Решение № 928 от 03.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300500306 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 240 и чл. 138 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК – 175074752, чрез юрк. Г. П., против Решение № 3643/04.11.2022г., постановено по гр.д.№ 8523/2021г. на Районен съд - Пловдив, XII гр.с., с което е отхвърлен изцяло иска на дружеството да се установи спрямо Ц. Д. Й., ЕГН **********, от Пловдив, ул. ***, че дължи на ищеца плащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № ********** от дата 30.12.2013 г. в размер на 3 883,57 лв. – главница и 6 640,94 лв. - договорно възнаграждение, за които е издадена Заповед за плащане № 1429/10.02.2021г. по ч. гр. дело №2372/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.с.

Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

1

Въззиваемата страна Ц. Д. Й., ЕГН- **********, не депозира писмен отговор по делото.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „Профи Кредит България“ ЕООД против Ц. Д. Й. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която посочва, че на 30.12.2013 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между дружеството, като кредитор, С. Д. Д., като длъжник и Ц. Д. Й., като солидарен длъжник, от друга страна. На основание Общите условия, към процесния договор във връзка с чл. 121 - 127 от ЗЗД Ц. Д. Й., в качеството си съдлъжник по договора за потребителски кредит, се е задължила да отговаря за задължението на С. Д. Д. при условията, посочени в договора.

Дружеството е превело на 30.12.2013г. парична сума в общ размер на 4 100 лв. по посочената от длъжника С. Д. Д. банкова сметка, съгласно приложеното с исковата молба преводно нареждане (документ за кредитен превод № *** с референция: *** от 30.12.2013 г.).

Параметрите на сключения Договор за потребителски кредит са съответно общо задължение по договора в размер на 13 284 лв., включващо:

Сума за изплащане на заема: 4 100 лв.; Срок на заема 48 месеца; Размер на вноска 276,75 лв.; Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца; ГПР 110,70 %;

Годишен лихвен процент: 76,89; Лихвен процент на ден: 0,21.

Договорът е подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора,

От своя страна, длъжникът е поел задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на 276,75 лв., с падежна дата - всяко 15-то число на месеца.

На 27.03.2014г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, от една страна, в качеството си на кредитор, и С. Д. Д., като длъжник и Ц. Д. Й., като солидарен длъжник, от друга страна, е сключен Анекс № 1 към Договор за 2 потребителски кредит № ********** за отлагане на вноски. В Анекс № 1 е уговорено, че вноски № 2,3,4, ще бъдат отложени и същите, ще бъдат заплатени в края на погасителния план, като за целта е изготвен нов погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 1.

На 09.12.2014 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, от една страна, в качеството си на кредитор, и С. Д. Д., като длъжник и Ц. Д. Й., като солидарен длъжник от друга страна е сключен Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № **********, за предоговаряне параметрите на кредита. В Анекс № 1 е уговорено, че задължението в размер на 5 174,30 лв. по сключения ДПК ще се заплаща при параметри, съответно сума за изплащане на заема: 5174,30 лв.; Срок на заема: 30 месеца; Размер на вноска:

197 лв.; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца; ГПР 11,09 %; Годишен лихвен процент: 10,57 %; Лихвен процент на ден: 0.03 %, като за целта е изготвен нов погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 1.

След направени 9 пълни погасителни вноски и една частична, длъжниците прекратили обслужването на кредита и изпаднали в забава, като с изтичането на крайния срок на договора (15.04.2017 год.) настъпила пълна изискуемост на задълженията.

Останали неплатени общо 10 524,51 лв., от които главница – 3 883,57 лв. и договорно възнаграждение в размер на 6 640, 94 лв.

На дружеството станал известен факта, че длъжникът по договора С.

Д. Д. е поч. на *** г.

Съгласно Удостоверение, изд. на 20.08.2015г. от Община – Пловдив, тя била наследена от съпруг и три деца. За останалите неплатени суми ищцовото дружество се снабдило със заповед за плащане, издадена по ч. гр. дело №2372/2021 год. на ПРС, по която като длъжници били посочени децата на Д. - Д. Й., А. Д. и А. Д., както и солидарния длъжник Ц. Й..

Длъжниците А. Д., А. Д. и Ц. Й. възразили в срока по чл. 414 от ГПК; връчването на заповедта за плащане на длъжника Д. Й. било извършено по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Исковата молба по чл.422 от ГПК първоначално била предявена от дружеството против Ц. Д. Й., А. Г. Д. и А. Г. Д.. Впоследствие, след като станало ясно, че А. Г. Д. и А. Г. Д. били приложили още към възражението по 3 чл.414 от ГПК удостоверение за отказ от наследство, на осн. чл.232 от ГПК с влязло в сила Определение № 4602/13.06.2022г. производството по делото по отношение на тях двамата било прекратено.

От ответника Ц. Д. Й. не е депозиран Писмен отговор по чл.131 от ГПК. За първото съдебно заседание на 18.10.2022г. е депозирала писмено Становище /на л.91/, с което е оспорила изцяло предявените искове. Посочва, че след смъртта на сестра си С. Д. Д. няма представа къде и кой съхранява доказателства за погасяването на задължението.

Районният съд, за да отхвърли изцяло предявените искове, излага основни съображения, че по сключването на договора за кредит не се спори.

Копие от него е представено на л. 6 от делото и се установява, че С. Д. е получила от ищеца заем в размер от 4 100 лв., който се е задължила да върне ведно с лихва – възнаграждение на кредитора от 76,89 % годишно и годишен процент на разходите от 110,70 %, или общо 13 284 лв. за периода на договора / 4 години/48 месеца , по 276,75 лева месечно/.

