Определение № 3503 от 14.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3503 гр. София, 13.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002101507 по описа за 2023 година

Производството е образувано по касационна жалба от М. Д. Х., чрез назначения й особен представител адвокат Т. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №3271/17.11.2022г., постановено по в.г.д.№1728/2022г. в частта, с която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД са уважени.

В жалбата са изложени доводи за недопустимост и в условие на евентуалност за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт И. М., оспорва жалбата. Твърди, че същата е недопустима, тъй като въззивното решение в обжалваната му част не подлежи на касационно обжалване. Излага, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, редовно уведомено, не е депозирало писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният Софийски градски съд отменил частично решението на първостепенния Районен съд – София в частта, с която е прието за установено, че М. Д. Х. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.79 от ЗЗД, следните суми: над 4 330лв. до присъдената от 6 201,33лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г. за имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането; над 38,35лв. до присъдените 68,95лв., 1 представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 1 072,66лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 12.06.2017г., както и сумата от 17,14лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до 12.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.г.д.№40977/2017г. на СРС, 151 състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИЛ друго, с което отхвърлил исковете до посочените размери. Осъдил ответника да заплати на ищеца сторените съдебноделоводни разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация – София“ ЕОД – „Техем сървисис“ ЕООД.

В решението въззивният съд изрично посочил, че предмет на висящия пред него спор е цялото решение на първостепенния Софийски районен съд, с което исковете са уважени в пълен размер. Формирал воля за частична основателност на предявените претенции, както следва: за сумата от 4 330лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г. за процесния имот, ведно със законната лихва от 23.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 38,35лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.г.д.№40977/2017г. на СРС, 151 състав.

Приел, че вземанията за сумите: 2 245,67лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. и 36,72лв. – стойност на услуги за дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до м.05.2014г. са неоснователни като погасени по давност. За неоснователни намерил и исковете за заплащане на обезщетения за забава върху главниците, както следва: в размер на 1072,66лв. върху главницата – цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 12.06.2017г., както и сумата от 17,14лв. върху главницата – цена за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до 12.06.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.г.д.№40977/2017г. на СРС, 151 състав.

В диспозитива на решението въззивният съд се е произнесъл единствено по отношение на исковете, за които направил извод за неоснователност, като отменил решението на първостепенния съд в тази част и постановил друго, с което отхвърлил претенциите до посочените размери. Съдът не се е произнесъл по отношение на решението на първостепенния съд в частта, в която намерил предявените искове за основателни, която е и предмет на касационното производство.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че делото следва да бъде изпратено на Софийски градски съд за поправка по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК на допусната явна фактическа грешка във въззивно решение № 3271/17.11.2022 г., постановено по въззивно гр.д. № 1728/2022 г.

2

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, О П РЕ Д Е Л И:

ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за поправка по реда на чл.247 от ГПК на допуснатата явна фактическа грешка в решение №3271/17.11.2022 г., постановено по въззивно гр.д. № 1728/2022 г.

След приключване на производството по чл. 247, ал. 1 ГПК, делото да се върне на Върховния касационен съд за произнасяне по чл. 288 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3