Определение № 958 от 12.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 958 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500654 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Ти Би Ай банк"ЕАД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1471/16.02.2024г. по ч.гр.д. № 936/2024г. по описа на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк"ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над присъдената главница от 582,11 лева до пълния претендиран размер от 614,23 лева, за обезщетението за забавено плащане в размер от 42,25 лева за периода 25.08.2023г.04.01.2024г. и за съответна част от съдебните разноски.

В жалбата жалба се твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на сумата, явяваща се разлика между 614,23 лева и 582,11 лева се сочи, че същата представлява финансирана от кредитодателя застрахователна премия, включваща се в общия разход по кредита по смисъла на §1 от ДР на ЗПК.

Застраховката била вид допълнителна услуга и заплащането й се дължало от кредитополучателя. По отношение на обезщетението за забавено плащане се твърди, че същата била в размера, предвиден в разпоредбата на чл.86 от ЗЗД. Погрешен бил извода на първоинстанционния съд, че лихвата за забавено плащане била начислена върху възнаградителната лихва. Твърди се също така, че производството по чл.417 от ГПК съдът следвало да извърши преценка единствено относно редовността на представеното извлечение от счетоводните книги.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 936/2024г. на ПдРС, ХХІ гр.с. е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Т. П. за заплащане на следните суми: 614,23 леванеплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № 4053901333 от 21.06.2023г., 33,45 лева- договорна лихва и 42,25 лева- обезщетение за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Извън формалната 1 проверка на документа по чл.417 от ГПК обаче, предвид обстоятелството, че сключения между страните договор има характер на договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на потребител, съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора или най- общо за съответствието му с императивните разпоредби на закона /така например в този смисъл са Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о., Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т.о. и др. /.

В молба за уточнение от 15.02.2024г. от „Ти Би Ай банк“ЕАД се сочи, че в претендираната главница от 614,23 лева са включени 30,66 лева- застрахователна премия.

Видно от приложения към заявлението по чл.417 от ГПК сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, дължимите от кредитополучателя застрахователна премия и такса за допълнителната медицинска услуга са в общ размер от 30,66 лева, колкото е посочен и в молбата за уточнение, или близо 92 % от общия размер на възнаградителната лихва. Тези застрахователна премия и такса за медицинска услуга са включени в отпуснатия кредит от банката и върху тях се начислява възнаградителна лихва. От кредитополучателя е подписана и декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“, видно от която, застрахователното обезщетение е уговорено в полза на банката / от името на кредитополучателя е записано следното: „С настоящето давам съгласие при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай банк“ЕАД/. Очевидно кредитополучателят няма интерес от застрахователната програма и не се ползва от средствата, предназначени за заплащане на застрахователната премия. Той реално не получава нищо срещу сумата от 30,66 лева, като при дължи и възнаградителна лихва върху тази сума. Медицинската услуга очевидно е безпредметна, защото включва предоставяне на медицинско мнение относно здравословното състояние на кредитополучателя, след извършен преглед от лекар в Р.България, като „услугата се предоставя от водещи медицински центрове, намиращи се извън територията на Р.България“.

Видно от клаузите по чл.9.4 и чл.15.1 от договора за кредит, размерът на договореното обезщетение за забава е формирано от законната лихва и договорената възнаградителна лихва. Начисляването на лихви върху лихви е недопустимо, а и по този начин се цели заобикаляне на забраната по чл. 33, ал.2 от ЗПК. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Ти Би Ай банк“ЕАД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1471/16.02.2024г. по ч.гр.д. № 936/2024г. по описа на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк"ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над присъдената главница от 582,11 лева до пълния претендиран размер от 614,23 лева, за обезщетението за забавено плащане в размер от 42,25 лева за периода 25.08.2023г.- 04.01.2024г. и за съответна част от съдебните разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3