Решение № 587 от 09.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Велико Търново, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500960 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1008/19.08.2025г., постановено по Гражданско дело № 1262 по описа за 2025 година по описа на РС Горна Оряховица са уважени исковите претенции на С. С. К. ЕГН ********** от гр. Л. против ДПЛУИ - с. Д. към Община Горна Оряховица, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 93/11.03.2025 година на директора на дома, издадена на основание чл. 328, ал.1, т.2,пр.2 КТ, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Педагог“ при ответника и са присъдени 12 448.80 лева като обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.

3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за времето от 13.03.2025 год. до 13.09.2025 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба /13.05.2025г./ в съда до окончателното й изплащане.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника ДПЛУИ - с.

Д. към Община Горна Оряховица чрез пълномощник адв. В. Л. ВТАК.

Обжалва решението изцяло. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради несъобразяване с материалния закон и необоснованост – неправилно установена фактическа обстановка на база събраните доказателства. Счита, че съдът неправилно е приложил закона, като е пренебрегнал ЗСУ и подзаконовите нормативни актове към него, които налагат преструктуриране при ответника; неправилно е съпоставил длъжностните характеристики на съкратената и новата длъжности и 1 достигнал до неправилен извод за идентичност. Сочи, че трансформацията на длъжност е форма на съкращение, че ответникът не е целял да уволни ищцата, а й е предложил да заеме новата длъжност. Излага, че съдът не може да осъществява контрол за целесъобразност на съкращаването на щата. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове по КТ. Претендира присъждане на разноските по делото.

В допълнение към въззивната жалба сочи, че първоинстанционният съдия е следвало да си направи отвод по делото, тъй като ищцата е съдебен заседател към ГОРС.

В с.з. чрез новия си пълномощник адв.Е. П. поддържа жалбата и излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че разкриването на новата длъжност е фиктивно и такова действие е изцяло по преценка на работодателя, тъй като се касае за целесъобразност, а тя не подлежи на съдебен контрол. По оплакванията на ищцата за дискриминационно отношение от страна на работодателя излага, че това са обстоятелства извън предмета на делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по жалбата на С. С. К. чрез пълномощник адв. Х. Ч. ВТАК е подаден писмен отговор на въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Излага, че са налице и други основания за незаконността на уволнението, които са наведени пред ГОРС, но не са предмет на решението, а именно дискриминационно отношение на работодателя. Счита за безспорно доказано, че е извършена фиктивна промяна в щатното разписание в нарушение на чл. 8, ал.2 от КТ. Претендира разноски.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните оплаквания, при което приема следното:

Районен съд Горна Оряховица е сезиран с иск от С. С. К. с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, иск по чл.344 ал.1, т. 2 за възстановяване на работа, иск по чл.344 ал.1,т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Основава претенциите си на твърденията, че към издаване на заповедта за уволнение не е било налице реално съкращаване на щата, а само фиктивно такова, с цел 2 отстраняване именно на ищцата от работа, че в заповедта не е посочено текстово, а само като законова норма основанието „поради съкращаване на щата“ /довод от писмената защита пред РС/, не бил извършен подбор, а ако е извършен е незаконосъобразен, законодателят е действал недобросъвестно – в нарушение на чл. 8, ал.2 от КТ при закриване на щата и разкриване на нов, като за новата длъжност е предложил на ищцата трудов договор с клауза за изпитване, а всъщност не се касае за промяна в задълженията по едната и другата длъжност „педагог“ и „социален педагог“.

Ответната страна е заела становище, че е налице действително съкращаване на щата, тъй като съгласно Наредбата за качество на социалните услуги, приета с ПМС № 135 от 22.06.2022 г., Приложение № 25 към § 2, ал. 1 от ПЗР към нея, е утвърден Стандарт №8 за структура и квалификация на служителите, който изисква ДПЛУИ да осигурят определени категории служители в дома, след които липсва длъжността на ответницата „педагог“, в изпълнение на което е било постановено закриването на щатната длъжност „Педагог" и разкриване на щатна длъжност „Социален педагог". Твърди, че се касае за две различни по съдържание на задълженията длъжности. Излага, че на 10.03.2025 г. на ищцата е предложено да заеме новоразкритата щатна длъжност „Социален педагог", тъй като е отговаряла на изискванията за това, но тя е отказала, поради което ТПО с нея е прекратено. Счита, че в тази хипотеза работодателят не дължи извършване на подбор – съкратена е единствената такава длъжност при него.

