Определение № 24349 от 11.11.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24349 гр. София, 11.11.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100511374 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 316669/13.10.2026 г. по описа на Софийски районен съд, преписката по която е с вх. № 143211/30.10.2026 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, срещу Определение № 36323/06.10.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 27230/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 70-ти състав, с което е отхвърлено изцяло заявление с вх. № 144254/28.09.2026 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.Д.С. за вземания, произтичащи от Договор за паричен заем „Кредирект“ № 538300/21.06.2021 г.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят поддържа, че районният съд неправилно е обусловил издаването на заповед за изпълнение от представянето на доказателства за получено от длъжника уведомление за извършената цесия. Сочи се, че уведомяването по чл.

99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не е предпоставка за действителност на договора за прехвърляне на вземане, нито представлява изискване за редовност на заявлението по чл. 410 ГПК. Излагат се съображения, че основанията за отказ по чл. 411, ал. 2 ГПК са изчерпателно уредени, като в заповедното производство съдът не извършва пълно доказване на материалното право.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените в частната жалба доводи и представените по делото документи, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл.

275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по заявление с вх. № 1

144254/28.09.2026 г., подадено от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.Д.С. за следните суми: 306,78 евро - главница; 125,69 евро - мораторна лихва за периода от 22.09.2021 г. до 16.09.2026 г.;

126,54 евро -неустойка; 56,97 евро -такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Като основание за възникване на вземанията заявителят сочи Договор за паричен заем „Кредирект“ № 538300/21.06.2021 г., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД. Твърди, че е придобил вземанията по силата на договор за цесия от 05.04.2023 г. За да постанови обжалвания акт, районният съд е приел, че не е установено надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, доколкото представеният документ не удостоверява получаването на уведомлението, а електронният адрес, на който се твърди, че същото е изпратено, не съответства на посочения в договора за кредит. Въз основа на тези съображения е направен извод, че заявителят не се легитимира като кредитор на претендираните вземания. Настоящият съдебен състав споделя крайните изводи на първоинстанционния съд и препраща към изложените от него мотиви, като в допълнение съобразява следното:

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, а по силата на ал. 4 на същата разпоредба прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня на съобщаването му. Уведомяването не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не обуславя действителността му, но има съществено значение за противопоставимостта на извършеното прехвърляне спрямо длъжника. В тази насока следва да се съобразят и разясненията, дадени в т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, следва да бъдат представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето няма действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Макар посоченото разрешение да е дадено във връзка с предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, съображенията относно действието на цесията спрямо длъжника са относими и при преценката на заявеното частно правоприемство в настоящото производство. В конкретния случай заявителят твърди, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на 10.04.2023 г. посредством електронно съобщение, изпратено на адрес ************. От представения договор за кредит обаче се установява, че посоченият от длъжника електронен адрес е различен, а именно **************.

Представеният документ не удостоверява получаването на уведомлението от длъжника, нито установява, че същото е достигнало до него по друг начин. При тези обстоятелства не може да се приеме, че е налице надлежно съобщаване на цесията на длъжника, поради което не е установено прехвърлянето да е породило действие спрямо него към момента на подаване на заявлението. Действително в производството по чл. 410 ГПК не се изисква пълно доказване на материалното право. Това обаче не изключва необходимостта от преценка дали изложените от заявителя обстоятелства обосновават претендираното право на принудително изпълнение, включително с оглед твърдяното частно правоприемство и действието му спрямо длъжника. В случая заявителят основава качеството си на кредитор на договор за цесия, за който не е установено да е надлежно съобщен на длъжника. Поради това настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд, че не са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение в полза на заявителя. Доводите в частната жалба не обосновават различен извод, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 36323/06.10.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 27230/2026 г. по описа на Софийски районен съд,70-ти състав, с което е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК вх. № 144254/28.09.2026г. /на Централизираната Регистратура/ от „АПС Бета България” ЕООД с ЕИК 203374133, за издаване на Заповед за изпълнение срещу Н.Д.С., ЕГН ********** ,за парично вземане в размери: главница 306.78 евро, 125.69 евро мораторна лихва за периода от 22.09.2021г. до 16.09.2026г., 126.54 неустойка, и такса 56,97 евро, както и законна лихва върху главницата считано от подаването на заявлението до окончателното й изплащане.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3