Решение № 3 от 05.01.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№3 гр. гр.Мадан, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100468 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от С. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес *, действащ чрез пълномощника си адв.

М. О. против Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:

*, представлявано от Изпълнителния директор С. Ю. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 500,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Анекс № * към Договор за потребителски кредит № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на * ищецът сключил Анекс № * към Договор за потребителски кредит № * с ответното дружество, по силата на който „Ай Ти Еф Груп" АД като Кредитодател му предоставил заем в размер на 5000 лева, при следните параметри: Сума на кредита (главница по кредита):

5000.00 лева, Срок на погасяване на кредита: 05.07.2026 г., Размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение: 336.77 лева., Размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 642.00 лева., Брой на погасителните вноски: 24, Начин на усвояване на кредита: чрез системата на Изипей АД, Годишна лихва за ползване на кредита: 48.92%, Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита 8 082.48 лева, Годишен процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 65.00%. сочи се, че съгласно чл. 1 от Приложение № 5 към договора за потребителски кредит страните се споразумяват, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит (тоест денят, на който кредитодателят е 1 превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 8082.48 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.

Съгласно чл.4 от приложението В случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 10.03 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита.

Видно от погасителния план към анекса в случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължал заплащане на неустойка в размер на 7318,52 лева, разсрочена на вноски в размер на 304,94 лева всяка, дължими на падежа на всяка от погасителните вноски по кредита. Ищецът сочи, че неустойката по договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 46 от общите условия била неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Сочи, че уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че клаузата на чл.4 от Приложение № 5 от анекса е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите. Твърди, че сумата от 7 318,52 лева не е взета предвид при изчисляване на ГПР като разход по кредита, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Освен това бил нарушен и чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. По изложените съображения твърди, че са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което договорът за кредит следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. В изпълнение на Анекс № * към Договор за потребителски кредит № * от 05.07.2024г. ищецът бил заплатил по сметка на ответника сумата от 7 536,84 лева, като разликата между заплатената сума от 7 536,84 лева до чистата стойност на кредита от 5 000,00 лева в размер на 2 536,84 лева бил платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в *, представлявано от изпълнителния директор С.А., чрез процесуалния представител мл. адвокат Л.

2

В., с който взема становище за неоснователност на иска. В ОИМ се сочи, че на 05.07.2024 г. между „АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и С. А. С., в качеството си на кредитополучател, бил сключен Анекс № * към Договор за кредит № *, по който на ищеца бил предоставен паричен заем в размер на 5000 лева. Възразява и оспорва твърденията, че Анекс № * е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД, както и поради заобикаляне на закона, следователно поради накърняване на добрите нрави.Сочи, че неустойката представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по анекса.

Също така в процесния анекс изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в анекса обезпечения се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като кредитополучателят е бил информиран за евентуалното начисляване на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр. Счита, че въпросната неустойка и нейният размер е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Клаузата за неустойка в процесния анекс била ясно и точно формулирана, нямало неясноти по отношение на нейното съдържание. Същата била индивидуално договорена между страните и това я прави равноправна клауза съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създава равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот. Оспорва твърденията на ищеца, че сключеният Анекс към Договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва доводите на ищеца, че клаузата за възнаградителна лихва е недействителна поради противоречие с добрите нрави и че същата е прекомерна и неравноправна. Сочи, че в процесния анекс, единственият разход, който формира ГПР е договорната лихва, доколкото не са предвидени други в самия анекс. Посочва, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Счита, че Анекс № * към Договор за потребителски кредит № * е изцяло действителен и са спазени всички законови условия. Сочи, че дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема, след сключването на кредитните отношения да е осъзнал, че е неспособен да се справи с тях, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от 3 анекса, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка. Признава, че от страна на С. А. С. са извършени плащания в общ размер на 7536.84 лева по Анекс № * към Договор за кредит №*. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Анекс № * към Договор за потребителски кредит № *, по силата на който ответникът „Ай Ти Еф Груп" АД е предоставил на ищеца С. А. С. сумата от 5000 лева, както и че ищецът е заплатил в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в общ размер от 7536.84 лева по договора.

Като доказателство по делото е представен процесният Анекс № * към Договор за потребителски кредит № *, видно от който договорът между страните е бил сключен при следните параметри: главница по кредита: 5000.00 лева, срок на погасяване на кредита: 05.07.2026 г., Размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение: 336.77 лева., Размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 642.00 лева., Брой на погасителните вноски: 24, Начин на усвояване на кредита: чрез системата на Изипей АД, Годишна лихва за ползване на кредита: 48.92%, Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита 8 082.48 лева, Годишен процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 65.00% Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 към договора за потребителски кредит страните се споразумяват, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит (тоест денят, на който кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 8082.48 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя кредитодателят може да изиска кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не помалко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надежността и платежоспособността на съответния 4 поръчител, може да откаже да приеме предложените кредитополучателя поръчители. Съгласно чл. 4 в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 10.03 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита.Горепосочената неустойка се начислява в началото на предиоа на всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Като доказателство по делото е представен и Договор за потребителски кредит № * и Общи условия на АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД гр.