Първоинстанционният съд правилно и в пълнота е изяснил фактическата обстановка по делото, като е направил пълен анализ на събраните доказателства. Във въззивната жалба и отговора на жалбата не се съдържат оплаквания във връзка с тази дейност на съда, поради което настоящият състав не следва да излага собствен анализ. Не са налице спорни факти и е установено по делото, че страните за били в трудово правоотношение, като ищцата е заела длъжността „Педагог“ в дом за малолетни лица с умствена изостаналост“, с. Д., общ. Горна Оряховица, което е било прекратено едностранно от ответника със Заповед № 93/11.03.2025г. с посочено основание чл. 328, ал.1, т.1 предл. второ. Със същата дата първо е изготвено предизвестие № 50/11.03.2025г., в което е посочено, че се касае за съкращаване на щата. Описана е законовата рамка, която според работодателя налага съкращението, а именно изисквания към доставчика на социални услуги да осигури определени категории служители, което наложило закриване на длъжността „педагог“. Няма спор за редовното връчване на предизвестието и заповедта – на 13.03.2025г., едновременно с подпис на адресата и с оформен отказ. Не се спори и за издадените заповеди за съкращаване на длъжността и разкривана на нова длъжност- „социален педагог“.

От обяснителна записка /на л. 61 от делото на ГОРС/ е видно, че предложението на Директора на дома до Кмета на общината е за трансформиране на длъжността „педагог“ в „социален педагог“, който следва да е специалист, профилиран в областта на социалните дейности и се сочи, че има такова лице в дома. На 10.03.2025г. на ищцата е връчено предложение, във връзка с трансформиране на длъжността, да заяви съгласие за заемане на 3 новата длъжност без информация за параметрите на бъдещия договор.

Работодателят не е представил какъв договор е предложен на ищцата и дали изобщо й е предоставян такъв, а според свидетелските показания устно й е казано, че ако подпише съгласие, ще получи договора и се касае за трудов договор със срок за изпитване. В щатното разписание от 07.03.2025г. /л. 59 от делото на ГОРС/, не се установява различно изискване за заемане на длъжността „социален педагог“ от това за заемане на длъжността „педагог“, вкл. образованието да е свързано със сферата на социалните дейности.

Основният спор между страните не е по фактите, а относно идентичността на двете длъжности – закритата и новоразкритата и съответно относно извода дали се касае за фиктивно съкращаване на щата и злоупотреба с права от страна на работодателя. Горното остава единствена разлика между двете длъжности, предвид непроменените образователни изисквания за заемането им.

При събраните доказателства, първоинстанционният съд е обосновал извод за основателност на исковете, като е приел, че е налице решение на компетентния орган за закриване на една и разкриване на нова длъжност, като съдът не може да контролира целесъобразността на решението на работодателя. Приел е за недоказана тезата за злоупотреба с права от страна на работодателя, но е уважил исковете с мотива, че липсва реално съкращаване на щата, поради идентичност на двете длъжности.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, е основателен. Съображенията за това са следните:

За да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, т. 2 КТ, съкращаването на щата следва да е реално - т.е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й. В случая по делото ответникът не е доказал реалното съкращаване на щата с представените щатни разписания и длъжности характеристики. Както бе посочено, не са променени по щатно разписание изискванията за заемане на длъжността, въпреки твърденията на ответника, че причината за промяната в щатно разписание е необходимостта от специални знания на служителя. По отношение на възложените трудови функции също не се установяват различия, обосноваващи извод за две различни длъжности.

На служителят на длъжност „Педагог“ се възлага социално –възпитателна работа с потребителите, изготвяне на индивидуални образователни програми, планове за работа и подкрепа, провеждане на занятия с тях, организиране на социална и културна дейност, работа в екип със социалния работник. За длъжността „Социален педагог“ задължения са: осигурява образователна, социална и поведенческа подкрепа на потребителите, подпомага тяхното личностно развитие и социална интеграция, извършва оценка на индивидуалните потребности на потребителите изготвяне, изпълнение и проследяване на индивидуалните планове за подкрепа, провежда 4 образователни и терапевтични дейности, работи в екип със социалния работник и другия персонал. Не се касае за различни трудови функции, а за изписването им с различни изрази и акцентиране на сътрудничеството, не само със социалния работник, а и с другите служители, както и на личностното развитие при работата с потребителите.

Когато длъжността е премахната като наименование, но трудовата й функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрити длъжности, е налице фиктивно съкращаване на щата, а уволнението на посоченото основание е незаконно само на това основание.