Определение № 524 от 13.12.2023, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 524/13.12.2023г. по ВЧНД № 723/2023г. по описа на Окръжен съд-С.

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

Образувано е по подаден частен протест против Определение № 1121/07.12.2023г. по ЧНД № 1668/2023г. по описа на РС С., с което е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева спрямо обв.М.З.Р..

Представителят на държавното обвинение счита, че атакуваното определение е неправилно. Намира, че от събраните до момента материали се установява, че деянието е извършено от обв.Р., т.е. налице е обосновано предположение, че обв.Р. е извършил престъплението. Посочва, че деянието, за което е привлечен обвиняемият е тежко умишлено по смисъла на закона и е със завишена обществена опасност. Прокурорът счита, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие, както и да извърши ново престъпление, което се извежда от неговата личност – бил е осъждан, въпреки че към момента е реабилитиран. Предлага да се отмени определението на съда и да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на обвиняемия.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.С. заявява, че близките на обвиняемия са посочили, че веднага след заплащането на гаранцията, обвиняемият е напуснал пределите на Република България.

Изразява становище, че е налице хипотезата на чл.66 от НПК. Прави искане съдът да постанови конфискация на внесената парична гаранция в размер на 2000 лева, да приложи разпоредбата на чл.66 от НПК и да вземе по-тежка мярка за неотклонение, а именно задържане под стража.

Пред настоящата инстанция обв.М. Р., редовно призован, не се явява лично. Явява се назначеният му служебен защитник, адв.Х.К. от АК С., който намира протеста за неоснователен и необоснован, като следва да бъде оставен без уважение. Посочва липсата на всякакви данни, че лицето ще извърши друго престъпление, както и такива, че може да се укрие, затова намира, че определението на съда е законосъобразно и обосновано. Заявява, че инцидентни семейни недоразумения не бива да са основание за започване на досъдебно производство, още пък по-малко в такива случаи да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража. В тази връзка намира, че взетата мярка парична гаранция е законосъобразна и са налице условия същата да бъде оставена на досъдебното производство. По отношение на заявеното от прокурора за конфискация на паричната гаранция сочи, че определението на районния съд не е влязло в сила и няма основания да конфискуването й, като няма доказателства за това, че обвиняемият е в чужбина и каква е причината за отсъствието му.

1

Настоящият частен протест е подаден от прокурора, който има право на такъв, против постановеното определение и в тридневния преклузивен срок за обжалване по чл.64 ал.6 от НПК, поради което е допустим.

С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на разследването до настоящия момент, както и във въззивното производство, по повод мярката за неотклонение на обвиняемия и провери атакуваното определение по оплакванията в протеста и служебно изцяло, направи извод, че частният протест е неоснователен.

По повод искането на прокурор от Районна прокуратура гр.С. за вземане спрямо обв.Р. на мярка за неотклонение задържане под стража и в пълно съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд С. е анализирал събраните доказателства и е преценил всички факти, относими към искането за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемия. Първостепенният съд е приел, че събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, и доказателствени средства, са достатъчна доказателствена основа, на базата на която може да се направи обосновано подозрение, че обв.М. Р. е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Направил е правилен извод за липсата на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, която законова презумпция въззивният съд намира, че не се оборва или поставя под съмнение и към настоящия момент.

Въз основа на приетите и правилно установени факти първостепенният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъедини и въззивният – не са налице кумулативно изискуемите по чл.63 ал.1 от НПК, условия за вземане спрямо обв.М. Р. на мярка за неотклонение задържане под стража.

Досъдебно производство № 1740/2023г. по описа на РУ С. е образувано на 05.12.2023 г. затова, че на 04.12.2023г., в гр.С., е причинил лека телесна повреда на З. Р.а М., ЕГН **********, от гр.С., причинена в условията на домашно насилие - престъпление по чл.131 ал.1 т.5а от НК.

С постановление на 05.12.2023г. на обв.Р. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 т.3, вр. ал.1 от НК, затова че на 04.12.2023г. в гр.С. се заканил на З. Р.а М., че ще я убие и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие.

С постановление на прокурор от 05.12.2023г., обв.М. Р. е задържан за срок до 72 часа за довеждането му пред съда, на основание чл.64 ал.2 от НПК, считано от 15.15 часа на 05.12.2022г.

Съдът съобрази, че повдигнатото срещу обв.Р. обвинение е за тежко умишлено престъпление, с предвидено за него наказание лишаване от свобода до шест години, наличието на данни, подкрепящи обоснованото предположение за извършване на разследваното престъпление именно от 2 обв.Р., както и че не съществува опасност от укриване или извършване на престъпление, които обстоятелства съобрази и с нормите на чл.93 т.7 от НК, чл.63 ал.1 и чл.56 ал.3 от НПК.

