Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25563 от 11.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23364/2024
Вид
Определение № 25563
Подписан
11.06.2025
Състав
ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25563 гр. София, 11.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110123364 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпили са молби по чл. 248 ГПК от евентуалния ответник Гаранционен фонд от дата 29.05.2025 г., с които се моли решението да бъде допълнено в частта относно разноските, като му бъдат присъдени разноските за заплатен депозит за комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 400,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева.

Ищецът, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на претенцията, доколкото предявеният иск срещу евентуалния ответник не е разгледан. Евентуално, моли съдът да определи претендираното юрисконсултско възнаграждение в минимален размер поради обстоятелството, че делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност.

Съдът като съобрази изложеното, намира от фактическа и правна страна следното:

Правната уредба на евентуален иск при условията на обективно или субективно съединяване на исковете се изчерпва с нормата на чл. 271, ал. 2 ГПК, съгласно която, при отмяна на решението по главния иск от въззивния съд, се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Неразглеждането на евентуалния иск поради несбъдване на вътрешното процесуално условие за предявяването му заличава с обратна сила последиците от предявяването му. Прекратяването на исковото производство има същото правно значение отпадане с обратна сила на последиците, които законът свързва с подаване на исковата молба в съда. Същото се отнася и до хипотезата, когато вътрешното процесуално условие за предявяване и разглеждане на евентуалния иск е настъпило, но съдът поради пропуск или грешка не го е разгледал и ищецът не е поискал допълване на решението.

Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Евентуалният ответник, като участник в производството, 1 извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Прилагането по аналогия, съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, на нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК и при претенция за разноски на евентуален ответник, в случаите на неразглеждане на евентуалния субективно съединен иск, отговоря на целта на закона.

Въз основа на изложените съображения, съдът приема, че по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има и ответникът по евентуалния субективно съединен иск, когато евентуалният иск не е разгледан.

Видно от платежен документ от 29.10.2024 г. ответникът по евентуалния субективно съединен иск е сторил разноски в производството в размер на 400,00 лева, заплатени като депозит за комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Евентуалният ответник е бил представляван от юрисконсулт, поради което на същия се следва възнаграждение, определено от съда по реда на нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в минимален размер от 100,00 лева, доколкото делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност.

От изложеното съдът формира извод, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на евентуалния ответник разноски за производството в общ размер на 500,00 лева.

Молбата е основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 7879/ 02.05.2025 г., постановено по гр.д. № 23364/2024 г. по описа на СРС, 138 – ми състав, като

ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. „Орландовци“, ул.

„Христо Станишев“ № 81, действащ чрез законния си представител (майка) М. С. М ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сумата от 500,00 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в производството пред първата инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца и евентуалния ответник пред СГС.

След влизане в сила на определението или постъпване на частна жалба срещу него, делото да се докладва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2