Решение № 1759 от 24.07.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1759

Перник, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267160700438 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на В. Б. Б., от [населено място] чрез адв. Т. Л., от АК-С.**против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1707565 от 26.05.2026 година, издадена от Д. П. Я., командир на отделение в РУ-Р. при ОД на МВР-П.**, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“/ от ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“.

В жалбата се иска заповедта за прилагане на ПАМ да се отмени като незаконосъобразна. Счита, че е нарушен принципа за съразмерност тъй като е наложена за максимален срок и е нарушен материалния закон, защото резултата от техническото средство е негоден. Иска заповедта да се отмени и да се присъдят сторените разноски.

В съдебно заседание проведено на 15.07.2026 година жалбоподателят се представлява от адв. Т. Л., от АК-София. Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи, като се отмени оспорената заповед и се присъдят сторените по делото разноски. В указания срок не депозира писмени бележки.

Ответникът – Д. Я., на длъжност - командир на отделение при РУ-Р. при ОД на МВР-П.**, редовно призован за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за перкомерност на претендираните за присъждане на ответната страна разноски при уважаване на жалбата.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

На 26.05.2026 година В. Б. Б. управлава в [населено място] собственото си МПС – лек автомобил [Марка] , с рег. № [рег. номер]. На кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място] е спрян за проверка от полицейски служители. При проверката водачът е тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер, с фабричен номер ARPM-0416. Пробата е с положителен резултат за концентрация на алкохол - 1,54 промила в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 106540 и 8 броя стикери с номер [рег. номер]. Това е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН, серия GА, № 3817466 от 26.05.2026 година. С акта са иззети свидетелството за управление на МПС № *********, свидетелството за регистрация № ********* и два броя регистрационни табели с № [рег. номер]. АУАН е предявен на нарушителя и същият го е подписал без възражения.

На 26.05.2026 година е издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1707565 от 26.05.2026 година от Д. П. Я., командир на отделение в РУ-Р. при ОД на МВР-П.**, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“. Посочено е, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 26.05.2026 година.

От Справка в централна база КАТ е видно, че процесното пътно превозно средство е собственост на жалбоподателя.

По делото е представена и приета Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025г. на директора на ОД на МВР-П.*, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР, с което е заповядано да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–П.** съответни длъжностни лица между които в т. 8 са командирите на отделения в сектор ООР към отдел ОП при ОД на МВР-П.**.

От служебна бележка изх. УРИ № 313р-11964 от 19.06.2026 година е видно, че към дата на издаване на заповедта, издателят на процесната заповед заема длъжност-командир на отделение в „Охранителна полиция“ при РУ-Р. при ОД на МВР - П.*.

От справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР относно правоспособността на водачи на МПС и наложени им наказания за извършени от тях нарушения, приложени принудителни административни мерки и съставени актове за установени административни нарушения се установява, че жалбоподателят притежава СУ на МПС № *********, валидно до 06.06.2028 година, като същото е било отнето с АУАН Серия GA № 3817466 от 26.05.2026 година.

От протокол рег. № 3286р-10639-3 от 23.02.2026 година е видно, че на „Дрегер“ с фабр. № ARPM-0416 на 10.02.2026 година е извършена периодична проверка и същият е годно средство за измерване.

От представен резултат от 26.05.2026 година от ARPM-0416 е видно, че в 21.54 е направена проба № 4379 с резултат от 1,54 промила.

От докладна записка изготвена от настоящия ответник е видно, че лицето В. Б. е придружен до ФСМП-Р. за даване на кръвна проба. В докладната е посочено, че в присъствие на двамата полицейски служители и на дежурния лекар, В. Б. е отказал да даде кръв за изследване.

От протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества е видно, че на 26.05.2026 година в 22.55 мин. се е явило лицето В. Б. Б. при д-р С. М. във ФСМП-Р.. В документа е посочено, че кръвна проба за изследване на алкохол не е взета поради направен отказ от лицето.

По случая е образувано наказателно производство - бързо производство № 106/2026 година по описа на РУ-Р., пр. пр. № 2074/2026 г. по описа на ТО-Р. при РП-Перник. Във връзка с това по делото са представени протоколи за разпит на свидетели – Д. Я., издател на процесната заповед и актосъставител и А. Я., свидетел по АУАН и протокол за разпит на обвиняем.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи съдържащи се в административната преписка, както и тези събрани в хода на съдебното производство всичките приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Доводите за това са следните:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025г. на директора на ОД на МВР-Перник. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 8 е оправомощен издателя на заповедта да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. По делото не е спорно, че издателят на заповедта към дата 26.05.2026г. заема длъжност попадаща в тази точка. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената в настоящото производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Същата е мотивирана, а също така препраща и се позовава на съставения акт за установено административно нарушение. С оглед на това не се констатира порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й.

Не са допуснати и нарушения на административно производствените правила, които да водят до отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 от АПК. Тук е мястото отново да се подчертае, че законосъобразността на съставянето на АУАН, респ. на проведената административно-наказателна, респ. наказателна процедура не е предмет на настоящото производство. Релевантните към прилагането на мярката обстоятелства са били изяснени в хода на административното производство при спазване на проявлението на принципа на истинност – чл. 7 от АПК.

Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел

С нормата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата.

За да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол, установено след изследване с техническо средство Алко тест Дрегер с фабр. № ARPM-0416 въз основа на което е съставен АУАН. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, пада върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв акт е съставен на настоящия жалбоподател, като същият му е надлежно предявен и връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съдът констатира, противно на доводите на жалбоподателя, че процедурата по установяване на нарушението е спазена. Жалбоподателят е тестван с техническо средство, чийто резултат е отчел положителна проба за алкохол. Съдът намира, че техническото средство, с което е изпробван жалбоподателя е годно да извърши измерване и е преминало успешно проверка на 10.02.2026 година и е със срок на валидност за шест месеца. Пробата направена с дрегера с фабр. № ARPM-0416 е в срока на валидност на техническото средство. Видно от представената справка, конкретното техническо средство е било годно да отчете съдържанието на концентрация на алкохол на датата, на която е тестван жалбоподателя. При наличието на документ, свидетелстващ, че техническото средство е годно да измерва алкохол, съдът не възприема аргументите на жалбоподателя за необходимост от калибровъчен протокол доколкото без калибриране техническото средство не може да се премине проверка. Поради това оплакванията на настоящият жалбоподател, че отчетеният резултат с техническо средство е недостоверен са напълно неоснователни. Твърденията за невръчен талон за медицинско изследване са несподеляеми. Видно от отразеното в талона същият е връчен на жалбоподателя с полагане на саморъчен подпис върху него.