Решение № 30 от 29.01.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Монтана, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500575 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК.

Жалбоподателят „ И.С.К.“ООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ж.к. „*“ *, блок *, ет. *, офис *, чрез процесуалния си от адв. Б. С. обжалва постановление на ЧСИ от 16.09.2024г . по и.д. № 6/2023 г., В ЧАСТТА, с което е намалено като прекомерно договореното между жалбоподателя и пълномощника му адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело от 400 лв. на 200 лв. В жалбата са изложени съображения, че възнаграждението съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 200 лв. само за образуване на изпълнителното дело, а за водене на изпълнителното дело е 1\2 от възнагражденията посочени в чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени постановлението в обжалваната част.

Препис от жалбата е бил връчен на длъжника, който в срока по чл. 436 ал.3 от ГПК е взел становище за недопустимост на жалбата по съображения,че този акт на ЧСИ не подлежи на обжалване,а по същество за неоснователност по изложени съображения .

В мотивите на ЧСИ представени съгласно чл. 436 ал.3 от ГПК се посочва, че след получаване на ПДИ длъжникът е поискал намаляването на адвокатското възнаграждение заплатено от взискателя като прекомерно и искането е уважено съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК и чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – до 200 лв.Взето е становище за неоснователност на жалбата, като редуцираното адвокатско възнаграждение е съобразено както с фактическата и правна сложност на делото,така и на извършените правни действия.

Съдът,като обсъди представените писмени становището на жалбоподателя, приема следното:

1 доказателства във връзка със

ЖАЛБАТА е допустима, а по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20237480400006/23г. е образувано в кантората на ЧСИ М.И. въз основа на прехвърлено от ЧСИ Н.М., с per.№*в КЧСИ изпълнително дело 20228410405725/22г по молба на взискателя “И. С.К.“ООД /л. 10/ ,с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ж.к.„*“*, блок *, ет. *, офис *срещу лицето Ц. Д., с ЕГН:**********, с адрес: гр.*, ул.„*“*за заплащане на посочените в изпълнителния лист суми.

В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц.Д., с ЕГН **********, получавано при работодателя:,, Б. Б.“ ЕООД, гр.*и запор върху банкови сметки на лицето, открити в „Б.ДСК“ АД и в случай,че не се установят секвестируеми вземания на длъжника, принудителното изпълнение да бъде насочено по отношение на негови движими или недвижими вещи.

С молбата за образуване на изпълнително дело е претендирано за събиране и адвокатско възнаграждение в размер на 400лв./платено в брой/ за образуване и водене на изпълнителното производство, придружено с Договор за правна помощ и съдействие, сключен на 07.12.2022г.

Въз основа на молба за образуване на изпълнително дело, придружена с искане за налагане на запори , на 20.03.2024г. е изходирано Съобщение за образуване на изпълнително дело , с изх.№ 9730/20.03.2024г., адресирано до Ц. Д. , с наложени запори върху банкови сметки, разкрити в „Б.ДСК“АД и трудово възнаграждение, получавано при ТЗЛ :„Б.Б.“ ЕООД./л.26/ .

Съгласно отговор на работодателя Б.Б. ЕООД /л.31/лицето Ц. Д., с ЕГН ********** не е служител на „Б.Б.“ ЕООД, считано от 12.07.2023г, с оглед на което запорът не е наложен. Въз основа на наложен запор , с изх. 9731/20.3.24г. върху банкови сметки на длъжника, разкрити в Б.ДСК АД , на 04.04.2024г. е депозиран отговор от Б.ДСК АД че запорното съобщение ще се изпълнява, и че по блокираната сметка постъпват суми от възнаграждение за работа, но въпреки отговора на банката суми не се постъпвали .

Съгласно молба на длъжника от 31.03.2024г.съобщение за образувано изпълнително дело е изпратено на посочен от длъжника електронен адрес на 13.08.2024г. /л.49/.