В тази връзка правилно е становището на първата инстанция, че по делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани доказателствени източници – писмени и гласни доказателства, които подкрепят обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил разследваното деяние. Събраните до момента на досъдебното производство доказателствени материали са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на обосновано подозрение относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия. Разследването е в началната си фаза и предстои осъществяването и на други процесуално-следствени действия, необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства. Ноторно известно е, че към настоящият момент, във връзка с производство за вземане на мярка за неотклонение, не е необходимо наличието на категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно вината на обвиненото лице. Предвид това, правилно първата инстанция е направил извод, въз основа на събраните до този етап доказателства на досъдебното производство, за съпричастност на обвиняемия към повдигнатото му обвинение.

Въззивната инстанция намира, че е законосъобразен изводът на районния съд за липсата на опасност от укриване и извършване на престъпление от страна на обв.Р.. Тези две опасности са предвидени в чл.63 ал.1 от НПК и липсата им е достатъчна да обоснове вземането на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража. Правилно е становището на първата инстанция, че в случая не съществува реална опасност от извършване на престъпление. В тази връзка е неоснователно наведеното в частния протест, че обвиняемият е бил осъждан, независимо, че е реабилитиран, което било утежняващо вината му обстоятелство. Въззивният съд намира, че обвиняемият е реабилитиран за предходното си осъждане, като по този начин са заличени последиците от това осъждане и същото не следва да се преценява в отрицателен аспект относно неговата личност, като липсват данни за други противообществени прояви на обвиняемия. Поради това, правилно първоинстанционният съд е направил извод за липса на реална опасност от страна на обвиняемия да извърши престъпление, което се споделя и от настоящата инстанция.

Липсата на опасност от укриване на обв.Р. също се споделя от въззивният съд, тъй като липсват данни обвиняемият да е избегнал или препятствал провеждането на разследването по делото. Относно наведеното от представителят на държавното обвинение в съдебно заседание, че обв.Р. е напуснал страната, след плащане на определената му гаранция, съдът го намира за неустановено по надлежния ред. От показанията на неговите роднини – майка, дядо, баща, чиито показания са приобщени в настоящото произовдство, не се установява по безспорен начин, че обвиняемият е заминал в чужбина. Свидетелката З. М., майка на обвиняемия, твърди, че баща й – свид.Р.А. (дядо на обвиняемия), й казал, че обв.Р. е заминал, а самия свид.А. посочва, че обвиняемият му е казал, че ще заминава, но не че е 3 заминал „за Германия или за Англия“. Свидетелят А.Д., баща на обвиняемия, изобщо не посочва, че обвиняемият ще заминава в чужбина, а просто че е заминал, към момента не се намира при тях. По този начин, съдът намира, че няма данни обвиняемият да е напуснал пределите на Република България, каквото е твърдението на прокурора.

От друга страна, в производството по чл.64 от НПК, неявяването на обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото по аргумент на ал.7 на чл.64 от НПК, какъвто е настоящият случай. Така въззивната инстанция разгледа делото относно мярката за неотклонение на обв.М. Р. в негово отсъствие, тъй като същият е редовно призован е не е посочил уважителни причини за неявяването си и е представляван от служебен защитник.

Въззивният съд намира, че не е налице хипотезата на чл.66 от НПК, в каквато връзка е неоснователно твърдяното от прокурора. Действително, обв.Р. не се яви в съдебно заседание по настоящото дело без уважителна причина, но това не е пречка за разглеждане на делото, като съдът намира че към момента не са налице доказателства относно нарушаване на взетата му мярка за неотклонение парична гаранция, която е внесена от обвиняемия в определения от съда срок. При събиране и представяне на други доказателства, има законноустановен ред за предприемане на действия от страна на надлежните органи. Нещо повече, прокурорът има законова възможност да ограничи излизането на обвиняемия извън страната с налагане на забрана за напускането на пределите на Република България, освен с негово разрешение, по чл.68 от НПК.

Предвид гореизложените обстоятелства, правилно районният съд е отчел липсата на предпоставките по чл.63 ал.1 от НПК за вземане на найтежката мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на обв.Р., поради което е взел мярка за неотклонение парична гаранция, съобразно наличието на обосновано предположение, необорено до момента.

Контролираната инстанция е съобразила размерът на взетата мярка за неотклонение на обвиняемия с характера на извършеното, със семейното му положение (очаква дете), възрастта му, имотното му състояние (упражнява трудова дейност на територията на друга държава) и другите данни за личността му, съобразно изискванията на чл.56 ал.3 от НПК, поради което е правилно определен в размер на 2 000 лева.

В заключение и като съобрази всички факти, имащи значение за вида на взетата спрямо обвиняемия М. Р. мярка за процесуална принуда, въззивният съд прие, че настоящата мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева е постановена при стриктно съблюдаване на регламентираните в закона предпоставки и допринася за постигане на предвидените в законовата разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с това обезпечава приключването на наказателното производство в разумен срок.

Частният протест е неоснователен, поради което въззивният съд потвърди атакуваното определение на първата инстанция, като правилно и законосъобразно.

4

Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. С., 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20232200600723 по описа за 2023 година На основание чл.64 ал.8 от НПК, съдът