Определение № 535 от 19.07.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 535 гр. Варна, 18.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000267 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №594/24.01.2023г. по описа на ДОС на „ДБ ФИН“ ЕООД, ЕИК 200302400, със седалище гр. ******, подадена чрез адвокат М. Я., Адвокатско дружество „Ш. И Я.“, БУЛСТАТ 175825028 , срещу решение №122/12.12.2022г. на Окръжен съд - гр. ******, постановено по т.д. №167/2021г. по описа на ДОС, в частта му, с която ответникът – настоящ жалбоподател е осъден да върне на ищцата Ц. С. П., ЕГН **********, с адрес в град ******, сумата 25 050 лева, представляваща получена сума при начална липса на основание - нищожен предварителен договор за продажба на недвижими имоти - Магазин №3 с площ от 67,24 кв.м. и Магазин №4 с площ от 55,23 кв.м., находящи се в сграда със ЗП от 566 кв.м., с идентификатор *** по КККР на град ******, съгласно фактура №2/22.01.2018г. и ПКО № 2 от 23.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на иска - 15.10.2021г., до окончателното й плащане.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх. №1582/09.03.2023г. по описа на ДОС, на ищцата Ц. С. П., ЕГН **********, с адрес в град ******, подадена чрез пълномощник адвокат Д. Д., АК-******. С обжалваната с нея част на решението първоинстанционният ******ки окръжен съд е отхвърлил предявения осъдителен иск за осъждане на ответното дружество „ДБ ФИН“ ЕООД, ЕИК 200302400, да й заплати сумата 3 450 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 25 050 лева за периода от 01.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 14.10.2021г.

1

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.

В сроковете по чл.263, ал.1 и 2 от ГПК ищцата, чрез пълномощника си по делото адвокат Д. Д. е подала писмен отговор на въззивната жалба на ответника, както и насрещна въззивна жалба.

Препис от същата е връчен на насрещната страна – ответника „ДБ ФИН“ ЕООД, която е подала писмен отговор вх. №2725/27.04.2023г.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

Изложените във въззивната жалба на ответника „ДБ ФИН“ ЕООД оплаквания се квалифицират като оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните му части. Твърди се в тази връзка, че неправило, в противоречие с указания на ВКС по прилагане на правото, дадени с определението му по възразената по делото неподведомственост на спора на общия съд с оглед наличието на арбитражна клауза, и в отклонение от доклада по делото и разпределената с него доказателствена тежест първоинстанционният съд е приел, че сумите, чието връщане поради липса на основание се търси с предявените искове, са дадени по договор „обективиран в процесните фактура №2/22.02.2018г. и ПКО от 23.01.2018г., които обаче не очертават съществените елементи от съдържанието на един окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД ...“, не е спазена и предвидената от закона форма, което води до абсолютна недействителност на съглашението. Неправилно, според въззивника, и в нарушение на процедурните правила съдът по този начин е приел, че в случая са налице два предварителни договора. Твърди се, че с оглед и указанията на ВКС, първоинстанционният съд може да разглежда спора единствено относно наличието на основание за плащане на процесната сума от ищеца на ответника като е обвързан от въведеното от ответника основание за плащане - предварителен договор от 22.07.2018г., т.е. трябва да разгледа дали правоотношението между страните е преминало в сключване на предварителен договор за покупко-продажба, който служи за основание за плащане, като не може да разглежда самото изпълнение на този договор, неговото прекратяване или разваляне, тъй като в тази част спорът не е подведомствен на общия граждански съд.

Като поддържа твърдението си, че сумите са платени в хода на преддоговорните отношения между страните, предхождащи сключването на предварителния договор от 22.07.2018г. за продажба на два магазина, плащането е в изпълнение на постигнатото съглашението за плащане на аванс, което има организационен и подготвителен 2 характер спрямо следващия етап от преговорите между тях или спрямо сключването на предварителен договор - да си обещаят, че преговорите ще продължат или че ще сключат помежду си предварителен договор след определен срок от време и/или при определени условия, няма правна пречка, а това е и често срещано в практиката, авансово платената сума да се приеме като обезпечение за изпълнението на поетото задължение за сключване на предварителен договор, респ. да служи като обезщетение при неизпълнение на това задължение и/или при отмятане от него, в който смисъл тя може да има функциите както на задатък, така и на отметнина, въззивникът счита за неправилен извода на съда, че процесният предварителен договор е нищожен. Касае се в случая за едно единно правоотношение между страните, по което платения аванс е за запазването на желани за покупка имоти и съставлява първа вноска по предварителен договор, подписан впоследствие между страните, което независимо от допуснатата в чл.5 от договора техническа грешка е установимо при нейното логическо и систематическо тълкуване спрямо фактите по делото.

