Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5692 от 03.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11551/2022
Вид
Решение № 5692
Подписан
03.09.2026
Състав
Десислава Янева-Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, ал.1, т.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой

РЕШЕНИЕ

№ 5692 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д.а при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д.а Гражданско дело № 20221100111551 по описа за 2022 година

Предявен е от С. И. С. против „Сийгъл-2014“ ООД иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ.

Ищецът твърди, че на 20.03.2020 г. ответникът издал в негова полза запис на заповед за сумата от 500 000 лева. Твърди, че записът на заповед обезпечавал изпълнението на договор за паричен заем от 20.03.2020 г., съгласно който ищецът предоставил на ответника сумата от 500 000 лв., която следвало да бъде върната на 20.03.2021 г./чл.3 от договора за заем/. Заемът не бил изплатен на падежа, поради което ищецът въз основа на записа на заповед от 20.03.2020 г. се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК срещу ответника по чгр.д. № 1130/2021г. на РС-Благоевград, но ответното дружество подало възражение срещу заповедта, вследствие на което същата не могла да влезе в сила. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 500 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2021г. до окончателното изплащане. Претендира направените разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че записът на заповед от 20.03.2020 г., както и още други три записа на заповед, се появили след смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството Жозе Мануел Абреу Мегре Пиреш, в момент, когато наследниците - португалски граждани - се опитвали за установят какво точно имущество по наследство притежават. Целта на лицето, което използвало записите на заповед, била по престъпен начин да изтегли парични средства в особено големи размери /над 1 000 000 лв./ от дружеството. По искане на ищеца въз основа на записите на заповед били издадени 1 четири заповеди по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 1130/2021 г. на РС-Благоевград за 500 000 лв., по чгр.д. № 1177/2021 г. на РС-Благоевград за 330 000 лв., по чгр.д. № 1139/2021 г. на РСБлагоевград за 250 000 лв. и по чгр.д. № 1739/2021 г. на РС-Благоевград за 420 000 лв.

Всички заповеди по чл.417 от ГПК били връчени на едно и също лице – С.Х.Т., в период, в който дружеството било без управител. С.Т. не бил служител на дружеството, той обслужвал счетоводството и разполагал с пълномощно за това, но не и да получава книжа по делото.

Той не уведомил наследниците за издадените заповеди по чл.417 от ГПК. По образуваните изпълнителни дела по четирите заповеди по чл.417 от ГПК били наложени запори и изтеглени суми в значителни размери. За случая била информирана прокуратурата и било образувано ДП № 30/2022г. на ОСлС – Благоевград. Ответникът оспорва да е издаден запис на заповед на 20.03.2020 г. и да е сключен договор за заем на 20.03.2020 г. Оспорва автентичността на записа на заповед от 20.03.2020 г. и на договора за заем от 20.03.2020 г. в частта относно подписа и ръкописното изписване на името на Жозе Мануел Абреу Мегре Пиреш. Оспорва да е получил сумата от 500 000 лева по договора за заем. Позовава се на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, съгласно който плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна или надвишаваща 10 000 лв. Твърди, че липсват отбелязвания в счетоводните книги на дружеството за сключен договор за заем и за получен заем по този договор. Твърди, че ищецът С. не е разполагал със средства да предостави заема. Поддържа, че дружеството не е имало нужда от заем, защото е разполагало с достатъчно имущество към момента на получаване на заема и не е имало задължения или други проекти, които да налагат получаването на парични средства от трети лица. Оспорва Жозе Мануел Абреу Мегре Пиреш да е бил в България към датата на сключване на договора за заем. Поддържа становището, че в случай, че Жозе Мануел Абреу Мегре Пиреш е подписал договора и записа на заповед, то той е бил заблуден за това какви документи подписва, защото е португалски гражданин и не говори български език. Твърди, че сделките са нищожни, поради липса на съгласие от страна на „Сийгъл 2014“ ООД, липса на основание или същите са привидни. Поддържа, че договорът за заем е нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като С. нямал възможност да предостави сума от 500 000 лв. в брой на дружеството. Той не притежавал недвижими имоти, нито участвал в търговски дружества през 2020 г. На следващо място ответникът твърди, че сделките са унищожаеми, поради измама или грешка.

