Решение № 6262 от 06.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6262 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаела Касабова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100503641 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.02.2023 год., постановено по гр.дело №7815/2022 год. по описа на СРС, ГО, 165 с-в, е отхвърлен предявения от „Д.З.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И. З.“ АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от общо 571.90 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение в размер на 556.90 лв. и 15 лв., представляващи обичайни разноски за неговото определяне, по щета №210945359, имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №0312210855019505 от 16.07.2021 год., във връзка с пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 12.09.2021 год. в гр.София, на ул.“Апостол Карамитев“, между застрахования при ищеца лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег.№******* и застрахования при ответника лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№******* НМ, за причинени имуществени вреди по страничен мигач, ляво огледало, ляв калник, предна лява врата, задна врата и заден ляв калник и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 250 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Д.З.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че на 12.09.2021 год. в гр.София, на ул.“Апостол Карамитев“, при насрещно разминаване, било реализирано ПТП, като водачът на лек автомобил „Хюндай И 30“ спрял отдясно на пътното платно, за да пропусне преминаващия насреща водач на лек автомобил „Опел Астра“. Доколкото обаче платното за движение в конкретния участък било стеснено от едната страна поради дясно паркираните в 1 редица автомобили, водачът на лек автомобил „Опел Астра“ не успял да прецени дали е налице достатъчно отстояние /дистанция/ от изчакващото го насреща МПС и продължавайки своето движение бил причинил щети и по двете превозни средства. Тези обстоятелства били обективирани в двустранен констативен протокол, съставен от двамата водачи при условие на съгласие по обстоятелствата относно настъпването на ПТП – в същия било изрично отбелязано, че лек автомобил „Хюндай И 30“ бил в спряно състояние. Видно било от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че активната роля за осъществяване на съприкосновението и инцидента била на водача на „Опел Астра“, който бил продължил движението си напред, въпреки липсата на достатъчно свободно пространство и отстояние от спрялото насреща МПС. Освен това вредите по двете превозни средства също посочвали кой от автомобилите бил в динамика. В този смисъл обосновано можело да се предположи, че лек автомобил „Хюндай И 30“ бил в статично положение, а другият автомобил бил преминал с цялата си лява част през задната лява част на лек автомобил „Хюндай И 30“. Ако механизмът бил различен, то по лек автомобил „Хюндай И 30“ щяло да има увреждания и по предните най-издадени части – например дръжки на врати, странично дясно огледало и др. Технически било невъзможно така описаните увреждания по двата автомобила да възникнат в хипотезата, която била възпроизведена от водача на лек автомобил „Опел Астра“. Освен това и двамата водачи били потвърдили, че имало участък от пътя, който давал възможност за разминаване, уширението на улицата в посока тротоара и лентата, по която се движел лек автомобил „Опел Астра“. Т.е., от една страна, водачът на лек автомобил „Опел Астра“ имал възможност да възприеме факта на липсата на достатъчно отстояние от насрещно седящото превозно средство и да спре, а от друга страна, той имал възможността да предприеме маневра за изнасяне надясно към тротоарното уширение с оглед безопасно разминаване. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата ЗАД „Д.Б.Ж.И. З.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел за недоказан механизма на процесното ПТП. В тази връзка следвало да се имат предвид нормите на чл.

44, ал. 1 и 2 ЗДвП. В случая било доказано въз основа на заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, че улицата, на която било настъпило процесното ПТП, била с двупосочно движение, с ширина около 5-6 метра. Водачът на лек автомобил „Хюндай И 30“ бил могъл да възприеме другия автомобил на разстояние повече от 100 метра. Доказано било въз основа на заключението по съдебната автотехническа експертиза, че лек автомобил „Хюндай И 30“ бил навлязъл в лентата за насрещно движение, като произшествието било настъпило в половината за движение на лек автомобил „Опел Астра“ и водачът на лек автомобил „Хюндай И 30“ имал възможност да намери свободно място, на което да спре най-вдясно и по този начин да пропусне насрещно движения се автомобил.

