Определение № 2213 от 31.07.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2213

Окръжен съд – Варна

31.07.2020 г.

Град Варна

I състав

На 29.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Марин Г. Маринов

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20203100501801 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 89408/ 03.12.2019 г. от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище гр. София, чрез адв. Т.С., против Решение № 4835/11.11.2019 г., /поправено и допълнено по реда на чл. 247, съотв. чл. 250 ГПК с определение № 15813/03.12.2019 г., респ. с решение № 2724/26.06.2020 г./, постановено по гр.д. № 5443/2019 г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви състав, с която се атакува решението в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на Р. И. Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Ф.Тотю“ № 24, ап. 2 сумата от 5 500 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско на МПС”, обективирана в застрахователна полица № 1020062050, в резултат на настъпило на 23.04.2015 г. застрахователно събитие - кражба на застрахованото МПС, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 208 КЗ (отм.).

Депозирана е и въззивна жалба с вх.№ 87648/26.11.2019г. от Р.И.Й., чрез адв. Й.А. от ВАК, против Решение № 4835/11.11.2019 г., /поправено и допълнено по реда на чл. 247, съотв. чл. 250 ГПК с определение № 15813/03.12.2019 г., респ. с решение № 2724/26.06.2020 г./, постановено по гр.д. № 5443/2019 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав, с която се атакува решението, в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище гр.София и адрес на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата за разликата над присъдените 5 500 лева, до претендираните 6 134.79 лева.

В жалбата си въззивникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, излага становище за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди нарушение на принципа на диспозитивното начало, като излага че е налице несъответствие между петитума на исковата молба и диспозитива на обжалваното решение, доколкото претенцията на ищеца включвала освен главница в размер на 4 674.89 лева, също и законна лихва върху обезщетението в размер на 1459.90 лева, а не една претенция за застрахователно обезщетение в общия размер на посочените две. /В тази връзка и след дадени от първоинстанционния съд указания, както жалбоподателят ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, така и другата страна Р. И. Й. са обективирали искане по чл. 250 ГПК за допълване на решението в частта за претенцията за лихва, по което ВРС се е произнесъл с допълнително решение № 2724/26.06.2020 г., с което е присъдил сумата от 1 364.86 лева, като е отхвърлил претенцията за разликата до 1459.90 лева./ Застрахователното дружество оспорва изводите на районния съд досежно нищожността на клаузата в процесния договор за „Каско на МПС“, предвиждаща задължение на застрахования да представи при кражба и двете на части на свидетелството за регистрация на МПС, като необосновани и твърди наличие на основание за отказ от негова страна да изплати обезщетение при неизпълнение на посоченото задължение. В тази връзка се позовава на разпоредбите на чл. 18, ал.1, т. 6.2.2. и чл. 17, ал.2 от ОУ към процесния договор. Сочи, че неизпълнението на задължението по чл. 17, ал.2 от ОУ за съхраняване и на двете части от свидетелството за регистрация на МПС, прилежащи ключове и документи извън самото МПС, е от естеството да способства окончателното настъпване на застрахователното събитие (кражба/грабеж), тъй като осуетява възможността за предотвратяването му от контролните органи, пред които водачът се легитимира именно с част II-ра от свидетелството за регистрация. Като се позовава на Решение № 8/05.01.2018г., постановено по в. т. д. № 518/2017 г. по описа па Апелативен съд -гр. Варна, излага, че застрахователят не носи тежестта за установяване на причинната връзка между факта на неизпълнение на задължението и факта на настъпване на събитието. Отделно, сочи че първоинстанционният съд не е съобразил уговорената между страните застрахователна сума в размер на 10 000 лева, както и размера на неизплатените от ищеца застрахователни премии, които следва да бъдат приспаднати. По изложените съображения, моли за отмяна на решението изцяло, както и за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна Р. И. Й. , /също и жалбоподател по подадената от него въззивна жалба вх.№ 87648/26.11.2019г./, представлявана от адв. Й.А., в депозирания в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба по съображения, че не е налице основание за отказ на застрахователя за изплащане на обезщетение. Като се позовава на цитираните в отговора решения по приложение на разпоредбата чл. 211, т.2 КЗ /отм./, постановени по реда на чл. 290 ГПК от ВКС, застрахованият твърди, че неизпълнението на задължението да не оставя част II-ра от свидетелството за регистрация в автомобила, не може да се разглежда като причина за отказ за изплащане на обезщетение, а единствено като основание за намаляване на същото по реда на чл. 207, ал.2 КЗ /отм./. Моли за потвърждаване на обжалваното решение в осъдителната му част и присъждане на разноски.

В подадената от Р. И. Й. въззивна жалба същият излага доводи, сходни с тези в депозирания отговор досежно основателността на претенциите, като отделно аргументира основанията си за уважаването им в пълния претендиран размер, за което се позовава и на данните от проведената по делото САТЕ. Моли за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 674.89 лева, ведно с мораторна лихва за периода 20.05.2016 г. – 05.04.2019 г. в размер на 1459.90 лева., както и разноски за двете инстанции. /Във връзка с това искане е и обективираното искане от страната за допълване на решението в частта за претенцията за лихва, по което ВРС се е произнесъл с допълнително решение № 2724/26.06.2020 г., с което е присъдил сумата от 1 364.86 лева, като е отхвърлил претенцията за разликата до 1459.90 лева./

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД депозира писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Т.Стоянова, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и твърди, че акцесорната претенция за лихва следва да се отхвърли, тъй като застрахователят не е изпадал в забава. Счита, че е налице неизпълнение на задължението на застрахования по чл. 207, ал. 3 КЗ /отм./ за представяне на поисканите от застрахователя документи. Оспорва и размера на претенцията за лихва.

Искането е за отхвърляне на последната и присъждане на разноски.

Жалбите са редовни и допустими, подадени от лица, легитимирани с правен интерес от обжалване акта на ВРС, в съответните части.

Не са направени доказателствени искания.

По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по търг. дело № 1801/2020г. на 02.09.2020г. от 13.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________