Решение № 1288 от 10.08.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1 2 8 8 гр.

Пловдив, 10.08.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3294/ 2020г., по описа на РС- Пловдив,

IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от Т.Х.Б., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 36- 0000143 от 08.04.2020г., издадено от Т.В.Г.- и. д. *** в РД „Автомобилна администрация“- Пловдив, с което на Т.Х.Б., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 18, т. 6 Наредба № Н – 8 от 27.06.2008г. на МТ, на основание чл.

93, ал. 1, т. 1 Закон за автомобилните превози, е наложена глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство и водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя. Изтъква се, че в АУАН и НП не е посочено място, на което е извършено нарушението, както и че е дадено неясно фактическо описание на същото. Поддържа се, че при така описаното от фактическа страна, то не следва отговорността на жалбоподателя да се ангажира за нарушаване нормата на чл. 18, т. 6 от Наредба Н- 18 от 27.06.2008г. на МТ, а нарушаване правилото за поведение, разписано в чл. 12б, ал. 10 от ЗАвПр. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Н.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се становище по същество на спора, като се акцентира и върху факта, че е налице драстично разминаване между правната квалификация посочена в АУАН и тази, дадена в атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото е постъпило писмено становище, с което се изразява позиция по същество на спора. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено в своята цялост като законосъобразно.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законовоустановения седемдневен срок, считано от получаване на препис от атакуваното наказателно постановление ( същото е връчено на 22.05.2020г., а жалбата е входирана на 29.05.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване със съдържанието на приложените към делото АУАН и НП счита, че при тяхното съставяне е допуснато нарушение на изискванията, въведени с чл. 42, т.

5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Съображенията за този извод са, както следва:

Прочитът на процесните АУАН и НП налага разбирането, че от правна страна, с АУАН отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване състава на чл. 12б, ал. 10, вр. чл.

6, ал. 1 ЗАвПр, а в атакуваното НП, нарушението вече е преквалифицирано като такова по чл. 18, т. 6 от Наредба №

Н- 8 от 27.06.2008г. на МТ. Тоест, за пръв път в процесното наказателно постановление, поведението на жалбоподателя вече е субсумирано под качествено различна правна норма- чл. 18, т. 6 от Наредбата (без дори да се посочи, че преквалифицирането се извършва на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН). Настоящият съдебен състав счита подобен подход за процесуално недопустим и в противоречие с изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Несъответствието в предоставената правна квалификация между АУАН е НП, винаги води до накърняване и ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като той организира своята защита освен по фактическите, така също и по правните аспекти на твърдяното нарушение. Следва да се посочи и че в конкретния случай, с издаването на процесното наказателно постановление, наказващият орган не прецизира, а посочва като нарушена съвършено различна правна норма и то от различен нормативен акт ( подзаконов такъв). Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано и по силата на разпоредбата на чл. 53, ал.

2 от ЗАНН. Цитираната норма не касае саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване би обезсмислило съставянето на самия АУАН съобразно разписаната процедура в ЗАНН ( в този смисъл: Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2362 от 31.10.2012 г. по н. д. № 2840/2012 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX- ти състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив).

На следващо място, прочитът на фактическото описание на нарушението води до заключението, че предоставената в АУАН правна квалификация е коректната, а не тази, посочена в НП. Нормата на чл. 18, т. 6 от Наредбата изброява документите, които водачите на МПС, извършващи превоз за собствена сметка, следва да носят у себе си и да представят при проверка. Същевременно, отговорността на жалбоподателя не е ангажирана за това, че не е носил и себе си, съответно не е представил лиценз за обществен превоз на товари при извършена проверка, а за това, че изобщо не разполага с такъв. В тази връзка, резонно е възражението на жалбоподателя, че ако е нарушена нормата на чл. 18, т. 6 от Наредбата, то следва да бъде санкциониран на основание чл. 93, ал. 2 ЗАвПр, а не на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр ( последният предвижда и многократно по- висок размер на административното наказание „глоба“). В конкретният случай, след като се твърди, че жалбоподателят въобще не разполага с лиценз за обществен превоз на товари, то тогава е нарушена нормата на чл. 12б, ал. 10 ЗАвПр, доколкото жалбоподателят извършва превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България с МПС, чиято допустима максимална маса е над 12 тона (съобразно справката от с-р „Пътна полиция“- л. 25 от съд. произв., МПС с рег. № Е 6702 ВМ е категория „N3”), без да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. Предвид изложеното, след извършената от наказващия орган промяна в правната квалификация, последната се явява неправилна, което е и допълнително основание за отмяна на атакуваното НП.

Разгледани съвкупно, така констатираните пороци, водят до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво нарушение точно е ангажирана отговорността му, както и адекватно да организира защитата си. Това от своя страна, налага необходимост от цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Съобразно §1, т. 6 от ДР на АПК, „поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен. Процесният случай е именно такъв, предвид което и съобразно изхода по делото, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Т.Х.Б. сторените от него разноски за процесуално представителство. Съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие ( л. 6 от съд. пр.), договореният и изплатен хонорар от въззивника възлиза на сумата от 150 лв.

Същият е адекватен и съразмерен на правната и фактическа сложност на делото, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника пълния му размер.

Така мотивиран и на основание чл.

63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36- 0000143 от 08.04.2020г., издадено от Т.В.Г.- и. д. *** в РД „Автомобилна администрация“- Пловдив, с което на Т.Х.Б., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 18, т. 6 Наредба № Н – 8 от 27.06.2008г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 Закон за автомобилните превози, е наложена глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на Т.Х.Б., ЕГН ********** сума в размер от 150 / сто и петдесет/ лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

А. Д.