Процесното ПТП било предотвратимо от техническа гледна точка чрез предварително заемане на позиция, подходяща за разминаване или на позиция максимално встрани, за да се разминат безопасно двете превозни средства. Показанията на разпитаните свидетели си 2 противоречали в частта относно действията им като водачи на МПС, довери до удара между автомобилите. Свидетелката Е.К. твърдяла, че управляваното от нея МПС било увредено при разминаване по тясна улица от МПС, управлявано от втория свидетел – Б.Б., който неправилно не бил изчакал да премине, респ. следвало да се качи с дясната си страна на повдигнатото тротоарно пространство, използвано за паркиране, за да се разминат безопасно. Свидетелят Б. бил посочил, че бил приел, че му дават път и при разминаването управляваният от свидетелката автомобил внезапно дал на задна скорост, от което се получило съприкосновението между двете превозни средства. Предвид обстоятелството, че двете превозни средства били от една и съща категория, то правилата на чл. 45, ал. 3 ЗДвП не намирали приложение. Не били налице и данни за спускане на пътя, за да се приложи правилото на чл. 45, ал. 4 ЗДвП. В този смисъл правилно първоинстанционният съд бил приел за недоказан твърдения от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

Установено е по делото, а и не се спори, че на 16.07.2021 год. между ищеца и „Т.К. ООД /като застраховащ, с посочено трето ползващо се лице „Първа Инвестиционна банка“ АД и лизингополучател Б.П.Т./ бил сключен валиден договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, с обект лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег.№******* и със срок на 3 застрахователно покритие от 00.00 ч. на 19.07.2021 год. до 23.59 ч. на 18.07.2022 год. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по застрахованото МПС, а застраховащият се задължил да заплати застрахователна премия в размер на 495.16 лв.

/която не се спори, че е била заплатена/.

Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 12.09.2021 год., 13.00 ч., е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр.София, ул.“Апостол Карамитев“, с участието на горепосочения застрахован автомобил, управляван от Е. В.К. и лек автомобил „Опел Астра“ с рег.

№******* НМ, управляван от Б.М. Б., за което на 12.11.2021 год. застрахователят /ищецът/ е изплатил на сервиз „Т.П.“ ООД /извършил ремонта на процесния автомобил/ застрахователно обезщетение в размер на 556.90 лв. /с ДДС/ – фактът на осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение не е бил спорен между страните, както и че за определянето на застрахователното обезщетение същият е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№******* НМ – Б.М. Б., със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 01.01.2021 год. до 23.59 ч. на 31.13.2021 год.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с механизма на настъпването на процесното ПТП, в т.ч. чия е вината за неговото настъпване.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, в т.ч. двустранния констативен протокол за ПТП, гласните доказателства чрез разпита на свидетелите Е. В.К. и Б.М. Б., които следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, както и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредиторано, настоящият съдебен състав приема за установено, че процесното ПТП е настъпило на 12.09.2021 год., около 13.00 ч., в гр.София, на ул.“Апостол Карамитев“ – с двупосочно движение, с ширина около 5.6 м. и без маркировка, като водачът на лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег.№*******, достигайки до участък от улицата, в който има паркирани автомобили, които били разположени от неговата страна и заемали дясната половина от платното за движение, спрял да изчака разминаване с насрещно движещия се лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№******* НМ, а в същото време водачът на последния осъществил разминаването, в резултат на което настъпил продължителен контакт между левите части на двете превозни средства; към момента на сблъсъка между двете превозни средства лек автомобил „Опел Астра“ бил в движение, а лек автомобил „Хюндай И 30“ престоявал /т.е. бил спрял/.

При това положение и с оглед неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че 4 процесното ПТП е настъпило при разминаване на насрещно движещи се пътни превозни средства, като на пътната лента, по която се е движел водачът на лек автомобил „Хюндай И 30“ е имало препятствия /паркирани автомобили/, поради което и последният е бил длъжен да спре, за да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Опел Астра“ и то по начин, който да осигури достатъчно странично разстояние за безопасно разминаване, съобразно приложимото в случая правило, установено в разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП /на което се позовава ответника/.