Поддържа становището, че ако Жозе Мануел Абреу Мегре Пиреш е подписал договора и записа на заповед, то той е бил заблуден за това какви документи подписва, защото е португалски гражданин и не говори български език. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ За да бъде уважен искът ищецът следва да ангажира доказателства за:

1/съществуването на запис на заповед от 20.03.2020 г. със съдържанието, посочено в 2 исковата молба; 2/да докаже, че издател на записа на заповед е управителят на ответното дружество - Жозе Мануел Абреу Мегре Пиреш; 3/да ангажира доказателства за съществуването и съдържанието на посоченото от него каузално правоотношение – договор за паричен заем от 20.03.2020 г., както и за обстоятелството, че е заплатил договорения заем на лице, упълномощено да получи сумата от името на ответното дружество; 4/да е настъпил падежът по записа на заповед.

Видно от представения по делото запис на заповед от 20.03.2020 г./л. 4 от приложено копие на чгрд. № 1130/2021 г. на РС – Благоевград/ в него е посочено, че „Сийгъл-2014“ ЕООД, чрез своя управител и едноличен собственик на капитала - Жозе Мануел Абреу Мегре Пиреш, гражданин на Република Портуалия, роден на 24.08.1957 г. в Мозамбик, е поело задължение безусловото и неотменимо, без протест, да изплати на падеж - 20.03.2021 г. сумата от 500 000 лева на С. И. С..

Представен е договор за паричен заем от 20.03.2020 г., в който е посочено, че С.

И. С. в качеството на заемодател е предоставил на „Сийгъл -2014“ ЕООД в качеството на заемополучател сумата от 500 000 лева, която заемополучателят следва да върне в срок до 20.03.2021 г./ чл. 1-3 от договора/. Съгласно чл.2 от договора, заемната сума е предадена в деня на подписване на договора, като същият служи за разписка за предаването й./л.39-40 от делото/.

По искане на ответника, на основание чл.193, ал.1 от ГПК, с определение от 18.12.2023 г. е открито производство по оспорване автентичността на записа на заповед от 20.03.2020 г. и на договора за заем от 20.03.2020 г. в частта, относно положения подпис от управителя на ответното дружество - Жозе Мануел Абреу Мегре Пиреш./л.4-5 от делото/.

От заключението на графологическата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че подписите под записа на заповед от 20.03.2020 г. и под договора на заем от 20.03.2020 г. не са положени от управителя на ответното дружество - Жозе Мануел Абреу Мегре Пиреш.

С оглед заключението на графологическата експертиза, съдът приема, че двата документа са неавтентични и на основание 194, ал.3, вр ал.2 от ГПК ги изключи от доказателствения материал.

Така по делото не са доказани основни факти от фактическия състав на чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ – липсват доказателства да е издадена запис на заповед на 20.03.2020 г. от управителя на ответното дружество с посоченото от ищеца съдържание, не е доказано и съществуването на каузалното правоотношение, на което се позовава ищецът. Тъй като не са доказани основни факти от фактическия състав на предявения иск, същият като неоснователен следва да се отхвърли, без да е небходмио да се обсъждат останалите доказателства по делото.

По разноските:

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 10 504.12 лв., от които 8 801.12 3 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, 1700 лева – разноски за вещи лица, 3 лева такса за преписи от документи.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. С., ЕГН **********, от гр.София, ж.к.“****, съдебен адрес: гр.**** – за адв.И. С., против „Сийгъл-2014“ ООД, ЕИК 203121443, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Цар Шишман“ № 8, ет.2, съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Шишман“ № 8, ет.3 – за адв. С. С., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ, за установяване по отношение на ответника „Сийгъл-2014“ ООД, ЕИК 203121443, че дължи на С. И. С., ЕГН **********, сумата от 500 000 лева/255 645.94 евро/, дължима по запис на заповед от 20.03.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 05.05.2021г. по чгр.д. № 1130/2021 г. на РС – Благоевград, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2021 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С. И. С. да заплати на „Сийгъл-2014“ ООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 10 504.12 лева/5370.67 евро/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд двуседмичен срок от връчването на страните. в

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4