При тези основни оплаквания и фактически твърдения въззивникът моли за отмяна на пъпвоинстанционното решение в обжалваната му част и по същество отхвърляне на предявения евентуален иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Претендира и присъждане на разноски.

В подадения писмен отговор вх. №1581/09.03.2023г. ищцата аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба, излагайки подробно коментара си по оплакванията на ответника. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

С подадената насрещна въззивна жалба ищцата Ц. П. иска въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея акцесорен иск за дължимо обезщетение за забава за период, предхождащ предявяването на иска, като уважи същия. Счита, че решението в тази му част е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и като резултат постановено в нарушение на материалния закон. Като твърди, че след постигане на споразумението за разваляне на устното съглашение между страните, по повод на което е бил платен аванса от 50 000 лева, и като резултат обещание за безусловно връщане на цялата платена сума, и с оглед последващото връщане на част от полученото – последно през м. май 2020г., изрично ново позоваване/твърдение за наличие на покана за връщане на остатъка изобщо не е необходимо. Следва да се приеме, че длъжникът е в забава, поради което и за периода от 01.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 14.10.2021г., дължи търсеното обезщетение за забава в размера на законната лихва върху главницата, равняващо се на общата сума от 3 450 лева.

В отговора си на тази насрещна въззивна жалба ответникът „ДБ ФИН“ ЕООД 3 обосновава становище, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му от ищцата част е законосъобразно и правилно, съответно на задължителните по смисъла на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт указания на ВКС по ТР № 5/2017 на ВКС, ОСГТК, както и на надлежно въведените по делото твърдения и събраните доказателства. Счита за преклудирано уточняването едва в насрещната въззивна жалба на началния момент на забавата, съответно за недоказано и неоснователно твърдението за постигнато между страните съгласие за цялостно връщане на получената сума и срока за това. Моли за потвърждаване на тази част от решението.

Страните не са въвели оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция. От въззивния съд не се установяват нарушения на императивни процесуалноправни разпоредби. За изслушване на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Във връзка с исканията за присъждане на разноски за въззивното производство, на страните следва да се укаже необходимостта от представянето на списък по чл.80 от ГПК най-късно до приключване на последното заседание по делото.

По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №594/24.01.2023г. по описа на ДОС на „ДБ ФИН“ ЕООД, ЕИК 200302400, със седалище гр. ******, подадена чрез адвокат М. Я., Адвокатско дружество „Ш. И Я.“, БУЛСТАТ 175825028 , срещу решение №122/12.12.2022г. на Окръжен съд - гр. ******, постановено по т.д.

№167/2021г. по описа на ДОС, в частта му, с която дружеството – ответник в първоинстанционното производство е осъдено да върне на ищцата Ц. С. П., ЕГН **********, с адрес в град ******, сумата 25 050 лева, представляваща получена сума при начална липса на основание - нищожен предварителен договор за продажба на недвижими имоти - Магазин №3 с площ от 67,24 кв.м. и Магазин №4 с площ от 55,23 кв.м., находящи се в сграда със ЗП от 566 кв.м., с идентификатор *** по КККР на град ******, съгласно фактура №2/22.01.2018г. и ПКО № 2 от 23.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на иска 15.10.2021г., до окончателното й плащане.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба вх.

№1582/09.03.2023г. по описа на ДОС, на ищцата Ц. С. П., ЕГН **********, с адрес в град ******, подадена чрез пълномощник адвокат Д. Д., АК-******, срещу решение №122/12.12.2022г. на Окръжен съд - гр. ******, постановено по т.д. №167/2021г. по 4 описа на ДОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество „ДБ ФИН“ ЕООД, ЕИК 200302400, да заплати на ищцата сумата 3 450 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 25 050 лева за периода от 01.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 14.10.2021г.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.09.2023г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените по делото съдебни адреси, чрез пълномощници, като им се връчат и преписи от определението и от съответния отговор на въззивна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5