На 29.08.24г. в кантората на ЧСИ М. И. е постъпило възражение от Ц. Д., с ЕГН ********** , представлявана от адв. В.С., с което лицето възразява срещу изчислените разноски и такси по изпълнителното дело като несправедливи и неправилно изчислени./л.50,57/.С оглед размера на вземането по Ил, издаден на 30.11 2022г. - 300.00лв.разноски по гр. дело/адвокатско възнаграждение/ и факта,че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, с постановление на ЧСИ М. И. от 16.09.2024г. е намалено заплатеното от взискателя,, И.С.К.“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.*, ж.к.„*“*, блок *, ет. *, офис *възнаграждение за адвокат в размер на 400.00лв. на 200.00лв .

Безспорно е установено от приложения към делото Договор за правна помощ, че взискателят е заплатил сумата 400 лв. адвокатски хонорар ,като е упълномощил адв. С. да образува и води изпълнителното дело.

На първо място следва да се посочи, че издаденото и обжалвано разпореждане от съдебния изпълнител на основание чл. 78, ал.5 от ГПК се включва в неговите правомощия.

Отношенията между страните, участващи в съдебни процеси по повод на разноските, включващи и адвокатско възнаграждение са уредени в глава VІІІ, Част първа от ГПК „Общи правила”. Уредените в тази част на процесуалния кодекс правила, видно и от 2 наименованието са относими към всички съдебни производства, които са предмет на регламентация с ГПК – исков процес, обезпечителни производства, изпълнително производство и охранителни производства. Като лице, което прилага правилата на ГПК свързани със изпълнителното производство, което е ад хок съдебно производство, за съдебния изпълнител е налице безусловно задължение за тяхното прилагане при наличието на предпоставки за това.

В случая, за да постанови разпореждането си, намаляващо размера на адвокатското възнаграждение, подлежащо на удовлетворяване в рамките на изпълнителния процес, съдебният изпълнител е бил надлежно сезиран за това с молбата на длъжника, от което е налице посочената в разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК предпоставка, да е направено искане за това от насрещната страна.

Освен, че е постановено в рамките на установената от закона компетентност и след като е бил надлежно сезиран да се произнесе по въпроса относно въпроса за прекомерността на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение, разпореждането на съдебния изпълнител е правилно и законосъобразно от материално правна страна.

Предпоставка за намаляване размера на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК е то да се преценява като прекомерно спрямо правната и фактическа сложност по делото. Минималният размер, до който може да бъде намалявано е регламентиран в разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК чрез препращането към минимално определеният размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Безспорно е установено по делото,че единственото предприето действие от страна на процесуалния представител на взискателя е образуване на изпълнителното дело,въпреки че взискателят е уведомен ,че частният съдебен изпълнител отказва възлагане правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ в частта да определя начина на изпълнението по изпълнителното дело.

Ето защо и настощата инстанция намира, че адв.Бояджиев не е извършил други такива във връзка с водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -чл. 10, т.2 от Наредбата, за да може да претендира и следващото се съобразно тази норма възнаграждение .Следователно минималният размер, до който би могло да бъде намалено като прекомерно заплатеното от въззивницата адвокатско възнаграждение е 200 лв., в какъвто размер то е определено с обжалваното разпореждане.

Законосъобразността на разпореждането е обусловена и от наличието на данни съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК и 36, ал.2 от ЗА, според които обосновано може да се приеме, че възнаграждението не е справедливо и не е обосновано от гледна точка на фактическата и правна сложност на делото.

Случаят е именно такъв. Касае се за вземане в сравнително нисък размер и не са налице данни за наличието на затруднения за установяване имуществото на длъжника и\или възможността за удовлетворяване.

Предвид гореизложените съображения съдът намира атакуваното постановление за законосъобразно . Жалбата от своя страна се явява неоснователна ,поради което и последното следва да бъде потвърдено .

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 16.09.2024 по и .д. № 6 /2023 г.по описа на ЧСИ М.И. с район на действие Окръжен съд Монтана в ЧАСТТА, с което на основание чл.

78, ал. 5 от ГПК е намалено като прекомерно договореното между жалбоподателя „ И.С.К.“ООД , ЕИК *и адв. Б. С. адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело от 400 лв. на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4