Няма спор, че Й. се е задължила да отговаря за връщането на сумите по кредита солидарно с Д..

За ответника е възникнало задължение да върне полученото от кредитополучателя.

Клаузата, с която е договорен размер на кредиторово възнаграждение от 76,89 % годишно противоречи на добрите нрави. Към датата на сключване на договора за кредит, все още в ЗПК липсва ограничително регулиране на разходите по кредита и така определен, размера на възнаграждението надхвърля почти осем пъти размера на законната лихва за същия период.

Наложен е извод, че лихвата определено е договорена във вреда на кредитополучателя и с единствената цел да се обогати кредитора. Съдебната практика последователно е приемала, че противоречи на добрите нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /Решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др. /, а в случая завишението е драстично, като кредиторовата печалба надхвърля почти два пъти размера на главницата.

Районният съд е приел, че клаузата за размера на договорната лихва е нищожна, пордаи което искат за нея подлежи на отхвърляне.

4

На следващо място, по силата на т. 3.4 от Общите условия между страните, кредитодателят е длъжен да плати само по сметка на клиента; като клиент по договора е посочена Д., Й. е посочена като „солидарен длъжник“.

Районният съд посочва, че няма данни клиентът да е посочил банкова сметка на Й. за плащане на заемната сума, по смисъла на чл. 3.4 от ОУ, и затова е приел, че сумата от 4 100 лв. е получена от С. Д.. Затова, Ц. Й. не е получател на заемната сума, съответно няма качеството на кредитополучател по договора за кредит. Доколкото тя писмено се е задължила да отговаря за връщането на чужд дълг, същата е поръчител по смисъла на чл. 138 от ЗЗД и спрямо нея е приложим срока по чл. 147 от Закона за задълженията и договорите. Срокът на договора за кредит изтича на дата 15.04.2018г., датата на падеж на последната погасителна вноска, като се има предвид, че вземанията на кредитора не са обявявани за предсрочно изискуеми от длъжниците. Шестмесечният срок по чл.147 от ЗЗД започва да тече на 16.04.2018г. Исковата молба, с която кредитора е предявил иск против длъжника е подадена в съда на дата 09.02.2021г. и към тази дата срокът по чл.

147 от ЗЗД е изтекъл спрямо ответника. Задължението на поръчителя е отпаднало и само заради това, затова исковете против него подлежат на отхвърляне в цялост.

С въззивната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД са направени възражения, че са противоречащи на материалния закон, изводите на съда, че Ц. Д. Й. има качеството на поръчител по процесния договор за потребителски кредит и че клаузата за договорна лихва била нищожна.

Поддържа, че Ц. Д. Й. дължи сумата 3 883,57 лв. – главница по договора и че се е задължила да отговаря солидарно със С. Д. Д., за всички задължения, които произхождат от посочения договор до окончателното им погасяване към кредитора. Договорът е сключен при Общи условия /понататък наричани за краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част от договора. Тъй като в случая законът не предвижда солидарна отговорност на длъжниците по договора за кредит, солидарността може да се създаде по волята на страните, сключили правната сделка, което следва да бъде установено от съдържанието на договора. Достатъчно е смисълът на поетите задължения да води до извода, че няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки от тях заедно или 5 поотделно. Ответникът, наред с кредитополучателя, е приел да отговаря за една и съща престация към кредитора, който може да поиска изпълнение от всеки един от тях. В клаузите на Общите условия към процесния договор са посочени конкретните задължения на солидарния длъжник към кредитодателя, като изрично е предвидено, че първият следва да отговаря за погасяване на задължението на кредитополучателя. Упоменати са не само задълженията на кредитополучателя, но и тези на съдлъжника, което налага извод, че ответникът е поел задължение при сключването на договора - да отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД. Съдържанието на поетите от него задължения по договора, налага извода, че в случая той се е задължил солидарно, наред с кредитополучателя, да отговарят за една и съща престация към кредитора, който може да я поиска от всеки един от тях. Не е налице твърдяната хипотеза на чл. 138 и чл. 141 от ЗЗД, тъй като за разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорената солидарна задълженост всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер. Обстоятелството, че Ц. Д. Й. притежава качеството съдлъжник, а не поръчител се е установило от подписания от тях ДПК при ОУ, в които е уговорено, че тя е поела солидарна отговорност като „солидарен длъжник".

Поръчителството е договор, различен от юридическия факт, пораждащ главното задължение, докато солидарността по принцип възниква от един и същ юридически факт. Отговорността на поръчителя е акцесорна, тъй като отговаря за чужд дълг и е обусловена от неговия обем, докато отговорността на солидарния длъжник е самостоятелна. Поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението на главния дълг, докато солидарния длъжник само за собственото си виновно поведение. За да бъде поето солидарно, акцесорно задължение по договор за поръчителство, то трябва от съдържанието на постигнатото съгласие между страните категорично да се изведе волята за поръчителстване. Задължението на поръчителя също се предпоставя от съществуването на главното задължение, но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг, респ. солидарният длъжник по чл. 121 от ЗЗД дължи на същото правно основание, по силата на което дължи 6 и първоначалният длъжник и солидарно с него. От клаузата, уговорена в Общите условия към ДПК, се е установило, че ответникът е солидарен длъжник наред с кредитополучателя, като задължение им произтича от това процесния договор за кредит, а не от акцесорно правоотношение, учредено от договор за поръчителство.