с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност - престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл.

20, ал. 2 НК; че впоследствие за посоченото тежко умишлено престъпление Е.

Д. А. е привлечен в качеството му на обвиняем на 27.05.2020 г.; че по внесен от Прокуратурата на РБългария обвинителен акт е образувано НОХД № 148/2021 г. по описа на РС - Павликени, по което с присъда № 16/14.07.2022 г. ищецът е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 143, ал.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдът е отбелязал, че по протест на ПРБ е образуваното ВНОХД № 403/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, по което дело с решение № 141/19.12.2022 г. оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд; че е образувано НОХД № 364/2022 г. по описа на РС -Павликени, по което с определение № 46/28.02.2023 г. съдът е прекратил производството по делото и го върнал на РП - Велико Търново, ТО – П., което определение е потвърдено по ВЧНД № 212/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново; че в хода на извършеното допълнително разследване на 30.05.2023 г. ищецът отново е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, но с постановление от 15.09.2023 г. РП - Велико Търново е прекратила производството на основание чл. 243, ал.1, т. 2 НПК – основание, което е променено на чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК с влязло в сила на 05.01.2024 г. определение № 203/07.12.2023 г. на РС Павликени по ЧНД № 221/2023 г.

Съдебният състав е намерил, че е установена и доказана причинноследствената връзка между незаконосъобразното обвинение и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Посочил е, че ищецът не е бил осъждан; няма представени доказателства за процесния период спрямо него да се е водило друго наказателно производство; наложената му мярка за неотклонение „подписка“.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с образуваното наказателно досъдебно производство, както и за техния интензитет, съдът е анализирал показанията на майката на ищеца.

Съдът е приел за установено, че медийните публикации са направили А. разпознаваем в [населено място] и в района, като с оглед нивото на обществено правосъзнание, по отношение на него се е създало впечатление, че действително е извършил престъплението, за които е обвинен, но същевременно е отчел, че по делото не са ангажирани доказателства за нанесени от публикациите в пресата на значителни имиджови вреди в бизнес средите, както и за прекратени професионални контакти с колеги и клиенти.

Съдът е достигнал до извода, че в резултат на образуваното производство и воденото разследване, ищецът е претърпял обичайните, характерни за всяка личност, подложена на незаконно наказателно преследване неимуществени 4 вреди, изразяващи се в негативни изживявания: притеснил се е относно бъдещето си, изпитвал е тревожност и срам, била е ограничена възможността да упражнява професията си на охранител; от друга страна, по делото няма ангажирани доказателства, за твърдените негативни преживявания в интензитет довел до сериозно влошаване на здравословното му състояние и дълбока промяна на начина му на живот, съсипване на граденото му с години реноме, дистанциране от него на приятелите и колегите му, сериозни здравословни проблеми, психично - емоционално разстройство, усложнение в семейната му среда; наложената му мярка за неотклонение не е променила значително режима на живот на А. и с нея не е било ограничено правото му на придвижване и за реализиране на лични и бизнес планове; воденото в продължение на три години и седем месеца срещу ищеца наказателно производство в досъдебната и съдебна фаза е приключило в разумен срок като се отчита фактическата и правна сложност на делото, а именно установяване съставомерността на деяния по отношение на четири обвиняеми и двама потърпевши; до осъдителна присъда по отношение на ищеца не се е стигнало като още на първа инстанция А. е бил оправдан.

Съдът, позовавайки се на Постановление № 4/1968 на Пленума на ВС при определяне размера на справедливата обезвреда на претърпените от ищеца вреди, е съобразил и преценил общата икономическа среда и стандарта на живот в страната към периода на увреждането /м. 01.2024 г./, а именно: по данни на НСИ тримесечният общ доход средно на лице от домакинството през 2023 г. е 2 711.50 лева, а минималната работна заплата за страната към м.

Разпечатката съдържа 36 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a862a59e-0728-420d-976f-661ba81bd043